Решение № 692 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201306 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4255745, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Х. Л. Ф В., ЛНЧ: **********, с адрес в *** на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован чрез адв.Т. Ц., не се явява и не изпраща представител. По изложени в жалбата съображения иска отмяна на издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР – Пловдив е издаден електронен фиш К № 4255745 за това, че на 06.11.2020г. в 08:44 часа в гр.Брезово, ул.“Георги Димитров“ до № 2, при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч било заснето движение на МПС "Мерцедес Спринтер 415 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост от 72 км/ч., като бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.

1

Нарушението е било заснето с АТС TFR1-M № 648. Констатациите били определени като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалвания електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Х. Л. Ф В. – законен представител на „***“, ЕИК: ***, ЛНЧ: **********, чиято собственост било заснетото МПС, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.

Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При извършената служебната проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Следва да се отбележи, че в електронния фиш е посочено и името на дружеството, собственик на процесното МПС, както и ЕИК на последното и не става ясно дали наказанието е наложено на законния представител или на дружеството – собственик.

В случая е налице нарушение, установено със АТС TFR1-M № 648. В административната преписка обаче е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. е от одобрен тип със срок на валидност до 24.02.2020г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Представен е и протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2-3380/10.04.2020г. за последваща проверка след ремонт на TFR1-M № 648.

Приложена към административната преписка е и справка АИС АНД, видно от която електронният фиш е съставен на 12.12.2020г., връчен на 15.01.2024г. и като статус е отразено – „Погасено по давност наказателно преследване в ССЕВ“ и „Не е изпратен към НАП“.

След анализ на събраните по делото доказателства Съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 06.11.2020г. в 08:44 часа в гр.Брезово, ул.“Георги Димитров“ до № 2, при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч било заснето движение на МПС "Мерцедес Спринтер 415 ЦДИ“ с рег. № *** 2 със скорост от 72 км/ч., като бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. Нарушението е било заснето с АТС TFR1-M № 648. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно – собственикът на МПС, в случая законният представител на юридическото лице, което отговаря за извършеното с него нарушение. Освен това жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По отношение на приложената санкционна норма, Съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП наказващия орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лв. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

Въпреки изложеното по-горе, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице основание за отмяна на електронния фиш, поради настъпила погасителна давност за административнонаказателно преследване. Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления. По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите от общата част на НК, доколкото в

ЗАНН не се предвижда друго, т.е. в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в

НК.

Обстоятелство, изключващо отговорността е давността.

В разглежданият случай Съдът констатира, че към момента на настоящото произнасяне е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Административнонаказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 06.11.2020г., за което е издаден ЕФ, връчен на жалбоподателя едва на 15.01.2024г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на ЕФ е изминал период повече от 3 години. Според чл. 80 ал.1 т.5 от НК от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. По делото липсват данни, че в този период са правени опити за връчване на ЕФ и са били извършвани действия, прекъсващи изтичането на давността, т.е. липсва основание, на което да се приеме, че давността е прекъсвана и същата губи правното си значение. Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този давностен срок следва да е доказано прекъсването на относителната давност.

Същевременно с връчването на ЕФ на 15.01.2024г. не може да се приеме, че се 3 прекъсва давността, тъй като към датата на връчване на ЕФ, предвиденият от закона три годишен срок за погасяване на наказателното преследване е бил изтекъл.

Гореизложеното налага извода, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен поради изтичането на погасителната давност и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е направена с жалбата, като е представен договор за безплатна правна помощ от 15.01.2024г.. сключен за процесуално представителство и обжалване на процесния електронен фиш.

Наред с това е представен и списък с разноски, в който е посочено, че жалбоподателят В. е направил разноски в размер на 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по обжалване на процесния електронен фиш. Т.е. налице е колизия между това дали представения договор за безплатна правна защита е валиден, безплатен или е налице възмезден договор с платено възнаграждение, с оглед списъка с разноски. Следва да се отбележи, че служебно известно на съда е, че настоящият жалбоподател, чрез своя пълномощник, е завел множество сходни дела срещу електронни фишове, като по всяко едно от тези производства се позовава на изтекла погасителна давност. Или това води до извода, че тези производства не са с фактическа и правна сложност, а наред с това процесуалният представител е подал единствено жалба и не е осъществил представителство на жалбоподателя в открито съдебно заседание, не е ангажирал допълнителни доказателства и не е правил други искания. Съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и може да прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Предвид на това Съдът счита, че възнаграждението на адв.Ц. следва да бъде определено в размер от 100 лв. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, като изложеното в списъка за разноски, че е платена сумата от 400лв. не отговаря на договорената безплатна правна помощ.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4255745, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Х. Л. Ф В., ЛНЧ: **********, с адрес в *** на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Х. Л. Ф В., ЛНЧ:

4

**********, с адрес в *** сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5