Решение № 371 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора и Владислав Г. Владимиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601181 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е възизвен протест от прокурор при СГП срещу присъда от 14.11.2022г. постановена по НОХД№565/2012г. по описа на СГС.

С присъдата подс. Д. С. Р. е признат за виновен в това, че на 18.04.20 10г. в гр.София е осъществил престъпния състав на чл.199, ал.2, т.З, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и му e наложeно наказание в размер на три години “лишаване от свобода” при първоначален „строг“режим на изтърпяване.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец В. Б. Д.И. сумата от 3500лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като до предявеният размер от 10 000 лева искът е бил отхвърлен. Подс.Р. е бил осъден да заплати на „Ендрю 2002“ сумата от 166 905.22 обезщетение за причинени имуществени вреди.

Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдн по обвинението по чл.339, ал.1 от НК.

1

В протеста се твърди, че определеното наказание за престъплението по чл.199, ал.2, т.З НК е несъответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, поради което не би могло да постигне целите на наказанието разписани в чл.36 НК. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 НК прокурорът счита присъдата за правилна и законосъобразна.

Иска се присъдата в частта относно обвинението по чл.199, ал.2, т.З вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, повдигнато на подсъдимия Д. С. Р. да бъде изменена по реда на чл. 334, т. 3 НПК, като на основание чл.337, ал.2, т.1 НПК да се увеличи наложеното на подсъдимия Р. наказание на 18 /осемнадесет/ години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба на основание чл.

318, ал. 6 от НПК, от адв.М., повереник на В. Б. Д.-И. , в частта, относно определеното наказание, по отношение на подсъдимия Д. С. Р., като се изразява становище, че същото е силно занижено по размер, с оглед личностните характеристики на подсъдимия и процесуалното му поведение.

Подсъдимия Р. многократно бил ставал причина за отлагане на разглеждането на делото, същият бил осъждан, имал лоши характеристични данни, поради което съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Не били налице основания за приложение на чл.

55 от НК, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а били налице ногобройни отегчаващи отговорността обстоятелства. уваженият размер на граждански иск е силно занижен. Относно гражданско осъдителната част на присъда се твърди, че искът е доказан по размер, с оглед претърпените от В. Д. неимуществени вреди и следва да бъде уважен в пълния му предявен такъв от 10 000 лева.

Иска се изменение на присъда, като се наложи по - високо наказание на подсъдимия Д. С. Р., при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК, както и уважаване предявения от В. Д. граждански иск в пълен размер.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от а. Н. , защитник на Д. С. Р. в частта, в която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.З, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Изложени са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се на основание чл.334, т.2, вр. с чл.336, ал.1, т.З от НПК да се отмени 2 първоинстанционната присъда в частта, в която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.З, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и подс.Р. да бъде оправдан.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените съображения в него, който касае единствено искане за увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия Д. Р.. Счита, че същото искане от страна на прокуратурата е основателно, тъй като предвид разпоредбата на чл. 199, ал.

2, т. 3 от НК, п о която разпоредба е повдигнато обвинение и е поддържано пред съда от прокуратурата, предвиденото наказание е минимум от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Въпреки, че наказателното производство било продължило прекалено дълго времето, по независещи от страна на прокуратурата причини, прокурорът счита, че определеното наказание от 3 години „лишаване от свобода“ в условията на чл.

55 от НК се явява несъразмерно леко, с оглед естеството на престъпното деяние, предмета на престъпление и престъпната дейност, в която е участвал подсъдимият. Твърди, че деянието се отличавало с висока степен на обществена опасност, тъй като било добре планирано, организирано, извършен бил грабеж чрез употреба на оръжие, деянието е въоръжено, в особено големи размери. Стойността на отнетото имущество била близо 167 хиляди лева, което покривало критерия особено големи размери. Касаело се за брутално осъществен грабеж от златарско ателие, находящо се в ж.к. Люлин на Кооперативния пазар, собственост на пострадалата В. Б. Д..

Моли съдът да приеме протеста за основателен и да увеличи наказанието, така, както е поискано от СГП.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. Д. моли съда да уважи както протеста, така и депозираната от него жалба. Счита, че подхода на СГС за силно занижено наказание е необоснован. Съдът бил подходил доста либерално, като посочил хронологично времеви периоди, в които делото е било забавяно, като е посочил за всеки времеви период, каква част от наказанието се редуцира, съобразно този период. По неясни причини бил занижил наказанието на подсъдимия за виновно негово поведение за забавяне на делото, както и виновно забавяне от страна на съдебния състав, т.е. подсъдимият ползвал привилегия, която не му се следвала, тъй като лично по негова вина била забавена доста голяма част от наказателното производство и 3 същевременно му било редуцирано наказанието заради това забавяне. В тази връзка, счита, че макар наказателното производство да е продължило в неразумен срок, и дори да се вземе предвид изминалия период, като абсолютно основание за смекчаване на наказателната отговорност, възприетият от съда подход да се падне пет пъти под предвидения минимум, счита, че е напълно необоснован. В тази връзка моли да се уважат протеста и жалбата.

Повереникът на гражданският ищец „Ендрю-2002“Е. счита, че протеста на СГП, поддържан и от САП е правилен и обоснован, както и жалбата на частния обвинител във връзка с наложеното наказание на подсъдимия, като счита, че същото е изключително занижено. Счита първоинстанционната присъда за правилна в частта, в която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 199 от НК и е осъден за това престъпление.

Моли да се уважи протеста, да се увеличи определеното наказание и да се потвърдите присъдата в останалата част.

Защитникът на подсъдимия моли да се постанови с решение, с което да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати от страна на СГС съществени, според него процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към постановената присъдата или алтернативно да се постанови присъда с която, в случай че преценката е за липса на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, с което той е обвинен от страна на СГП, че е съучастник под формата на извършителство в осъществяване грабеж, който е предмет на внесения обвинителен акт.

Твърди, че първата инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, защото след като бил изложил фактическа обстановка, която съдът приел, а в следващите страници от мотивите, в табличен хронологичен вид, цитирал всичките доказателствени източници, които на практика били събрани в хода на досъдебното производство, СГС бил анализирал, при това много повърхностно, единствено и само тези доказателства от общата доказателствена маса, които уличавали подсъдимия в извършване на това престъпление, но не подложил на никакъв 4 самостоятелен коментар, тази група от доказателствата, която го оневинявала и тази група от доказателства, която противоречала на тези, които съдът е кредитирал в своите мотиви. тези възражения, които е направила защита, Всички доказателствени източници, на които съдът градил своите фактически изводи бил кредитирал с много кратки, абстрактни изречения, с които единствено и само е маркирал тяхната доказателствена стойност и е подчертал, дали същите имат първостепенно или второстепенно значение относно фактическите му изводи, но не е изложил никакви мотиви, извън тези абстрактни съображения. От мотивите не можело да се установи хронология и последователност в дейността на СГС, който „на парче“ разсъждавал върху обвинителните доказателства

Обсъждайки отделните групи доказателствени източници защитникът излага становище, че протеста и въззивната жалба на частните обвинители са неоснователни, до голяма степен неаргументирани, а изложените съображения почивали на необективен прочита на наличните по делото доказателства и информация, която е свързана и с обществената опасност на действията на подсъдимия и с неговата лична обществена опасност.

Прави искане, ако съдът прецени, че делото не следва да се върне за ново разглеждане или подсъдимият не следва да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение, да се измени първоинстанционната присъда, в частта относно размера на наложеното наказание, като същото се редуцира с още две години, предвид факта, че продължава да е налице значителен период, който продължава да тече за разглеждане и приключване на това наказателно производство.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника и заявява, че иска да се прибере в къщи.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

При постановяване на протестираната присъда са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново 5 разглеждане от друг съдебен състав. Присъдата не е мотивирана по начина посочен в чл.305, ал.3 от НПК, като изложените от защитника оплаквания в тази насока са основателни. В мотивите e посочена фактическата обстановка приета от съда, която следва структурата на обстоятелствената част на обвинителния акт. Сам по себе си този процесуален подход не би бил незаконосъобразен, ако съдът бе изпълнил вмененото му процесуално задължение да извърши цялостен анализ на доказателствата формиращи доказателствената съвкупност и въз основа на него, да обективира изводи по съществото на делото относно приетите за установени факти и относно всички съставомерни признаци от състава на престъплението. Вместо това, първоинстанционният съд, след като на стр.19-22 от мотивите е изброил множество доказателствени източници за които е посочил, че са в основата на взетото от него решение, без да извърши дължимия анализ се е задоволил да преразкаже избирателно показанията на няколко свидетеля. Наред с това, напълно се е въздържал от анализ на съществуващи противоречия както в самите показания на тези свидетели, така и между различните доказателствени източници, а незаконосъобразно е формулирал лаконични изводи като „наличните непълноти в показанията на някои от свидетели съдът отдава на изминалия значителен период от време“, „съдът кредитира заключенията на всички останали приети по делото експертизи“ и др. С фрагментарен и непълен анализ на доказателствата се изчерпват голяма част от положените от съда процесуални усилия за мотивиране на присъдата и се е стигнало до неизпълнение на задължението му по чл.305, ал.3 от НПК. Не може да се приеме, че в мотивите има изложени обосновани правни съображения, нито, че в тях е посочено въз основа на кои доказателствени материали е взето материализираното в присъдата решение. Това се отнася както до осъдителната, така и до оправдателната части на присъдата. Съдът не е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност и не е формулирал законосъобразно фактически и правни изводи въз основа на такъв анализ. Този начин на процедиране, освен, че е в противоречие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК, представлява грубо нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. Материализираното в обжалваната присъда решение на първоинстанционния съд дори и да е взето по вътрешно убеждение, то последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на мотивите не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по 6 делото. Основателно е твърдението на защитника на подсъдимия, че съдът е подходил едностранчиво и избирателно при обсъждане на доказателствата и в резултат на това не е изпълнил законосъобразно процесуалните си задължения. Незаконосъобразно съдът е обсъждал показанията на свидетелите А. Й. и Я. Р.- полицейски служители, които в рамките на оперативна полицейска беседа са придобили информация, която впоследствие са възпроизвели под формата на гласни доказателства. Пренебрегвайки нормата на чл.118 от НПК СГС незаконосъобразно е приел, че „към момента на придобиване на тази информация подсъдимият не е имал качеството на обвиняемо лице и респективно не му е била гарантирана защитата, което не водело априори до изключването на тези доказателства.“ Тези незаконосъобразни изводи са пряка последица от порочния процесуален подход на избирателно обсъждане на доказателствата.