Определение № 708 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 20653/19.12.2024 г. по гр.д.№ 109059/2024 г. Софийски градски съд, I-22 състав, съдът е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата молба.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Д. Б. Я., който моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че съдът не е отчел особения статут на държавното предприятие и неправилно е приложил правилата за търговски дружества. Автономията на държавното предприятие не се простирала върху свободното избиране и прекратяване на правоотношенията с управителните му органи. Съществуването на публичните предприятия било подчинено на публичния интерес.

Ответникът по жалбата Държавно предприятие „Научно-производствен център“ я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Сочи, че със сключване на договора за управление от 12.08.2021 г. между страните по делото е възникнало мандатно правоотношение като всички действия на органа на управление в държавното предприятие, какъвто бил председателя на Селскостопанската академия /чл.10, т.2 от ЗССА и издадените в тази връзка актове имали гражданско-правен характер. Заповедта по съществото си представлявала волеизявлението на едната страна по договора, с който същият бил прекратен на нормативно уредено и посочено в него основание – чл.54, ал.7, т.4 ЕПССА и чл.11, ал.1, т.3 от договора за управление. Правата на членовете на управителните органи на държавните предприятия се ограничавали до правата им по мандатното правоотношение.

Сочи, че заличаването преустановявало занапред правните последици на ввписването и произвеждало своите правни последици само ако нямало последващи вписвания.

Ответникът по жалбата Селскостопанската академия не взема становище по нея.

1

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. Б. Я. срещу Държавно предприятие „Научно-производствен център“ искове. В исковата молба е посочено, че от 21.11.2024 г. Д. Б. Я. е член на Управителния съвет на ДП „Научно производствен център" по силата на Договор за управление от 12.08.2021 г. и Заповед РД 04-75 от 13.08.2021 г. на Председателя на Селскостопанската академия /национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието и храните/ след редовно проведен конкурс, съгласно правилата на ЗСА и Устройствения и правилник. На 01.08.2024 г. по партидата на ДП „Научно производствен център" било подадено заявление за вписване на обстоятелството: заличаване на Д. Б. Я. като член на Управителния съвет. За основания били посочени и приложени Акт на административния орган: Заповед РД 04- 108/31.07.2024 г., с която председателят на CCA бланкетно освобождава Д. Я. като член на УС на Държавно предприятие „Научно-производствен център“. Това било сторено без да е проведен конкурс.

Заповедта за освобождаване била незаконосъобразна и немотивирана, тъй като за разлика от новоназначените членове на УС, Д. Б. Я. отговарял изцяло на законовите изисквания.

Ищецът е поискал от съда да установи по отношение на ответника, че и към настоящия момент продължава да е член на Управителния съвет на ДП Научно-производствен център и Договорът и за управление от 12.08.2021г., сключен с Председателя на Селскостопанската академия, като принципал на "Научно-производствен център" ДП, ЕИК 205407678, е в сила и не е прекратен на нито едно от основанията, посочени в Закона за публичните предприятия, Закона за Селскостопанската академия нито Устройствения правилник на ССА.

С допълнителната искова молба е предявен допълнително иск за установяване като несъществуващи вписаните обстоятелства: заличаване на Д. Б. Я. като член на УС на ДП НПК и вписването на негово място на Е. Б. А.. Претендира разноски.

Ответникът Държавно предприятие „Научно-производствен център“ оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес, както и на основание чл. 126 от ГПК.

Ответникът Селскостопанската академия не взема становище по иска.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Това налага ищецът да докаже правния си интерес от предявяването на установителния иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос.

По въпроса за правния интерес от положителен установителен иск относно съществуването на права, правоотношения и други факти с правно значение по чл. 124 ГПК съществува практика на ВКС, като даденото принципно разрешение е, че положителна процесуална предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е интересът от търсената с иска защита, който се преценява за всеки конкретен случай, с оглед на фактите, на които се позовава ищецът, и на обстоятелства по въведения спор.

В случая, правният интерес е основан на извънсъдебно прекратяване на правоотношението между ищеца и Държавно предприятие „Научно-производствен център“, по силата на което Д. Б. Я. е изпълнявал длъжността член на Управителния съвет, като ищецът твърди, че не са налице законовите предпоставки за прекратяване.

Въззивния съд намира, че практиката на съда по повод мандатните 2 правоотношения между членовете на управителните органи на търговските дружества е приложима и към мандатните правоотношения между държавните предприятия и членовете на управителните им органи, доколкото се касае до мандатно правоотношение, по което всички действия на органа на управление в държавното предприятие, какъвто е председателя на Селскостопанската академия по силата на чл.10, т.2 от ЗССА и издадените в тази връзка актове имат гражданско-правен характер.

По въпроса за допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/10 г. на ВКС, I т. о., както и определение № 535 от 18.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2013 г., I т. о., ТК. Даденото разрешение е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.604 от ГПК за прогласяване на несъществуващи обстоятелства:

В исковата молба правният интерес на ищеца от предявяването на иска се извежда от незаконното прекратяване на правоотношението, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността член на Управителния съвет.

С решение № 234/23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на I ТО на ВКС е разгледана хипотезата, в която освободеният управител на търговско дружество, не е съдружник в него, а притежава дялове в друго дружество, собственик на капитала на първото дружество, като е прието, че освободеното като управител лице няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи, както заличаването му като управител, така и за вписването на друг управител на същото дружество. Мотивирано е, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ "право" да бъде управител. Правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл. 123 ТЗ, принадлежи на съдружниците, а не на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, която не е член на дружеството, произтича от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, като законодателно уредена е в чл. 141, ал. 4 ТЗ свободната преценка на ОСС да освободи управителя, оттегляйки овластяването му /дадения мандат/ по всяко време, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване - решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на II ТО на ВКС.

Даденото в цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено, като правният интерес не може да бъде обоснован единствено с качеството на управител на дружеството и с липсата на друг път на защита, е приложимо и в случаите, когато искът по чл.124 от ГПК във вр. чл. 604 от ТЗ е заведен от освободения член на управителен съвет на държавно предприятие В решение № 234/23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на I ТО на ВКС също е посочено, че ако третото лице - ищец по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е съдружник в ООД, едноличен собственик на капитала на ответника по иска, в който ищецът е бил управител, това само по себе не обосновава активната му легитимация по иска. Такава легитимация би била налице, ако правото на съдружника в дружеството - принципал на управление на дъщерното дружество - ответник по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, произтича от дружествения 3 договор, в който случай е приложимо разрешението, дадено с решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на I ТО на ВКС – съдружникът освен общите си права, произтичащи от членството му в дружеството – принципал, има и правото да избира и да бъде избиран и в управлението на дъщерните дружества. Посочено е, че в тази хипотеза, съдружникът би могъл да предяви иск по чл. 71 ТЗ срещу дружеството с ограничена отговорност за защита на нарушени членствени права, обективно съединен с иск срещу едноличното дружество за прогласяване за несъществуващо обстоятелството за вписване на нов управител, поради отсъствие на решение, каквото устройственият акт изисква. Изходено е от разбирането, че когато собственик на едноличното ООД е юридическо лице, неговият органен представител упражнява правата на собственика в дъщерното ЕООД и управлява същото.

В решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на I ТО на ВКС е прието, че в случаите, в които акционер е и член на управителен орган /СД/ на търговското дружество /АД/ и съгласно устава, акционерното участие е необходима предпоставка за участие в органа, то в този случай е налице разширен обем на членствени права. Това е така, поради обстоятелството, че към общите права на акционера се прибавя и реализацията на правото му да бъде избран, водещо до правото на участие и формиране на решенията на този орган. В този случай, акционерът може да се позове и на нарушени членствени права, произтичащи от участието му в СД.

В процесния случай по никакъв начин ищецът няма и не би могъл да има членствени права в държавното предприятие, поради което и съобразно посочената практика същият няма правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.604 от ТЗ /аналогичен на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/. Право на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл.123 ТЗ, принадлежи на съдружниците в търговските дружества, но не и на управителя или членовете на управителните органи, които не са съдружници. Пренесено към държавните предприятия правото на управлението им принадлежи на държавата. Правата на управителя, респ. на члена на управителния орган, който не е член на дружеството произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, респективно члена на управителния орган, който не е съдружник, да оспорва като порочно заличаването си в търговския регистър и вписването на избора на друго лице на негово място, не би могла да бъде обоснована с "нарушаване" на гарантирано от закона "право" и правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат защитени чрез оспорване на вписването.