Решение № 217 от 05.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201635 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от ЕТ „ЖЕРИ - К.Ж.“ ЕИК: 822089034 със седалище и адрес на управление: гр.В., улица „Р.“ №11, представлявано от К.Г.Ж. срещу Наказателно постановление № 630225-F630587/28.03.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя са наложени две отделни имуществени санкции, всяка в размер на по 1 000 (хиляда) лева за две отделни нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърдят се съществени процесуални нарушения, свързани с издаването на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, липса на подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и неправилна квалификация на нарушението. В условията на евентуалност се претендира че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В писмена защита релевира нови възражения, като твърди, че фактическият състав на нарушението включва установяване на момента на получаване от задълженото лице на кредитното известие, което не е отразено по предвидения в ЗДДС ред, като поддържа че не е налице основание за понасянето на административно наказателна отговорност за неотразяването в дневника за покупки на кредитни известия, които обективно не са били получени до момента. По тези и изложените в жалбата съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразността на НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

През лятото на 2020 год. органи на приходите към ТД НАП Пловдив извършили насрещни проверки на търговски дружества, с които жалбоподателят ЕТ „ ЖЕРИ - К.Ж.“ имал търговски отношения, по повод на които към него били издадени кредитни известия (КИ). Дружествата представили на данъчните органи информация относно конкретни кредитни известия, след което за констатациите били съставени протоколи. В хода на проверките инспектора по приходите М. Б. приела, че жалбоподателят в качеството си на получател на фактури по доставки не е отразил в дневника си за покупките за данъчен период м.януари 2020 г. общо 12 броя кредитни известия с ДК в размер общо на 1 223, 59 лв. от доставчиците ЗАГОРКА АД и КАМЕНИЦА АД. На по – късен етап, за 10 броя от КИ жалбоподателя бил предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН, а за останалите 2 броя бил наказан с НП, предмет на обжалване в настоящото производство. Това били КИ № 0096583914/17.01.2020 год. с доставчик ЗАГОРКА АД с данъчна основа 1619,43 лв. и ДДС с ПДК в размер на 323,89 лв. и

КИ №

7910305876/15.01.2020 год. с доставчик КАМЕНИЦА АД с данъчна основа 1814,42 лв. и ДДС с ПДК в размер на 362,88 лв.

Това, че търговецът не бил отразил посочените в АУАН и НП 12 броя 2 кредитни известия, в т.ч. процесните 2 броя с отрицателен /минусов/ знак в дневника си за покупки и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик с вх. № 13001687521/14.02.2020 год. за данъчния период, през който кредитните известия били издадени, а именно за данъчен период м. 01.2020 г. довело до определяне на данък за внасяне в помалък размер. Разликата е равнявала общо на 1 223, 59 лв., а за процесните 2 броя КИ – на 686,77 лв. КИ не били отразени в дневник – покупки и към датата на приключване на проверката, извършена от данъчните органи, в хода на която било установено нарушението.

При така установеното инсп.М. Б. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F630587, с който му вменила нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС , за неотразяване на процесните 2 броя КИ и на още 10 на брой, издадени през месец 01. 2020 год. с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата по справка декларацията за съответния данъчен период. За съставянето на АУАН инсп.Б. изготвила покана изх.№18734/01.10.2021 год., изпратена по електронен път на 08.10.2021 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция. Актът бил съставен в отсъствие на представител на търговеца на 08.10.2021 год. и предявен надлежно на 11.10.2021год, с връчване на препис.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административно наказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което жалбоподателя, както вече бе посочено е санкциониран само за неотразени КИ № 0096583914/17.01.202год. с доставчик ЗАГОРКА АД и КИ №

7910305876/15.01.2020 год. с доставчик КАМЕНИЦА АД, докато за останалите 10 бр. неотразени кредитни известия били издадени предупреждения.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

С оглед служебното начало в процеса, на първо място следва да се посочи, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. В процедурата по съставянето им са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН – тримесечния, считано от откриване на нарушението и 2годишния, считано от извършването му. Тук е мястото да се отговори на възраженията в жалбата за съществени процесуални нарушения, свързани с 3 издаването на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Двете хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност за избор в рамките на кой от двата срока да състави акта за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е открит , то акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.

Ползваното от законодателя понятие в чл. 34 , ал.1 от ЗАНН откриване на извършителя е дефинирано в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г. : "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав". От изложените в решението доводи става ясно, че това тълкуване е пряко свързано с целта на давностните срокове - да се стимулира администрацията за изпълнение на задълженията си в едни разумни срокове. При това, в конкретния случай, несъмнено установима е именно датата, на която документите от насрещните проверки в дружествата - съконтрахенти на търговеца - жалбоподател са постъпили в НАП – това са обясненията на л. 19 и л.20 в делото. От тях стана ясно, че от ЗАГОРКА АД са депозирани по ел. път обяснения с дата на изготвяне 08.07.2021 год , а от КАМЕНИЦА АД – по ел. път, с дата на изготвяне 27.07.2021 год. При това положение, доколкото датите на постъпване в НАП може да са само последващи спрямо тези на изготвяне на документите, до датата на съставяне на АУАН - 08.10.2021 год. тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл. Не е и изтекъл и двугодишния срок, считано от извършване на нарушението, доколкото същото е прието за извършено на 15.02.2020 год. , а АУАН е съставен на 08.10.2021 год.

Неоснователно е възражението, релевирано в писмената защита, че в АУАН и НП липсва ясно и разбираемо описание на нарушението, което се вменява. В началото на възприетата в АУАН и НП фактология се сочи, че ЕТ не е отразил в дневника за покупки издадени за м. януари 2020г. кредитни известия с ДК в цифрово фиксиран размер, като са изброени 12 броя КИ.

4

Следват твърдения, че неотразяването им в дневника за покупки за посочения данъчен период, през който са били издадени – м. януари 2020г. е довело до определяне на резултат ДДС за внасяне в конкретно посочен размер, а ако задълженото лице ги било включило в дневника продажби, данъкът би бил в по-висок, също цифрово отразен размер и извод - че неотразяването им обусловило по-ниския размер на внесения данък. Следва уточнение в НП, че то се отнася само до част от посочените 12 КИ, а именно само за 2 броя КИ, които са конкретно посочени. Редукцията на КИ е в интерес на нарушителя, затова без значение е на какво се дължи тя. Не съставлява съществено процесуално нарушение и липсата при описанието на нарушението в АУАН и в НП на факта дали са били получени от ЕТ тези КИ, като този факт има отношение към обективната съставомерност, която ще бъде коментирана подолу. Без значение е също,че в представения РА неговият автор е приел че, процесните КИ не е установено да са получени от ЕТ – жалбоподател ( виж маркираните пасажи) и въпреки това, приел в акта, че е следвало да бъдат отразени в дневника за покупките. Следва да се посочи, че тази позиция данъчната администрация поддържа последователно – липсата на значение на факта на получаване КИ за обективната съставомерност на процесното нарушение ( виж и в писменото становище на юрк.Стоев). Тази теза обаче е в разрез със законодателното решение по процесната норма. При наличното в акта и в НП описание на нарушението е прието, че то е по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, която норма гласи, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“. Както е видно, отразяването е задължително по отношение на получените кредитни известия. И това не само не е изключено с нормата на ал.5 на чл. 124, на която се позовава процесуалният представител на НАП, но дори се потвърждава от нея. Това законодателно решение е в съответствие с правилата на формалната логика, доколкото би било обективно невъзможно отразяване на издадени, но неполучени данни. Затова и РА в частта относно процесните КИ съдържа тъкмо такъв акцент, въпреки, че това, както се посочи не засяга процесуалната изправност на двата административни акта от гледна точка на съдържанието им.

В хода на развилото се производство пред администрацията са били 5 изискани и са приложени обяснени от дружествата, издали процесните КИ, по отношение на които не е изпълнено изискването на чл. 124, ал.5. В хода на съдебното производство също беше изискана информация в тази насока.

От справката от ЗАГОРКА АД ( л. 76 в делото) се установява, че издаденото от това дружество към ЕТ процесно КИ № 0096583914/17.01.2020 год. му е било изпратено чрез куриер на 04.02.2020 год., а както е видно от данните от самата куриерска фирма СПИДИ ( виж на л. 91 и л.92 ) е било получено от адресата – ЕТ „Жери К.Ж.“ на 05.02.2020 г., 09,44 ч. Ето защо факта на получаване на КИ № 0096583914/17.01.2020 год. с доставчик ЗАГОРКА АД от страна на жалбоподателя е несъмнено установен, като датата на получаване е напълно своевременна спрямо датата на нарушението 15.02.2020 год. При това положение АНО законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за неотразяване на това КИ и правилно е определил размера на санкцията, която е в минимален размер. Нарушението не може да се квалифицира като маловажно, предвид описаните още 10 броя неотразени КИ, за които жалбоподателя е бил само предупреден, явно поради ниския размер на ПДК и факта че то не е било отстранено чрез по-късно подаване на коригираща данъчна декларация. Обществената опасност е типично висока, тъй като се касае за ощетяване на фиска – невнасяне на приспаднат ДК, след отпадане на причината за това.

Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51e583e7-8092-4418-97f7-8802c878a552