Определение № 149 от 10.09.2026, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Асеновград, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20265310200499 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Постъпили са жалби от К. А. Д. и Н. Л. К. и двамата в качеството им на пострадали, против Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Първомай от 10.07.2026 г., с което същата е прекратила частично наказателното производство по досъдебно производство № 355/2026 г. по описа на РУ - Асеновград срещу И.

Ш. Г. за две престъпления по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК и е спряла наказателното производство за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК на основание чл. 244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК.

Недоволни от това, жалбоподателите твърдят, че производството е прекратено при неправилно тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за обективна несъставомерност на деянието и оттам за наличието на прекратително основание поради липса на престъпления. Твърдят се различни правни положения от приетите от прокурора, а именно, че отправената закана за убийство по отношение на всеки от пострадалите е била обективно годна да предизвика и е предизвикала основателен страх у всеки от двамата пострадали, поради което и са реализирани съставите на две отделни престъпления по чл. 144 ал.3 т.1 от НК.

Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбите доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбите са допустими, подадени са в срока по чл. 243 ал.4 от НПК, от надлежно легитимирани процесуални субекти и в законоустановената форма. Разгледани по същество същите са основателни.

Досъдебното производство е водено срещу И. Ш. Г. за престъпление по чл.

144 ал.3 т.1, във вр. ал.1 от НК, касаещо отправена закана за убийство спрямо жалбоподателя К. Д. и за престъпление по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. ал.1 от НК, касаещо отправена закана за убийство по отношение на непълнолетния Н. К..

1

В хода на разследването не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изведена и коректно изложена. Въз основа на установените факти, прокурорът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че действително И. Г. след като употребил значително количество алкохол и без да е предизвикан по какъвто и да е начин от пострадалия, е предизвикал скандал, започнал да се държи агресивно и отправил закана за убийство спрямо пострадалия К. Д. с думите „Ще ти разцепя главата и ще те утрепя“, като блъскал по входната врата на жилището на Д. и се опитвал да влезе вътре. Освен тези закани отправял и множество нецензурни думи и псувни по отношение Д. и съпругата му и агресията му била преустановена чак след намесата на неговите чичо и леля, които го издърпали от местопрестъплението. Малко след това, И. Г. отново без никакъв повод нападнал непълнолетния пострадал Н. К., само поради факта, че е роднина на Д., ударил го в областта на лицето и също му се заканил с убийство като извадил нож и тръгнал срещу него със заканата, че “Ще го заколи“. Пострадалият Н. К. силно се изплашил за живота си и побягнал от мястото. Ситуацията е било силно притеснителна, което и наложило незабавното сигнализиране на органите на полицията чрез националната система за спешни повиквания ЕЕН 112, като извършителят И. Г. бил задържан в РУ-Асеновград за срок от 24 часа по ЗМВР.

Въпреки тези фактически установености, след приключване на разследването прокурорът е приел, че не е реализиран състава на престъплението по чл. 144 ал.3 т.1 от НК по отношение на никой от двамата пострадали, тъй като с оглед обективните характеристики на заканите и контекста на цялата житейска ситуация и поводът по който са отправени, същите не са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им у пострадалите, поради което и съставът на престъплението не е пълен откъм обективна страна.

Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Първомай е незаконосъобразен и неправилен и не съответства на събраните до момента доказателства. Противно на виждането на прокурора, съдът намира при анализа на така изречените заканителни изрази, че в тях се съдържа ясно и недвусмислено заканване именно за лишаване от живот адресирано до всеки от пострадалите. В тази връзка, изложените съображения за наличието на усложнени доминантни отношения между страните и контекста, в който са отправени заканите, само потвърждават, а не опровергават този извод. На първо място от обективна страна е реализирано изпълнителното деяние, тъй като с отправената закана първо по отношение на пострадалия К. Д. безспорно е обективирано намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Тази закана не е била изолирана, а от доказателствата се установяват данни за предхождащо и последващо агресивно поведение на дееца Г. по отношение на Д. и неговите близки.Наличните данни за предхождаща употреба на алкохол и алкохолно повлияване на дееца, безпричинната агресия, съпровождането на заканата със заплашителни действия блъскане по входната врата и опити за влизане в двора , псувни и ругатни и преустановяването на действията чак след намесата на 2 трети лица, само доказват нейната сериозност. В още по –голяма степен това важи за отправената закана за убийство по отношение на непълнолетния пострадал Н. К., която освен с недвусмислени заканителни думи „Ще те заколя“ е била съпроводена и от физическа агресия нанасяне на удар по лицето и насочване на нож към пострадалия, което го е принудило да се спасява с бягство. На второ място, следва да се има предвид, че заканата с убийство е резултатно увреждащо престъпление и съставомерният резултат се състои във възпрепятстване на свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира свободната воля на човека. Престъплението по чл. 144 ал. 3 НК, се намира в раздел V – “Принуда”, а не в раздел I –“Убийство”, от глава II от Наказателния кодекс – “Престъпления против личността”. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За неговата съставомерност не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил от осъществяването й, а същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и недвусмислеността и да възбуди основателен страх. В случая, обстоятелството, че пострадалите К. Д. и Н. К. действително са се уплашили е извън съставомерните признаци, но то само допълнително доказва обстоятелството, че така отправените закани за убийство по отношение на всеки от тях са били с такъв интензитет, че са обективно годни и биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им. Достатъчно е само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Поради това са ирелеванти при преценката за съставомерност изложените от прокурора съображения изводими от заключенията на изготвените СПЕ-зи, че отправените закани към пострадалите Д. и К. не са довели до промяна в начина им на живот. Те се опровергават и от изявленията на самите пострадали в хода на досъдебното производство, а също и в настоящата жалба, че продължават да се страхуват, както и за изнесените допълнителни данни за последващо заплашително поведение на дееца.

При това положение, съдът намира, че извършените деяния от И. Ш. Г. съдържат всички признаци на две отделни престъпления по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК.

Затова, с оглед на събраните доказателства следва да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор по отношение на установените престъпления, включително и за правилната им квалификация, необходимостта от събирането на допълнителни доказателства и реализиране на процедурата по чл. 219 от НК, който въпрос е от компетентността на прокурора.

Ето защо, с оглед на изложеното съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив, ТО-Първомай за продължаване на досъдебното производство в горната насока.

3

По отношение на постановлението в частта за спиране на наказателното производство на основание чл. 244 ал.1 т.1 , вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, доколкото престъплението по чл. 130 ал.2 от НК действително се преследва по тъжба на пострадалия – в случая Н. К. до съда, в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.6 т. 3 от НПК и чл. 244 ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Първомай от 10.07.2026 г., в частта с което същата е прекратила частично наказателното производство по досъдебно производство № 355/2026 г. по описа на РУ - Асеновград за престъпление по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на РП-Пловдив ТО-Първомай за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в частта за спиране на наказателното производство по ДП № 355/2026 г. по описа на РУ-Асеновград за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК на основание чл. 244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Първомай и на пострадалите К. Д. и Н. К. на посочените в жалбите съдебни адреси чрез техните повереници.

Определението в отменителната му част подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните. В потвърдителната му част досежно спирането на наказателното производство е окончателно.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4