Решение № 308 от 18.04.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Сливен, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20222230103073 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени обективно-кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Правното основание на исковата претенция е чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.

422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. чл.417 ГПК.

С исковата си молба ищцовото дружество "Първа инвестиционна банка" АД предявявайки искови претенции срещу Б. Н. К. претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ЧГД № 3135 по описа на РС Сливен за 2021 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че ответникът дължи сумата 3733,25 лева, представляваща просрочена главница по предоставен Договор № 044LD-R-002708/22.06.2016 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.07.2021 година до окончателното й изплащане, сумата 510,75 лева, представляваща непогасена договорена лихва за периода от 15.06.2018 година до 12.03.2020 година, сумата 651,22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.01.2018 година до 1

12.03.2020 година, сумата 61,45 лева, представляваща договорена лихва, начислена за периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, сумата 33,10 лева, представляваща договорена лихва, начислена за периода от 14.05.2020 година до 15.06.2021 година, сумата 555,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020 година до 19.07.2021 година, въз основа на които има издадена заповед № 1296/21.07.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.07.2021 година по ЧГД № 3135 по описа на СлРС за 2021 година. Образувано било изпълнително дело № 20218370401114 година по описа на ЧСИ П . Г.. Изложени са подробни твърдения във връзка с дължимостта на търсените суми. Претендират се разноски.

Твърденията в исковата молба са, че на 22.06.2022 година между ищцовото дружество и Б. Н. К. е сключен договор Договор № 044LD-R-002708/22.06.2016 година за банков кредит, по силата на който му е предоставен банков кредит в размер на 5000,00 лева за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди с краен срок на погасяване 15.06.2021 година.

Кредитът по Договор № 044 LD-R-002708/22.06.2016 година е следвало да се погаси до 15.06.2021 година на 60 месечни погасителни вноски, всяка с падеж и размер съгласно приложения към договора за кредит погасителен план - Приложение № 1. Кредитът бил усвоен изцяло еднократно на 22.06.2016 г. по банковата сметка на кредитополучателя, открита в банкатаищец.

Кредитополучателят се е задължил да плаща годишна лихва, както следва: а) за периода на отпускане на кредита до 15.06.2021 година – 11,1 %, б) след изтичане на посочения в предходната точка срок, за остатъчните размер и срок на кредита, банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията на Банката за лева, увеличен с надбавка от 9,67 пункта.

Съгласно раздел II, т. 10 от Договора за кредит дължимите, но неизвършени в срок плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката-ищец се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т.4.1 - 4.4 лихвен процент плюс 2 наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Крайният срок за издължаване на кредита бил 15.06.2021 г. Въпреки поетите с договора за кредит задължения, ответникът не изпълнявал задълженията си, не извършвал плащания по дълга. Поради това банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с цел предприемане на принудителни действия. За събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 202118370401114 година по описа на ЧСИ П. Г.. Съдът с определение № 1558/14.06.2022 г. установил редовността на връчването и е указал в месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че към настоящия момент задължението, предмет на делото не е погасено. С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес.

В законоустановения срок от назначеният особен представител на ответника Б. Н. К. е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции. Не се оспорва, че между страните по делото е налице сключен на 22.06.2018 година договор за потребителски кредит, по който ответникът е кредитополучател.

Излагайки възраженията си особения представител на ответника сочи, че не са налице основания за признаване наличието на вземане на ищеца спрямо ответника на посочените в исковата молба суми, тъй като процесният договор за паричен заем е с характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че от представените доказателства било видно, че при сключване на договора за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит, а щом това е така, то според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Позовава се на разпоредбата на чл. 11 от ЗПК, където е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които той следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвения процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Според процесуалния представител на ответника макар в процесния договор да се съдържа една 3 част от изискващата се в посочената разпоредба на закона информация, то същата трябва да е ясна, разбираема и недвусмислена. От посочените в договора числа не се разбира конкретното съдържание, поради което ответникът, като потребител, не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия, като по-слабата страна в това правоотношение, законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На следващо място, ответникът трябва да е изразил и съгласие и да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му, за което обстоятелство се твърди, че също липсват доказателства по делото. От съдържанието на договора за кредит било видно, че може да се направи извод, че не става въпрос за индивидуално уговорени клаузи, тъй като Общите условия са едностранно изготвени преди това от Банката правила, върху които потребителят, в качеството си на кандидатстващ за одобрение за кредит, изобщо не може да влияе. Наред с изложеното, според процесуалния представител на ответника от представените с исковата молба доказателства, е видно че ответникът не е бил уведомен и за наличието на неравноправни клаузи в договора. Неравноправна клауза съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗД е клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. От съдържанието на приложения договор, според процесуалния представител на ответника е видно, че неравноправни клаузи са разпоредбите на чл. 10, чл. 10.1., чл. 11 и чл. 12 от ЗПК. Това е така, тъй като съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат 4 променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. От уговореното съдържание на договора според процесуалния представител на ответника е видно, че в него фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК обаче, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, е необходимо също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. Излагайки защитната си позиция, особения представител на ответника счита, че в настоящия случай, макар да е направено разбиването по пера на задължението на кредитополучателя, то липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не става ясно как се формира размера на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.

От изложените по-горе факти и обстоятелства особения представител на ответника обоснова извод, че при сключването на договора са нарушени императивни законови изисквания и че той съдържа неравноправни клаузи, което го прави недействителен, която недействителност следва да бъде обявена от съда. Цитира чл. 23 от ЗПК, според който, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.

Като такава тя не произвежда правно действие, поради което следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение по нея не е възникнало за ответника.

Излага се, че договорът е сключен при определен само от банката размер на възнаградителна лихва. Последната се изчислява по формула съгласно приложение № 1, както е посочено в договора, като се вземат предвид 5 посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Такова приложение към исковата молба няма, а липсват и други доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е изразил съгласие или е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент и годишният процент на разходите, които параметри определят тази лихва. По тази причина, следва да се приеме, че Банката е поставила в неблагоприятно положение ответника, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК. Според позицията на процесуалния представител на ответника дори и да се приеме, че в случая е било налице информирано съгласие на ответника по отношение на размера и параметрите на възнаградителната лихва, то размерът на тази лихва противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД. В отговора на исковата молба се излага възражение според което се счита , че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, независимо от обстоятелството, че съгласно раздел X, т. 10.3. от Общите условия по договора за кредит същата настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване на длъжника. Този извод произтича от даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.