Решение № 107 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОС-Перник срещу присъда № 8, постановена на 10.07.2025 г. по НОХД № 79/2024 г. на ОС Перник.

С присъдата подсъдимият Д. К. К. е признат за невиновен в това на 28.10.2020 год. в село ***, община Брезник, обл. Перник, на строителен обект новострояща се жилищна сграда, находяща се в кв. 11, УПИ ХШ-70 по регулационния план на село ***, в качеството си на технически ръководител, собственик и управител на „К. 2000“ ЕООД и непосредствен възложител на извършваната работа по ръчно преместване на машина за рязане на тухли от третия на втория етаж на сградата, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строителна дейност, представляваща източник на повишена опасност да е допуснал работа на обекта, без да е осигурена безопасност от падане на хора при работа на височина и да не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № 16 от 31 май 1999г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, като е нарушил следните разпоредби:

-чл.26 т.1 и т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е изпълнявал и контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ, и не е спазил изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;

1

- чл.60 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като при извършвани работи на височина не е осигурил безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и лични предпазни средства, например ограждения, скелета, платформи и /или/ предпазни /защитни/ мрежи;

- чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е предотвратил паданията от височина чрез изграждане на приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение;

- чл. 12 т.2, б „б“ от Наредба № 16 от 31 май 1999г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, като не е спазил изискванията за физиологични норми за ръчно пренасяне на товари и е възложил преместването на машина с тегло 90 кг. при максимално допустимо тегло на премествана тежест от двама души в размер до 60 кг.;

- чл.13 т.1 от Наредба № 16 от 31 май 1999г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, като не е организирал ръчната работа с тежести по начин, съобразен с основните правила: при вдигане и пренасяне на тежести работната поза да бъде съобразена с ергономичните изисквания, теглото на товара, посоката на пренасяне на товара, и да не се налага извършване на усукващи движения около оста на тялото, с което по непредпазливост да е причинил смъртта на работещия М. Р. М., поради което и на основание чл. 304, предл. 2 от НПК е оправдан изцяло по обвинението по чл. 123, ал.1 от НК. Направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.

С протеста се отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Прокурорът твърди, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непреодолими противоречия в мотивите към присъдата. Критикува тяхното съдържание, определя ги като лаконични, повърхностни и вътрешно противоречиви. Според прокурора липсва обсъждане на противоречията в доказателствения материал, както и на твърденията на представителя на държавното обвинение. Като необяснимо се определя доверието, с което са кредитирани обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на свидетели, които са в трудовоправни отношения с подс. К.. Непонятно според държавното обвинение е и игнорирането на изготвените по делото експертизи. Твърди, че постановеният съдебен акт не съответства на събраните по делото доказателства, а съдът се е занимавал с въпроси, които са или безспорни, или са ирелевантни към предмета на обвинението. Същевременно необсъдени са останали редица съществени въпроси, свързани със задълженията на подс. Д. К. в качеството му на технически ръководител на строителния обект. Отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и признаване на подс. Д. К. за виновен в престъплението, за което е предаден на съд – по чл. 123, ал.1 от НК

Въззивният съд е преценил, че сезиращият горната инстанция протест е процесуално допустим и вярното решаване на делото не предполага събирането на доказателства (поискани от страните) или други служебно допуснати от съда.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от САП поддържа протеста. Счита, че обвинението и било доказано по несъмнен начин. Преди всичко отбелязва, че мотивите на първоинстнационния съд са противоречиви относно два съществени въпроса. Първият - дали подсъдимият е казал на М. М., че машината трябва да се свали на долния етаж (както се твърди на л. 5 от мотивите) или че липсват доказателства за това именно подсъдимият да е разпоредил на пострадалия ръчно преместване на машината от третия на втория етаж (л. 14 от мотивите). И вторият – дали е имало парапет или друго средство, което да предпазва от падане (на л. 5 се приема, че е нямало парапет, а на л. 12 и л. 13 е изложено, че стълбищната клетка е била обезопасена). Изразява несъгласие с подхода на съда да не кредитира изготвените по делото експертизи, доверявайки се на показания на свидетели, които не са имали преки наблюдения от мястото на произшествието в близък до инкриминираната дата период, игнорирайки напълно протокола за оглед на местопроизшествие, установяващ липсата на обезопасяване. Критикува се и липсата на анализ на гласните доказателстевни средства, които са противоречиви по поставените по-горе въпроси.

Като неправилен определя и извода, че при липса на трудовоправни отношения не може да бъде ангажирана наказателната отговорност по чл. 123 НК. Подчертава, че задължението за осигуряване на лични предпазни средства и инстР.ти е различно от това за обезопасяване на мястото и изграждане на колективни предпазни средства за защита от падане. Като подчертава, че именно подсъдимият е изпълнявал функцията на технически ръководител на обекта, именно той е имал задължение да осигури предвидените в закона минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – Перник и признаване на подсъдимия за виновен в престъплението, за което е предаден на съд.

Частните обвинители Г. Р., Р. О. и Й. Р. се присъединяват се към изразеното от държавното обвинение становище. Искат справедливост и осъждането на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. Л. Н., иска потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита, че всички доказателства са коректно обсъдени и на тази база са били формирани правилни изводи за несъствомерност на деянието.

Подчертава, че правоотношенията между подсъдимия и починалия са били гражданскоправни, въпреки това К. е изпълнил задълженията за първоначален инструктаж по ЗЗБУТ и последващ такъв до инкриминираната дата не се е налагало да бъде правен. Твърди, че стълбищната клетка е била обезопасена; че след пристигането на подсъдимия на строителния обект, инцидентът се е развил изключително бързо; той не е издавал разпореждане за преместване на машината, а е имал намерение това да бъде направено с пристигналия на обекта кран.

В лична защита подсъдимият изразява съгласие с позицията на своя защитник. Сочи, че починалото лице има немалък принос за случилото се. Той самият е осигурил нормални условия на работа. Оставил го е самостоятелно да взима решения включително за ръчното преместване на машината.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан, изразява съжаление за случилото се, но заявява, че той не носи отговорност за това.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

3

И без наведени оплаквания (в случая такива има в протеста), съдът, обвързан от принципа на служебното начало, бидейки длъжен да извърши пълна проверка на присъдата, не може да игнорира констатираните в рамките на извършения контрол допуснати процесуални нарушения.

Те са съществени, доколкото окръжният съд е постановил съдебния си акт при липса на мотиви.

Проверката на атакувания съдебен акт показа, че при изготвяне на мотивите са били нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали.

Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на контрол като вид логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото. В конкретния случай - освен, че е елиминирал и оставил без отговор значителна част от залегналите в пледоариите на страните твърдения, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства - поединично или при съпоставката им с другите такива.

Въззивният съд счита, че първостепенният такъв не е изяснил правилно, точно и коректно фактическата обстановка по делото и всички относими към конкретния случай факти и обстоятелства, което е видно от мотивите към присъдата, същите са вътрешно противоречиви, неясни и не позволяват да се прецени какво е приел за установено първият съд, съответно на база на кои конкретни обстоятелства е направил своите правни изводи, които също така са взаимно противоречиви и поради това неясни и лишени от каквато и да е било правна и житейска логика.

На практика липсват годни (непротиворечиви, ясни, последователни и логични) мотиви, които да бъдат обект на контрол от въззивната инстанция. Това не позволява на последната да прецени дали първостепенният съд е изяснил правилно и вярно фактическата обстановка по делото и в този смисъл дали е стигнал до правилни правни изводи, които както вече бе посочено са и правно абсурдни в своята заключителна част.

І. Относно констатираната неяснота, свързана с възприетите по делото факти

Видно от мотивите към присъдата, ОС Перник е приел, че на инкриминираната дата „около 13,00 часа Д. К. пристигнал на обекта в с. *** … Първоначално машината за рязане на тухли била на втори етаж. Тъй като подсъдимият не знаел, че същата е преместена на трети етаж, а и двамата зидари непрекъснато я ползвали, като пренасяли тухлите от втория до третия етаж, отишъл до М. М., който в това време бил на трети етаж и му казал, че машината трябва да свали на втори етаж на строежа. М. М. решил, че заедно със свидетеля Р. ще свалят машината на ръце и го извикал да дойде“. Така записаното в мотивите към присъдата е абсолютно непонятно откъм фактическа страна и не позволява да се установи какво е имал предвид съдът, съответно какво е приел за установено - къде в крайна сметка се е намирала машината за рязане на тухли – на втория или на третия етаж на строящата се сграда; когато подсъдимият е казал на М., че машината трябва да бъде свалена, били ли са дадени 4 допълнителни разяснения как да се случи това. Това обстоятелство очевидно е от изключително значение за процесния случай, доколкото видно и от обясненията на К., и от пледоарията на защитника му - адв. Н., подсъдимият не само твърди, че не е давал указания машината да бъде свалена на ръка, но е заявил, че това ще стане механично, с пристигналия на място кран. Тази неяснота се засилва, тъй като по-нататък при обсъждането на доказателствата (л. 13 от мотивите на присъдата) съдът е приел, че липсват доказателства за това подсъдимият да е разпоредил ръчно преместване на машината от третия на втория етаж, очевидно игнорирайки по-рано възприетото от фактическа страна в мотивите, че именно подсъдимият е казал на М., че „машината трябва да се свали“. По този начин съдът не е успял да отговори ясно на въпроса какво е приел за установено, тъй като написаното е вътрешно противоречиво и дори взаимно изключващо се и никъде в мотивите си съдът не е посочил дали решението за свалянето на машината е било взето от подсъдимия или напротив било е инициатива на самия пострадал. Тук следва да бъде отбелязано, че по време на свалянето на машината от М. и св. Р., подсъдимият К. е присъствал на строежа и доколкото единствен той е изпълнявал функциите на технически ръководител, е странна позицията на съда (а и тази на самия К., дадена в обясненията му), че не е разбрал за това, че пострадалият е предприел ръчно сваляне на машината. Независимо от това обаче коя теза ще възприеме за достоверна, съдът дължи ясен и безпротиворечив отговор на този въпрос, какъвто в случая не е даден. В абсолютно недоумение остава читателят на мотивите каква точно е била конкретната фактическа обстановка в случая и кой е взел решението, респ. е указал ръчно сваляне на машината за рязане на тухли.