Решение № 235 от 22.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. М. срещу Решение № 56/29.11.2024г. по търг.дело № 78/2023г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му с която предявеният от ищеца М. Х. Ш. иск с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗД“Бул Инс“АД е уважен за разликата над 150 000 лева до присъдените 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която възражението за съпричиняване е прието за неоснователно.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е недопустим, както и е неправилен в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.

Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Излагат се доводи и съображения, че в противоречие със закона и задължителната съдебна практика окръжният съд изобщо не е обсъждал и не се е произнесъл по наведените още с отговора на исковата молба подробно аргументирани доводи на ответника за недопустимост на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с липсата на надлежно предявена писмена застрахователна претенция от ищеца. Сочи се че липсва обсъждане и аргументиране на изложените от ответника възражения, че в застрахователната претенция 1 не се е съдържало посочване на всички негативни и травматични увреждания на ищеца, както и относно възражението на ответника, че писмото с което той е дал ясни и конкретни указания до ищеца да уточни претенциите си към застрахователя, представлявало изричен отказ на последния да изплати доброволно претендираното застрахователно обезщетение.Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца М. Х. Ш. и като последица от това е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат. Сочи се, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, инкорпорирана в т.2 на ППВС№4/68г. на ВС, съгласно която при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да приложи индивидуалните критерии за справедливост, които могат да бъдат обосновани чрез обсъждане и оценка на събраните по делото конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства. В конкретния случай твърди се, че съдът не бил приложил индивидуалния за конкретния правен спор критерий за справедливост чрез установеното от приетата по делото психологическа експертиза, относно начина по който е била засегната неимуществената/ в психологически и емоционален аспект/ правна сфера на ищеца и че той е преминал през обичайните етапи на скръбта, но и че при него не били установени по-сериозни засягания на психиката му.

Необосновано според жалбоподателя съставът на ОС Кърджали бил приел и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е. Х., изразяващо се в това, че той не е използвал поставен обезопасяващ колан, че се е съгласил да се качи в лек автомобил, управляван от водач, който преди това е употребил алкохол и който е проявявал системно неспазване на правилата за движение за което би многократно санкциониран. Излагат се съображения, че изводите на съда за това, че не е доказано възражението за съпричиняване поради това, че въпреки тяхното безспорно наличие, не са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, са неправилни и необосновани поради съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да обезсили като недопустимо в обжалваната му част, евентуално да се отмени като неправилно Решение № 56/29.11.2024г. по търг.дело № 78/2023г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му с която предявеният от ищеца М. Х. Ш. за обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗД“Бул Инс“АД е уважен за разликата над 150 000 лева до присъдените 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна М. Х. Ш., подаден от процесуалния му представител адв. Н. Д.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Кърджали е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна 2 част, поради което искането към въззивния съд е решението да бъде потвърдено.

Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 592/05.02.2025г. от адв. Н. Д., в качеството му на процесуален представител на М. Х. Ш. срещу Определение № 20/21.01.2025г. на същия съд, с което молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е била оставена без уважение.

Твърди се в частната жалба, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен поради съображения, които са подробно изложени в частната жалба. Иска се от въззивния съд да постанови определение, с което да се уважи частната жалба в частта за разноските и да се присъди в правилен размер сумата от 15 180 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита по отношение на ищеца по делото.

В срока по Чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената частна жалба от насрещната страна ЗД“Бул Инс“АД.Твърди се в отговора, че обжалваното определение по чл.248, ал.1 ГПК е правилно и законосъобразно по съображенията изложени в отговора.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

Х. Ш. против „ЗД Бул Инс“АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на последния като застраховател по гражданската отговорност на виновния водач Д. Е. С. да заплати сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 06.07.2023г., при което е починал неговият син Е. М. Х., ведно със законната лихва от предявяването на застрахователната претенция- 14.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че на 06.07.2023г. около 17:17 ч., на път **-** при км. 3 + 680 м., водачът Д. Е. С., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди А4“ с peг. № * **** **, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал правомерно движещото се МПС марка „Мерцедес Вито“ с peг. № * **** *. Видно от констататациите в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица отговорността за така настъпилото на ПТП била на водача на л.а. с марка „Ауди А4“, който допуснал грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, като в пряка причинноследствена връзка настъпила и смъртта на синът му Е. М. Х., намиращ се в момента на удара в същия лек автомобил.

Поддържа се от ищеца в исковата молба, че ответникът като застраховател по гражданската отговорност на виновния водач отговаря за вредите причинени от непозволеното увреждане.

3

Твърденията в исковата молба са били още, че в резултат на противоправното си деяние деецът е причинил на ищеца, като баща на пострадалия, неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия син, като шокът, стресът и ужасът били неописуеми и несъизмерими с нищо преживяно до този момент от ищеца. Посочил е че загубата на роден син в разцвета на живота му съставлявало едно от най-тежките възможни житейски събития, при които интензивността на страданието не намалявало във времето, негативните последици били невъзстановими, оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка баща - син.Изложил е твърдения, че починалият Е. Х. бил негов по-малък син; представлявал морална и емоционална опора в живота, продължител на рода му; със загубата му изгубил своята най-голяма емоционална и духовна опора - своят по-малък син и приятел, който го подкрепял в трудните моменти.

Наред с обстоятелството, че смъртта му настъпила по нелеп начин и внезапно, отличаваща се с изключителна жестокост, болките и страданията, които изпитвал с течение на времето се засилвали. Негативните последици от нея били невъзстановими, оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка, която имал със сина си и непоправимата, материално неизмерима и непреодолима във времето вреда. Ищецът осъзнавал и страдал от факта, че завинаги би лишен от любовта и подкрепата на сина си Е.

Х., както неописуемите и жестоки болки и страдания, които щял да търпи винаги от загубата на толкова близък за него човек. Твърди се че преди инцидента ищецът бил активен, борбен и силен човек, радвал се на спокоен живот, заобиколен от семейството и близките си, радвал се на чести срещи с близки и приятели, и бил щастлив и изключително горд с постиженията на сина си, но след това се затворил в себе си, съпреживявал поС.но трагичния инцидент, отнел живота на любимия му син, изживявал болезнено смъртта му, отказвал да говори и да общува с близките си. Тези обстоятелства правели загубата на сина му един истински ужас и неописуема трагедия, предвид че доизживявайки старините си щял да има най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов, поради което загубата му се отличавала с висока интензивност на страдание, което никога нямало да намалее с времето. В резултат на това смъртта на синът му оставила траен отпечатък върху живота му, с особен и изключителен интензитет на търпените болки и страдания и силно негативен отпечатък върху психиката му. Отчитайки съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ищецът е посочил, че обезщетението за неимуществени вреди, дължащо му се от ответника ЗД „Бул Инс” АД, като застраховател по гражданската отговорност на виновния водач за компенсиране на вредите, които претърпял и продължавал да търпи от загубата на синът си, следва да бъде в размер на 200 000 лева, като според него същият е справедлив и актуален, с оглед икономическото и политическо съС.ия на България, нарастваща инфлация в страната и същият не е прекомерен.

Искането към съда било да се постанови решение, с което на основание чл.432 КЗ да се осъди ответният застраховател да заплати обезщетение за претърпените неумеществени вреди от настъпилото на 06.07.2023г. пътно-транспортно произшествие, в качеството му на застраховател по гражданската отговорност на виновния водач Д. Е. С..

4

В срока за отговор по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ЗД Бул Инс“АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен.

Оспорен е от ответникът механизма на осъществяване на процесното ПТП и причинно-следствена връзка между описания в исковата молба деликт и настъпила смъртта на сина на ищеца Е. Х.. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в степен не по-малка от 45 %, тъй като пътувал като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан, нарушавайки разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и тъй като се съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач, който бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, знаейки за това, и тъй като поел риск да пътува в автомобил, управляван от водач, който нямал достатъчен опит, умения, знания, усет, рефлекси, адекватни реакции, за да управлява безопасно автомобил, както и че поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач, който не спазвал правилата за движение по пътищата. Ответникът е направил и възражение за съпричиняване и на основание на това, че той като родител на пострадалия- непълнолетен към датата на ПТП в степен не по-малка от 35 %, поради неупражнен достатъчен родителски надзор - тъй като същият не изпълнил задълженията си непрекъснато да упражнява надзор и необходимата грижа върху детето си. Ответникът е считал, че следва направеното от него възражение за съпричиняване да бъде уважено в производството в степен не по-малка от 80 %, равняваща се на сбора на посочените поотделно степени от 45 % и 35 % . Претендирал е присъждане на разноски на направените в производството съдебно-деловодни разноски.