Протокол № 183 от 21.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 183 гр. Благоевград, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря Мирела Гълъбова

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20241200900210 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, явява се лично и с адв. П., редовно упълномощена.

ЗА ОТВЕТНИКА – редовно призован, явява се юриск. С..

СВИДЕТЕЛЯТ М. М. – редовно призован, явява се лично.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. С. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази разпоредбата на чл.142, ал.1 и ал.2 от ГПК, счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА:

В предходно съдебно заседание съдът е допуснал до разпит на страната 1 на ищеца двама души свидетели, като е определил срок за събиране на гласните доказателства днешното съдебно заседание.

АДВ. П. – Моля да се допуснат до разпит двама свидетели, които да ни допуснати и водим днес. Това са Н.И.К. и Л.С.К., които са пред залата.

Посочихме конкретно фактите и обстоятелствата, които ще изясняват.

Н.К. е била очевидец, дори е участник в ПТП-то, пострадало лице, но не е предявила претенции. Другото лице - Л.К. ще е за претърпените болки и страдания.

ЮРИСК. С. – Не възразявам срещу разпита на свидетелите, те са допуснати.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА да разпит в качеството на свидетели Н. И. К. и Л.С.К..

В залата се въвеждат водените свидетели.

СЪДЪТ пристъпва към снемане на самоличността на посочените свидетели.

Л.К. – Г-жо съдия не мога да представя лична карта, тъй като тази сутрин в бързането съм я забравил вкъщи.

Н.К. – Познавам лицето и мога да посоча, че това е Л.К.. Той е на 52 години от гр. Разлог и знам, че не е роднина на В. Ф..

АДВ. П. – Моля да допуснете установяване самоличността на свидетеля 2 от Н.К..

ЮРИСК. С. - Не възразявам.

СЪДЪТ като изслуша заявеното намира същото за допустимо, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА установяване на самоличност чрез сведения от Н. И. К..

Н. И. К. – 62 г., *** без родство

Л.С.К. – 52 г., *** без родство с ищеца.

М. К. М. – 46 г., *** *** без родство с ищеца.

НА СВИДЕТЕЛИТЕ бяха разяснени правата и задълженията им като свидетели в производството. Бяха предупредени за отговорността по чл. 290 от НК. Обещаха да кажат само истината, след което свидетелите М. и К. бяха изведени от залата.

НА въпроси от страните свидетелката К. отговори следното:

СВИДЕТЕЛКАТА Н.К. - Познавам В. от 2021 г. когато започнахме работа в хотел „Алпин“. Чувала съм за него, но до тогава лично не го познавах. Аз бях старша камериерка, а той поддръжка към хотела.

Пътувахме в една кола с него по пътя от с. Бачево към гр. Добринище.

Той управляваше, аз бях седнала зад него и до мен имаше още една колежка.

Движехме се в посока Добринище, когато стигнахме до светофарите, които са до гробището в Банско. Там спряхме защото трябваше един ТИР да завие, за да влезе в един склад. Тир-а завиваше наляво. След нас спряха още две коли.

В един момент усетихме удар отзад. В. каза, че са ни ударили. Ние с колежката си разговаряхме и ни разтресе. Не мога да кажа, че имах последствия от удара, но в последствие колената ми посиняха от този удар. От 3 удара аз си ударих колената в седалката, на която седеше В.. В момента на удара нямаше белези, но в последствие ми посиняха. След като ни удариха, В. се обади на 112 и дойде полиция. В. през това време излезе от колата, за да види какво е станало от удара отзад и за да се обади. Аз лично не съм излизала от колата. ПТП-то общо с нашата кола бяхме три автомобила. Този, който ни е ударил не беше автомобила зад нас, а третия в редицата. Това аз не съм го видяла, защото не съм слизала от колата, но В. ни каза, че третия автомобил ни е ударил, аз не съм слизала от колата.

След инцидента В. не идваше на работа. След катастрофата излязох болничен по причини, различни от катастрофата и когато се върнах от болничен, В. не беше на работа и разбрах, че В. е бил в болница от последствията от катастрофата. На мястото на катастрофата видимо на В. му нямаше нищо. След това, когато говорих с В., той ми каза, че е лежал в болницата, защото е имал пукнат прешлен в областта на шията. Ние много време не сме се виждали защото той излезе в болничен и след повече от два месеца се върна на работа и през това време не сме говорили. Само разбрах, че е бил в болница. След като му приключи първия болничен В. се върна на работа, В. пак излезе в болничен и отиде на рехабилитация за последствията от катастрофата. Там беше мисля, около две седмици. Той вече не можеше да си изпълнява задълженията като поддръжка и не можеше да работи това и го преназначиха за портиер. Като поддръжка трябваше да прави ремонти по стаите, боядисване, да поддържа градините и т.н. Той вече не можеше да е поддръжка, не можеше да се качва по стълби и да се натоварва. Той като се върна казваше, че се изморява по-бързо, странеше от нас, искаше да стои сам.

Той се промени, стана друг човек. Изпитваше умора, оплакваше се, че не му е добре. Като характер не се е променил. Не се е оплаквал, че има разходи за лечение, не е споделял такива неща. Промени му се малко характера, стана позатворен, постоянно казваше, че се уморява. Аз не съм го виждала да пие лекарства, когато се върна на работа.

Към момента на катастрофата, докато аз бях там, не се е оплаквал и не мога да кажа дали се е оплаквал, защото нас ни взеха с друга кола, а той остана на място. В. имаше поставен предпазен колан, категорична съм.

Бяхме трима души в колата. Колежката ми се оплака от болки в китката, това си спомням.

4

ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ/по отделно/ – Нямаме повече въпроси към свидетелката.

СВИДЕТЕЛКАТА бе освободена и напуска залата.

В залата се въвежда свидетелят К..

На въпроси на страните свидетелят отговори следното:

СВИДЕТЕЛЯТ Л.К. – В. Ф. го познавам от когато постъпих на работа във фирма „Виварес“ в гр. Банско. Там работехме на едно място – това е хотел „Панорама“. Н. също ми е колежка и сега. На един и същи собственик са два хотела – „Алпин“ и „Панорама“. Сега вече нямаме „Алпин“. Ние с В. сме поддръжка и ходехме и в двата хотела. Н. работеше само в хотел „Алпин“. От там ги познавам и двамата.

През 2024 г. колегата претърпя ПТП. Аз не съм очевидец, почивах тогава. Знам, че някаква жена е ударила кола и тази кола е ударила него. Това той ми го е разказвал. Той беше пострадал от това ПТП. В последствие той ми се обади, че е в болница. Веднага на следващия ден или по-следващия ден се чухме с В. и той ми каза, че е отишъл на преглед и са го спрели в болница.

Каза ми, че е в болница защото не могъл да става от леглото, виело му се е свят, общо неразположение. Той ми се обади, за да ми каже, че аз ще трябва да работя без почивка, за да поема и неговите задължения. Това си беше между нас да си оправим графика. Нямаше го около два месеца, не съм сигурен точно. Не мога да кажа колко време е бил в болницата. Не съм ходил на свиждане на В. в болницата, защото бях на работа всеки ден. Може и над два месеца да не е бил на работа.

След като го изписаха от болницата знам, че му бяха сложили яка, която носеше около 45 дни. Аз съм го виждал с тази яка. От болницата му я бяха сложили. От него знам, че на снимките се е виждало отчупено парче от шиен прешлен.

След като дойде на работа, В. беше променен. Гледаше да се отдели от 5 нас, от колектива. След катастрофата не можеше да се качи на високо, не можеше да залепи една плочка, защото като се наведе му ставаше лошо.

Смениха му длъжността и сега е като охрана. Това драстично му повлия, намалиха му заплатата. След като се върна на работа пак излиза в болничен.

Знам, че беше в Павел баня на рехабилитация около една седмица. От това, което той ми е разказвал, че е пил обезболяващи, Диазепам. Каза, че му се е възпалила подаграта от ПТП-то. В момента В. Ф. работи като охрана, не е възстановен, продължава да има такива оплаквания, виждал съм го да пие лекарства, работим заедно. Преди ПТП-то беше сръчен, майстор, а сега е охрана. Заради катастрофата не може вече да върши тези неща, които вършеше. Казвал ми е, че посещава психолог, даже мисля, че все още посещава, но не съм много сигурен. И към настоящия момент пие лекарства и за подаграта и за прешлените.

Не съм го виждал преди ПТП-то да пие лекарства, не се уморяваше. Ние две години преди това работехме заедно.

В хотел „Алпин“ има около 200 бани, за които ние с В. отговаряхме, има постоянни течове, има картони за ремонт, душове, бойлери. Има басейн, поддържка на тревни площи, покриви които текат. Аз го сравнявам от моя гледна точка от преди катастрофата и след катастрофата. Мен това ме интересува, защото сега цялата работа е върху мен, защото В. не може да я върши вече. Взимахме една заплата и тогава вършехме всичко по равно.