Определение № 1202 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. София, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601485 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения А. С. Г. срещу определение от 25.10.2024 г. постановено по н.ч.д. № 6508/2024 г.по описа на СГС,НО,15 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Г..Изтъква се,че същия е имал безукорно поведение в мястото за лишаване от свобода,полагал е труд,има шест награди и нито едно наказание.Има условия за успешна ресоциализация,тъй като е семеен и баща на три деца.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

А. С. Г. е иракски гражданин,осъден за извършено престъпление по чл.242 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от седем години със споразумение,одобрено от Окръжен съд-Хасково от 11.09.2020г.

Към 25.10.2024 г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното 1 наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 5 години,2 месеца и 27 дни.

Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 година,1 месец и 20 дни.

Първоначално Г. е търпял наказанието при определения със споразумението строг режим ,който е заменен с общ от месец март 2023г. Прекатегоризиран е в ЗООТ от август месец 2023г.

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода не са констатирани нарушения на реда и дисциплината,които да имат правно значение,тъй като по отношение на наложените му такива намира приложение разпоредбата на чл.109 ал.1 от ЗИНЗС.Награждаван е неколкократно.Полагал е труд,първо в печатницата, а след това като чистач.Оценките за трудовата му дейност са положителни,но осъдения не е наблюдаван по време на работа на външен обект т.е. поведението му не е проследено извън условията на контролирана среда.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 41 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е занижена до 36 точки.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо три- отношение към правонарушението ,управление на финансите и доходите и умения за мислене.

При осъдения е налице подкрепяща среда и добри условия за ресоциализация.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Г. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване,тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание.Последното се установява от приложените по делото справки от ГДИН.

Първият съд е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя от състава на САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите,оценките и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Г.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно,че по време на престоя си в затвора рискът от 2 рецидив не е коригиран в значителна степен,което показва,че корекционната дейност с осъдения не е постигнала необходимия резултат,независимо ,че последния е изтърпял поголямата част от наложеното му наказание лишаване от свобода./ близо шест години от общо седем./Проблемните зони при осъдения са три на брой,като сред тях се откроява отношение към правонарушението и уменията за мислене.Върху това обстоятелство ,въззивният съд акцентира ,тъй като и в съдебно заседание пред първия съд ,осъдения е заявил ,че не е извършил престъплението ,за което е бил осъден и следва да бъде освободен,което показва ,че не поема отговорност за извършеното и не разбира мотивите за криминалното си поведение.

Фактът ,че е полагал труд в мястото за лишаване от свобода и ,че е учил български език не могат да се отчетат в достатъчна полза ,за да се приеме,че е налице такъв прогрес в поведението,който да покаже ,че действително се е превъзпитал,тъй като упражняването на трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието намалява срока на наказанието, а изучаването на местния език помага за общуването на осъдения в мястото за лишаване от свобода т.е. касае се все за обстоятелства ,от които самия осъден има полза и ,които нямат съществена тежест при формиране на изводите за неговото поправяне.Действително,същия е поощряван няколкократно и не е наказван дисциплинарно,но спазването на вътрешния ред и дисциплина в мястото за лишаване от свобода е задължение на осъдения,изпълнението на което не е сред решаващите доказателства ,които водят до извод за трайно,устойчиво поправяне.Наградите на осъдения показват ,че поправянето на осъдения е започнало,което е довело и до облекчаване на режимните условия ,но процеса следва да продължи ,за да бъде затвърден.

Подкрепящата семейна среда е фактор от значение в производството по Глава 35,тъй като наличието й подпомага процесите на ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора,тъй като осъдения има допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание.Въпреки това, семейния статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне,защото доказателствата по чл.439а от НПК,от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване,касаят поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания условно предсрочно освобождаване на осъдения Г.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.10.2024 г. постановено по н.ч.д. № 6508/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. С. Г. за условно предсрочно 3 освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4