Решение № 569 от 05.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. гр. Хасково, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102849 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. Т. С. чрез процесуален представител-адвокат Д.П.П. против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 за прогласяване нищожност на чл. 6 от договора за паричен заем № *** от ***г. и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 за прогласяване нищожност на чл. 8 от договора за паричен заем № *** от ***г.

Ищецът твърди да е сключил с ответник на ***г. договор за паричен заем № ***, на основание на който ответникът му е предоставил заемна сума в размер на 1500 лв., която сума следвало да бъде върната на 11 месечни вноски. С клаузата на чл. 6 да е договорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемателя. С клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем да е договорено в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Общите условия към договора за заем, заемателят дължи неустойка в размер на 1

1327,50 лв. Твърди, че общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 3146 лв. Навежда съображения, че търсената неустойка по договора за паричен заем, спрямо която ищецът следвало да заплати неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и поради това, че е неравноправна и не е уговорена индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК, защото заобикаля изискванията на закона като не е включена в размера на ГПР– чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда съображения, че неустойката е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Претендира разноски по делото, както и присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Ответникът оспорва исковете по основателност. Заявява, че е заемодател на ищеца за сумата от 1500 лв. по договор за паричен заем № *** от ***г., сключен при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Твърди заемната сума да е получена от заемателя на ***г. и да е договорено да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски от по 165,09 лв.; при липса на представено обезпечение размерът на месечната погасителна вноска е 286 лв., в който размер е включена и дължимата неустойка; договорен е фиксиран месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР от 47,909%, предоставяне от страна на заемателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на един поръчител и две ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1327,97 лв. (чл. 8, вр. чл. 6 от договора, вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ).

Оспорва да са нарушени императивни разпоредби на закона или добрите нрави. Твърди, че неустойката, предвидена в чл. 8 от договора се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 ОУ; размерът на неустойката да е предварително точно определен още в договора за заем от момент, предхождащ нейното начисление и по този начин заемателят предварително да е запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение; неустойката да е посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от грамотен човек. Навежда съображения, че неустойката е договорена от страните в рамките на свободата на договаряне, била е начислена, само и единствено поради това, че заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 ОУ. Твърди клаузата да е индивидуално уговорена. Твърди, че след като вземането не е гарантирано с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се обезпечи, дружеството изисква от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение 2 банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. При условията на евентуалност - при непредоставяне на обезпечение, дружеството има механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателят тази неустойка и нейният размер. Признава обстоятелството, че неустойката не е включена в ГПР и навежда съображения, че не следва да се включва в ГПР. Счита, че клаузата на чл.6 от процесния договор не е нищожна. Оспорва да има нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК – тази разпоредба не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР и не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР като счита, че думата „допускания“ следва да се разбира в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Сочи, че тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Сочи, че тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3, букви „а“ и „б“, приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл.

19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, ц, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/.

Навежда съображения, че в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на приложение №1, а именно да се допусне,че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Твърди, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита, че нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Претендира разноски. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение и го счита за прекомерен. Сочи, че липсват доказателства за прилагане на чл.38 от ЗА.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Обявени са за безспорно установени между страните следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № *** от ***г., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв., която сума следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски; в чл. 6 от договор за паричен заем № *** е договорено, че в 3-дневен срок от сключване на договора заемателят се задължава да предостави обезпечение, изразяващо се в гарант/и, отговарящ/и 3 на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения: 1. ипотека върху недвижим имот; 2. особен залог върху движимо имущество; 3. банкова гаранция; 4. ценна книга; в чл. 8 от договор за паричен заем № *** е договорено в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Общите условия към договора за заем, заемателят дължи неустойка в размер на 1327,97 лв.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК.

Установява се от приложения договор за паричен заем, че съгласно чл.

3 заемателят се е задължил да върне заемната сума от 1500 лв. на 11 вноски, с размер на погасителна вноска: 165,09 лв., ГПР: 47,909%, месечен лихвен процент: 3,330%, дата на първо плащане: 15.01.2024г., дата на последно плащане: 15.11.2024г., обща сума за плащане: 1816,03 лв. Съгласно чл. 3.2. страните са уговорили фиксиран лихвен процент.

От приложения договор се установява, че съгласно чл. 6 от процесния договор страните са се договорили договорът за заем да бъде обезпечен, освен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договора за заем, и с още едно от посочените обезпечения: Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя като в договора е маркиран като избор последната възможност - „Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя“.

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ следва да се предоставят гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

От приложения договор се установява, че съгласно чл. 8 от договора 4 размерът на неустойката в размер на 1329,97 лв. се плаща разсрочено съгласно погасителния план към договора за заем с всяка погасителна вноска. Видно от погасителния план месечната погасителна вноска без неустойка е 165,09 лв., последната – 165,13 лв., а погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора за заем е 286 лв.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Клауза, като уговорената в чл.8 от договора за паричен заем и чл.10, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ, според която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума на някое от предвидените обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика, подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задължението. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. От непредставянето на обезпечение, обаче, не произтича вреда за кредитора, ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи банкова гаранция или поръчител, т. е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това негово задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.