Решение № 1044 от 20.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1151/2025
- Вид
- Решение № 1044
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Други актове по делото
- Определение № 3721 от 07.08.2025 · Галина Чавдарова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
- Протокол № 1268 от 23.09.2025 · Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
- Разпореждане № 6537 от 03.11.2025 · Десислава Георгиева Жекова
- Разпореждане № 6864 от 19.11.2025 · Тони Кръстев
- Разпореждане № 7756 от 29.12.2025 · Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1, 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1, 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1, 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1044 гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100501151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 26090/21.03.2025 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, гр. София, чрез юриск. И. Г., срещу Решение № 718/01.03.2025 г., постановено по гр. д. № 7783/2024 г. по описа на РС – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на В. М. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 548.56 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че липсва реализиран застрахователен риск поради проявена груба небрежност от страна на ищеца. Счита, че процесният случай попада сред изключенията от покритие на застраховката, обективирани в т. 16 от ОУ към съответния застрахователен договор, а по-конкретно посочва т. 16.11 от ОУ, уреждаща хипотеза на проявена от застрахования водач груба небрежност. Твърди, че ищецът не съобразил поведението си при управление на МПС с поставените пътни знаци и маркировка. Аргументира позицията си с изготвената в първоинстанционното производство САТЕ, според която ищецът в нарушение извършил маневра „обратен завой“, вследствие на която настъпило ПТП.
1
Счита последното обстоятелство за подкрепено и от разпитаните на предходната инстанция свидетели. В допълнение сочи наличието на пътна маркировка „двойна непрекъсната линия“ и непропускането на насрещно движещ се автомобил като аргументи за проявена от ищеца груба небрежност.
Твърди, че първоинстанционният състав неправилно и в противоречие с останалия доказателствен материал кредитирал показанията на св. Н., която е и съпруга на ищеца. Поддържа, че ищецът не е следвало да съобразява пътното си поведение с навигационната система на лекия автомобил за сметка на поставени пътна маркировка и знаци. Сочи като недопустимо извършеното от ищеца изменение на предявените искове, с които е увеличил цената им, като поддържа, че наред с това било изменено и основанието на исковете, с оглед добавянето на допълнителни щети. В условията на евентуалност, счита присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за завишено, поради което моли за неговото намаляване. Твърди неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 39725/05.05.2025 г., с който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Посочва се съдебна практика в подкрепа на становището за неоснователност на жалбата и се счита, че процесният случай не попада сред изключенията в чл. 408 КЗ. Счита, че по делото не е установена проявена от ищеца груба небрежност. Поддържа извод за правилност на решението в частта относно размера на присъденото обезщетение. Моли за потвърждаване на оспореното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените доводи.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по предявен от В. М. В. ЕГН **********, с адрес: ********************, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК 030269049, със седалище: гр.
София, район р-н Оборище, бул. „Княз А. Дондуков" 68, осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 14000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, стъкло предна дясна врата, праг десен, врата задна дясна, панел заден десен, въздушна възглавница странична дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ въздушна възглавница седалка предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна седалка, предпазен колан заден десен и предпазен колан заден ляв, причинени в резултат на настъпило на 01.05.2024г. застрахователно събитие по договор № ************ от 05.03.2024г., за Застраховка „Автогрижа", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с peг. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 24.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно - деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически 2 твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: на 05.03.2024г. ищецът сключил Застраховка „Автогрижа", клауза „Пълно каско" на собственият си автомобил марка „Фолксваген Голф", с peг. № ****** с ответника със срок на действие от 27.06.2023г. до 26.06.2024г. Автомобилът бил застрахован за 20 050.00 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати, съгласно застрахователна полица № ********** от 05.03.2024г., възлизала на 824.79 лева. Премията била заплатена еднократно.
На 01.05.2024г. около 21:20 часа, гр. Истанбул, кв. „Махмутбей", бул.
„Ташоджагь", управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с peг. № ******, ищецът се движел в посока „Тем Янйол" към „212 АВМ". В този участък булевардът бил с еднопосочно движение. Движейки се по булеварда, навигацията показала, че трябва да направи обратен завой. Достигайки до мястото, където трябвало да направи обратен завой, ищецът забелязал срещу него да се движи моторист, който бил в неговото платно, въпреки, че булевардът е еднопосочен. Мотористът спрял и направил сигнал с глава на ищеца да завие. След известно време в това положение, ищецът предприел завиване в обратна посока, като в този момент и мотористът потеглил и се блъснал в неговата дясна част. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП, като казали, че ищецът е виновен, т.к. по-напред по булеварда има ремонт и в този участък движението по булеварда е двупосочно и е трябвало да пропусне моториста. Обяснил им, че е спрял да го изчака, но той му е дал сигнал да премине преди него. Тогава другият водач започнал да отрича, че му е давал сигнал за преминаване. Ищецът изискал да се видят записи от камери, но полицаите казали, че в района няма камери. На 07.05.2024г. бил уведомен застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил оглед по щета № 211746166, като в него описал увредените части: калник преден десен, врата предна дясна, стъкло предна дясна врата, праг десен, врата задна дясна, панел заден десен, въздушна възглавница странична дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ въздушна възглавница седалка предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна седалка, предпазен колан заден десен и предпазен колан заден ляв. До момента ищецът не е получил необходимото застрахователно обезщетение, с което е обосновал правен интерес от завеждане на иск. Във връзка с получените увреждания, ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 14 000.00 лв.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, поради което е оспорил същата изцяло по основание и размер.
Навел е възражение, че е налице изключение от покритите застрахователни рискове, обективирано в т. 16.11 от Общите условия (ОУ) поради проявена груба небрежност от страна на застрахования, в резултат на която е възникнала вреда на МПС, като същият съзнателно е пренебрегнал и не е 3 положил необходимата разумна грижа, което първоначално е завишило риска и в крайна сметка е породило причиняването на вреда на превозното средство.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че вредите причинени следва да се покриват от сключената застраховка „Каско на МПС" , се оспорва търсеният от ищеца размер на вредите, като се счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от застрахования имуществени вреди вследствие на процесното събитие. В тази връзка се намира посоченият в исковата молба общ размер на претърпените вреди от 14 000 лв. за несъответстващ на действително причинените такива. Счита се, че посочената от ищеца стойност за ремонт надвишава обичайната пазарна цена.
Не се оспорва обстоятелството, че на 05.03.2024 г. е сключена застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на л.а. "Фолксваген Голф, с peг. № *****, както и че в срока на застраховката е настъпило процесното ПТП. С оглед горното, се счита искът за главница за изцяло неоснователен, а оттам и на акцесорния иск за лихви. Отправено е искане да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят сторените в производството по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Извършвайки дължимата служебна проверка, по допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното:
С исковата си молба ищецът е заявил ясно и конкретно пределите и предмета на търсената защита, посочвайки освен цената на иска си и изброявайки по пера конкретните увреждания, които е установил до датата на предявяване на иска и претендира да бъдат остойностени и заплатени от застрахователя, както следва: калник преден десен, врата предна дясна, стъкло предна дясна врата, праг десен, врата задна дясна, панел заден десен, въздушна възглавница странична дясна, въздушна възглавница странична лява, ЕБ въздушна възглавница седалка предна дясна, ЕБ въздушна възглавница задна дясна седалка, предпазен колан заден десен и предпазен колан заден ляв.
По искане на ищеца, чрез процесуалния му представител, на основание чл.214 ГПК, е допуснато изменение в размера на предявения иск в проведеното по първоинстанционното дело на 30.01.2025г. открито съдебно заседание, посредством увеличение на размера на иска, като същият следва да се счита предявен за сумата от 15548,56 лв., като окончателен иск и чрез добавяне на следните увреждания, а именно: управляващ модул на въздушни възглавници, тапицерия таван, тапицерия предна дясна облегалка, тапицерия 4 задна дясна облегалка.
По правилата на чл. 214 ГПК, не е допустимо едновременно изменение в основанието, петитума и размера на предявения иск. В процесния случай е допуснато именно това. Добавянето на непосочени в исковата молба като увредени елементи едновременно с увеличаване на размера на иска, не е допустимо.
Съобразно възприетата от ищеца и първоинстанционния съд обща стойност на вредите по заключение на вещото лице е по т.2 от заключението – 15 548.56 лв. По таблицата по т.2 от заключението, новозаявените щети по чл.
Разпечатката съдържа 33 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51e5ac85-8582-43f9-ba3b-83c282e3ca2c