Решение № 844 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 927/2024
- Вид
- Решение № 844
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.1а · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 844 гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова
Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500927 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по депозирана от М. К. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща К. М. Б., чрез процесуален представител адв. П.
Н., въззивна жалба срещу Решение №1162/05.04.2024г. по гр.д. №15784/23г. по описа на РСВарна, 48-ми с-в, с което е отхвърлена молбата, подадена от К. М. Б., ЕГН **********, действащ в качеството си на баща и законен представител на детето М. К. Б., ЕГН ********** против Д. Н. Ч., ЕГН **********, с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо детето М. К. Б. на 25.11.2023 г. и 30.11.2023г. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите, както й е игнорирал показанията на самото дете, изслушано в о.с.з. Сочи се, че не са взети предвид и събраните по делото писмени доказателства- писма и сигнали до ДСП-П.и до МВР-Варна, експертно становище от съдебен психолог, амбулаторен лист и социалния доклад на ДСП-П. Не са анализирани от ВРС всички доказателства. Сочи, че майката пет месеца не е направила опити да прибере детето си от гр. П. както и не е предприела действия по разрешаване онлайн образование на детето, не е върнала дрехите и учебниците му. Моли решението да бъде отменено и исканата заповед за защита да бъде издадена.
В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН отговор на въззивната жалба не е депозиран от ответната страна Д. Н. Ч..
Отговор не е депозиран и от контролиращата страна АЗД чрез ДСП-Варна и ДСП-П.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
1
Варненският районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от К.
М. Б., като баща и законен представител на детето М. К. Б., срещу Д. Н. Ч.. Твърди се, че детето М. К. Б. е родено от общото съжителство на К. М. Б. с ответницата Д. Н. Ч.. Твърдят се извършени актове на домашно насилие, както следва: На 25.11.2023 г. вечерта на адрес: гр. Варна, ул. „С." № .... Д. Н. Ч. е заплашвала и крещяла на дъщеря си М. К. Б., като я е изнудвала да разкаже дума по дума какво е разговаряла с бащата по-рано същия ден. На същата дата 25.11.2023 г. вечерта Д. Н. Ч. е наказала дъщеря си М. да стои на тъмно и сама, по-късно е влязла при нея, блъснала я в опит да вземе телефона й, опитала се да извие ръцете й и със сила я е натикала на балкона да стои на студено. На 30.11.2023 г. вечерта на адрес: гр. Варна, ул. „С." № .... Д. Н. Ч. се е нахвърлила върху дъщеря си М. К. Б. като започнала да дърпа телефона от ръцете й, блъскала е и крещяла срещу нея, като й е казала, че е направила така, че детето да не види никога повече баща си. Бащата излага, че на 01.12.2023г. детето М. му се е обадило от заведение на Морска гара в гр. Варна и му е съобщило, че е избягало от дома и иска бащата да я вземе. Посочила, че се е обадила вече на тел. 11611. Плачела.
Бащата пристигнал във Варна, звъннал на 112 и след посещение в Първо районно управление, взел детето и се прибрал с него в гр. П. Впоследствие звъннал на майката, а тя поискала детето да бъде върнато, защото е болно и пие антибиотик, който трябва да приеме.
К. Б., като баща и законен представител на детето М. Б. прави искане за налагане мерки за защита на детето М. Б., като следва: – да се задължи Д. Н. Ч. да се въздържа от домашно насилие спрямо М. К. Б., с адрес гр. П. ул. „Б." № 5. -да се забрани на Д. Н. Ч., гр. Варна, ул.
„С." № .... да се доближава до М. К. Б., с адрес гр. П. ул. „Б." № 5 на разстояние на по-малко на сто метра от домашния й адрес, на мястото където учи и местата които посещава за социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца.
Към молбата е приложена и декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Ответницата Д. Ч. сочи в открито съдебно заседание, че оспорва изложените факти и обстоятелства. Твърди, че на посочените дати - на 25.11. и 30.11.2023г., не е извършвала спрямо детето актове на домашно насилие. Излага, че детето е манипулирано от своя баща.
Бащата задържа повече от 20 дни без основание детето в гр.П. като М. не посещава училището в гр. Варна, в което е записана. Излага, че между страните е имало множество дела, между които и дела за домашно насилие през 2020г. и 2021г., а и понастоящем, по които дела са издавани заповеди за защита, като е указвано на ищеца да се въздържа от домашно насилие, както спрямо моята доверителка, така и спрямо детето. Твърди, че с решение по гр.д. №9813/2020г. на ВРС, 42 състав ищецът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата. С решение на ВРС, 20 състав, по гр.д. №8111/2021г. е задължен К. Б. да се въздържа от домашно насилие и е издадена Заповед за защита. Като с решение по гр.д. №2712/2021г. е задължен К. Б. да се въздържа от извършване на актове за домашно насилие и спрямо детето М. К. Б.. Срещу Б. е издадена Заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. №15057/2023г., с което е задължен К. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата, забранено е на същия да се приближава на по-малко от 100 м. до нея на посочения адрес гр.Варна, ул.С. №23, както и в местоработата й и да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие. Твърди се, че бащата непрекъснато създава неверни представи на детето за неговата майка, за което представя разпечатка от Вайбър кореспонденция, осъществена между бащата и детето по време на психологическа експертиза по друго гражданско дело, висящо към момента, по което по време на извършеното психологическо обследване от страна на вещото лице. Сочи, че бащата дава напътствия как детето да отговаря и как трябва „да си изиграят правилно картите“. Моли молбата за защита да бъде оставена без уважение.
ДСП - Варна изразява писмено становище, в което сочи, че познават случая с детето М. Б.. Счита молбата за неоснователна, като детето следва да бъде предадено на майката, а 2 учебните занятия възстановени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № 0736/31.05.2012г. М. К. Б. е родена на 31.05.2012г., като нейни родители са Д. Н. Ч. и К. М.
Б..
С влязло в законна сила съдебно решение № 705/16.05.2016г., постановено по в.гр.д.
№ 2627/2015г. по описа на ОС – П.е отменено изцяло решение № 2907 от 31.07.2015 г., постановено по гр. д. № 17391/2013 г. по описа на П.ки районен съд, като е отхвърлен предявения от К. М. Б. против Д. Н. Ч. иск за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетната им дъщеря М. К. Б. на бащата. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. К. Б., родено на 31.05.2012 г., на майката Д. Н. Ч., при която е определено местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения между бащата К. М. Б. и детето М. К. Б..
С решение по гр.д. №9813/20г. на ВРС, потвърдено с решение по възз.гр.д.
№3754/20г. на ВОС, К. М. Б., е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Д. Н. Ч., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
С решение по гр.д.№8111/21г. на ВРС, частично изменено с решение на ВОС, е потвърдено решението на ВРС в частта му, с която е задължен К. М. Б. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Д. Н. Ч., на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, както и му е наложена мярката глоба в размер на 300лв, на осн.чл.5, ал.4 ЗЗДН. Решението е изменено като К. М. Б. е задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето М., действаща чрез своята майка и законен представите Д. Н. Ч., на осн. чл.5, ал.1, т.1 вр.чл.2 ал.2 ЗЗДН.
По делото са приети като доказателства Докладна записка от Първо РУ – Варна рег.
№ 433р-40611/01.12.2023г., от който е видно, че на 01.12.2023г. К. Б. се е явил около 14,20ч. в Първо РПУ заедно с малолетната си дъщеря М. Б., за да съобщи за тормоз над дъщеря си от нейната майка Д. Ч..
Приета като доказателство по делото е и разпечатка от позвъняване на телефон 116111 от детето М. Б., от която се установява, че същото е позвънило в 13:40 ч. на 01.12.2023г. на Националната телефонна линия за деца. От представения формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/... от 01.12.2023г. се установява, че детето М. Б. се е обадило на 01.12.2023г. на НТЛД и е съобщило, че майка му Д. Ч. и партньора й са оказали над него физическо насилие.
Приети по делото са и Сигнал изх. № РД21-117/22.12.2023г., Доклад от 11.12.2023г. за оценка на постъпил сигнал с изх. № СГ/... от 13.12.2023г.; Протокол от проведена среща на 05.12.2023г., Писмо изх. № РД21-105 от 08.12.2023г. с Информация от ОУ Й.Й., Сигнал за дете в риск изх. № НТЛД-43555 от 01.12.2023г., с които се установява кои институции са сезирани от родителите след твърдените актове на насилие, както и какви действия са предприети от първите.
От събраните по делото гласни доказателства се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят С. Р. П. сочи, че бил с бащата Б., когато детето се е обадило около обяд, на първи ноември, силно разтревожено. Впоследствие свидетелят се поправя, че датата е била първи декември. Случайно били с бащата в гр. Н., а детето се намирало на Морска гара. Тръгнали веднага и пристигнали бързо- 40-45 минути. Спрели пред някакъв ресторант.
Там стояло детето, треперило, видимо разстроено. Качили се в колата, детето се оплаквало нещо, че майка му го дърпала, не му давала да комуникира с бащата. После хапнали супа и се обадили на 112. Минали през Първо РПУ и социалните. Вече по време на пътуването към П. на въпрос на свидетеля към детето защо бяга от майка си, М. му споделила за майка си, че ”Не се държи добре, малко любов ми дава. Прегръща ме само за снимка във Фейсбук.“ 3
Свидетелят излага, че детето твърдяло, че е било заключвано в банята, на терасата. Този разговор може би се случил скоро, т.е. след делото, за това, че е избягала, на запитване от свидетеля „Защо се получават такива неща? Защо ти е такова отношението спрямо мама?”.
Свидетеля сочи, че и друг път е имало случай, в който М. е искала да бяга.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. П. П., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал, се установява, че последния уикенд на ноември, М. била с баща си, тя се върнала в неделя при майка си. Прибрала се болна и майка й и давала лекарства. Свидетеля бил в домът им до към 20ч. и не е имало някакви поведенчески притеснителни неща от страна на М. и естествено от страна майка й имало изцяло топло майчинско отношение.Свидетелят сочи, че през цялата последна седмица на ноември 2023г. е ходил три пъти в апартамента. М. била болна и в болничен, когато свидетелят посетил апартамента на 01.12.2023г., около 10,30ч. било първото му ходене, второто около 11,15ч. Бил обещал на Д. да смени две лампички в банята и ходил да ги търси по магазините. През това време М., която си била в къщи му отварила вратата. Била домашно облечена, с панталонки, с дебели пантофи, направило му впечатление, маникюр изкуствен имала по ръцете, малко по-искрящ. Пошегувала се с него, сменил лампичките и си тръгнал. Това било в петък, първи декември. Излязъл около 11,30 ч. от апартамента. След обяд към 17 ч разбрал от майка й, че М. я няма, по-късно е получила съобщение от страна на К. Б. във Вайбър, в което тя е обвинявана в насилие от нейна страна към М. и за това, че Б. е извел М. от дома и нямал намерение да я върне. Свидетелят излага, че вратите в вътрешните врати в апартамента не се заключват, защото са стари брави и боята е нанесена отгоре. Банята и тоалетна са отделни помещения, но с обща врата, която не се заключва.
Банята има ключ за осветлението и вътре. Твърди, че никога – включително и на посочените дати, не е виждал майката да взема от ръцете на М. телефона й, който както и цялата й електроника, са подарък от бащата.