Определение № 256 от 15.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Враца, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500193 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл.248, ал.З от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 833/23.02.2026 г. подадена от адв. В. В. процесуален представител на Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ***, срещу Определение № 109/16.02.2026 г. по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 11/16.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово в частта му за разноските.

Искането е било да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но съдът го е отхвърлил като неоснователно.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Посочва се, че по делото искът на ищцата е бил изцяло уважен, което дава основание да се присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение, въпреки че правната помощ е била предоставена безплатно, поради близки отношения между адвоката и клиента.

Като основен мотив за отказа съдът е посочил липсата на писмен договор за правна помощ. В жалбата се аргументира, че това не е законово изискване, което да препятства присъждането на възнаграждение. Позовава се на съдебната практика на ВКС, според която безплатното предоставяне на правна помощ може да се установи и без писмен договор, когато има пълномощно и изрично заявление, че помощта е безвъзмездна, както и липса на данни за уговорено възнаграждение.

Подчертава се също, че искането за разноски е направено своевременно , както в исковата молба, така и в хода на делото и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, където изрично е посочено, че правната помощ е безплатна. Според жалбоподателя това е достатъчно основание съдът да определи възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, което следва да бъде заплатено от загубилата страна.

В заключение се иска Окръжният съд да отмени определението на Районния съд, да измени решението в частта за разноските и да осъди ответното дружество „Сити Кеш“ ООД 1 да заплати на адвоката сумата от 413,90 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал, 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 1618/26.03.2026 г. от насрещната страна „Сити Кеш“ ООД, чрез своя процесуален представител, с който оспорва частната жалба като неоснователна и иска съдът да потвърди определението на Районен съд – Оряхово, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

На първо място се твърди, че не са налице основания за присъждане на разноски по чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, който да доказва, че правната помощ е предоставена безплатно при условията на този законов текст. Според ответника наличието на такъв договор е необходимо, за да се установи основанието за претендираното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на това становище се сочи практика на ВКС.

На второ място се твърди, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с право, тъй като срещу ответното дружество са заведени няколко отделни дела със сходен предмет, основание и доказателства. Според ответника това е направено с цел увеличаване на разноските. Посочва се, че съдилищата вече приемат подобно процесуално поведение, като нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК и в такива случаи отказват или намаляват присъждането на разноски. В подкрепа са цитирани множество съдебни актове на РС и ОС в страната.

При условията на евентуалност се излага и становище, че дори съдът да приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение, неговият размер следва да бъде по-нисък от претендирания. Аргумент за това са промените в Наредба № 1/2004 г., според които размерите на адвокатските възнаграждения вече имат ориентировъчен, а не задължителен характер и трябва да се определят според сложността на делото, извършената работа и конкретните обстоятелства.

Ответникът твърди, че делото не е било фактически и правно сложно, по спорните въпроси има установена съдебна практика, а съдът така или иначе следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Освен това се подчертава, че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора и е завела няколко отделни дела.

В заключение „Сити Кеш“ ООД моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди определението на Районен съд – Оряхово.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран и се е произнесъл по предявените обективно съединени искове от Г. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Оряхово, ***, чрез адв. В. В.-АК Враца против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от Н. П. П. - управител, с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 928793/15.09.2023 г., сключен между страните и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 198.89 евро, представляваща платена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 928793/15.09.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Постановено е Решение № 11/16.01.2026г. по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което съдът е уважил изцяло предявените обективно съединени искове от Г. П. К., чрез пълномощника й адв. В. В.-АК Враца против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 2

202531869, с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, като е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 928793/15.09.2023 г ., сключен между страните и е осъдил ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 198.89 евро, представляваща платена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 928793/15.09.2023 г.

В решението съдът е посочил, че от адв.В. В. – пълномощник на ищеца е направено искане за присъждане на адвокатското възнаграждение определено при условията на чл.38, ал.1, т.3 пр.2 от ЗА. Изяснил е също, че с оглед съдържанието на представеното от ищцовата страна пълномощно към исковата молба, по делото не са представени доказателства, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт на адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.

В срока за обжалване на постановено по делото решение № 11/16.01.2026г. по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово е постъпила молба с правно основание чл.248 от ГПК от адв. В. В. от АК Враца, процесуален представител на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските, с искане за присъждане в полза на същият, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Молбата е мотивирана с доводи, че в съдебния акт, съдът неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА, който е предоставил безплатна правна помощ на ищцата по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, в който се изразява становище за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА и се иска отхвърляне на молбата за изменение на решението в посочения смисъл.

С обжалваното Определение № 109/16.02.2026 г. по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, първостепенния съд оставил без уважение молбата на адв. В. В. от АК-Враца за изменение на Решение № 11/16.01.2026г. по гр.д.№ 691/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово в частта му за разноските, с искане за присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на същият адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като неоснователна.

Съдът е приел в мотивите си, че по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи, че правната помощ е била уговорена като безвъзмездна. Посочено е, че това обстоятелство не може да се извежда по предположение единствено от наличието на пълномощно и направено искане за присъждане на разноски, а следва да бъде установено с договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. При липсата на такъв договор съдът е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от същия закон.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., III г.о. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., II г.о.на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., I г.о.на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.( Определение № 683 от 21.12.2015 г.

3 по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина интересът в това производство е материален, по не и самостоятелен, като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК. (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК).

Основният въпрос по делото е дали липсата на писмен договор препятства присъждането на адвокатско възнаграждение по реда чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на пълномощника осъществил безплатна правна помощ на страната по делото.

Отговорът на този въпрос, съобразно задължителната практика на ВКС е отрицателен.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.

Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. (Опр.№ 934/27.02.2025г. на ВКС по гр.д.№ 3502/2024 год.IV г.о.).

В практиката на ВКС се приема още, че изявленията на страната и на процесуалния представител за наличие на основание по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда, като той не дължи проверка за действителното съществуване на конкретната хипотеза. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да са налице кумулативно следните предпоставки: правната помощ да е осъществена без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗА; да е налице изрично заявление, че помощта е предоставена безвъзмездно; да липсват доказателства, които да опровергават това обстоятелство; както и насрещната страна да дължи разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна защита и съдействие не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА , се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.(Определение № 213/31.05.2021 г. по ч.т.д. № 997/2021 г., I т.о., ВКС.) В конкретния случай от представеното пълномощно от 06.10.2025 г. (л. 41 от първоинстанционното дело), удостоверяващо представителната власт на адв. В. В., не се съдържа изрична клауза за договорена безплатна правна помощ. Не е представен и договор за правна защита и съдействие сключен между Г. К. и адв.В.В., с който да са договорили безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/.