Решение № 83 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110209620 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9620 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № *********************** г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две 1 години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на материалния закон, излага доводи за уважителни причини, които са му попречили да даде проба за изследване.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, депозира становище с което иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 16.03.2024 г. К.Стефанов – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал акта без възражения. Такива били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като възраженията по същество са повторени във въззивната жалба въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на АУАН на 27.03.2023 г. Гергана Борисова – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано нарушение и същото е съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 16.03.2024 г. около 21.40 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил, модел "М." , с рег. № *************** в гр. София, по Околовръстен път, с посока на движение от с. Казичене към бул. "Цариградско шосе". Той бил спрян за проверка от служители на СДВР и отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drugtest 5000. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като в указания в талона срок той не предоставил проба за изследване в посоченото в талона лечебно заведение – ВМА. Към 14 часа на следващия ден – 17.03.2024 г. той посетил УМБАЛСМ „Н.Пирогов“, където бил прегледан в кабинет по лицевочелюстна хирургия, а впоследствие и дал проба за изследване в токсикологична лаборатория.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Ж. Ж. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, справка за МПС, заповеди и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните протИ.речия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Разпитан в рамките на съдебно заседание свидетеля Ж. е категоричен, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че е бил спрян от служители на СДВР и че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества при разяснени последици от това и че му е бил издаден талон за изследване.

В обясненията си жалбоподателят потвърждава тези обстоятелства.

Не се твърди и установява, че след като му е бил издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е посетил посоченото лечебно заведение и е представил проба в указания срок. В обясненията си жалбоподателят излага своята версия за причините да откаже първоначална проверка за употреба на наркотични вещества, както и да не даде проба за изследване в предвидения срок. Доводите за страх от фалшив положителен резултат не представляват обстоятелство, което да изключва задълженията на жалбоподателя по ЗДвП, поради което и не са относими към настоящото дело. Останалите обяснения на жалбоподателя за причините, които са възпрепятствали даването на проба от негова страна в лечебно заведение изграждат една житейски нелогична версия за събитията в последвалото денонощие, която не може да бъде кредитирана. На първо място И.С. твърди, че се е отправил с приятел към посоченото в талона лечебно заведение, но тъй като е изпитвал болки в стомаха е решил вместо това да се прибере вкъщи, след което е припаднал, а впоследствие е решил да поспи и поради това не е отишъл във ВМА. Трудно е да се приеме, че възникнал здравословен проблем е логичен и достоверен мотив за отклоняването от посещение на медицинско заведение, доколкото обичайното движение на хората при здравни проблеми е насочено към лечебни заведения, а не в обратната посока.

Жалбоподателят е посетил лечебно заведение на следващия ден, за което представя доказателства, като е дал и проба за изследване в токсикологична лаборатория, но това е било различно от посоченото в издадения му талон лечебно заведение, а даването на проба, съгласно представените писмени документи, е станало едва следобед – значително по-късно от посочения в обясненията на жалбоподателя час. Като взе предвид тези обстоятелства съдът намира, че обясненията му относно пречките да даде своевременно проба за изследване в указаното заведение служат за изграждане на защитна версия, която не бива да бъде кредитирана.

При така установените факти съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.

3

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай по делото бе прието за установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал превозно средство. По този повод е била извършена проверка и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е бил употребил наркотични вещества или не, респективно дали е управлявал МПС след тяхната употреба, доколкото нарушението се изразява в отказ от изследване и даване на проба.

На жалбоподателя е представен талон за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди или установява той да е предоставил проба на посочените в талона време и място.

Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако евентуално бе доказано от него, че се е подложил на последващо изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено. Този срок, както и конкретните химико-токсикологични лаборатории, където трябва да бъдат изследвани пробите за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози, са нормативно уредени в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. Обстоятелствата, че жалбоподателят се е явил над 12 часа след посочения срок в друго медицинско заведение и е предоставил проба за изследване там, не са съобразени с нормативните изисквания за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и поради това не могат да обосноват отпадане на неговата отговорност.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и е искал именно това, като по изложените по-горе причини съдът приема, че са липсвали уважителни причини за отказа му.

4

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.