Решение № 4256 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110101109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ИВ. П. АНГ. против „Софийска Вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ИВ. П. АНГ. не дължи на Софийска Вода“ АД сумата от 172.72 лв. – представляваща главница за предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4, по фактури издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г., както и сумата 51.38 лв. – лихва за забава върху главницата, посочена в писмо от Софийска Вода“ АД от 18.06.2020 г. за периода от падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури до датата на писмото /съобразно уточненията в молба с вх. № от 17.03.2022 г. и съдебно заседание на 11.04.2022 г./. Твърди, че претендираните суми са погасени по давност. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че ищецът е собственик на процесния имот. Излага,че в жилището има монтирани измервателни уреди с дистанционно отчитане, както и, че е изпълнил нормативните задължения по Наредба № 4. Моли искът да бъде отхвърлен, както и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С определение от 27.02.2022 г. са отделени и признати между страните следните обстоятелства, че по партида с клиентски номер 1005165304, открита при ответника, са начислени суми на името на ищеца за имот, находящ се в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: съществуването на вземането си, включително: качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за процесния период нормативна уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Представено е към отговора на исковата молба заявление от ИВ. П. АНГ. до „Софийска Вода“ АД, в което ищецът е заявил, че е собственик на имот имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4. Заявлението е подписано като подписът не е оспорен от ищеца. Още повече в съдебно заседание от 11.04.2022 г. ищецът сочи, че поддържа иска само на основание настъпила погасителна давност, както и, че не поддържа оспорването на размерите на начислените суми. Оттук и следва да бъде разгледано наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми – погасяването им по давност.

Предвид задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , вземанията на ответното дружество представляват „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като се характеризират с "изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. Ето защо за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на ВиК услуги са възникнали като срочни. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Следователно, задължението по фактура от 10.09.2018 г. (последната процесна фактура) е станало изискуемо на 11.10.2018 г. и от този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т.

2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с 2 решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. При отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то последното вземане по фактура от 10.09.2018 г. е станало изискуемо считано от 19.12.2021 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба 11.01.2022 г. всички оспорени вземания на ответника е било погасено по давност. Още повече, предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.115 б.“ж“ ЗЗД действие, поради което съдът следва да се зачете и изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника

Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ответникът по делото не е ангажирал никакви доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на давността, поради което правото на принудително осъществяване на паричните вземания е отпаднало и искът за установяване на недължимост на сумата 172.72 лв. – представляваща главница за предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4, по фактури издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г. /отчетен период 08.11.2017 г. – 10.08.2018 г./ е основателен поради погасяване на вземанията по давност.

На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и акцесорният иск за сумата от 51.38 лв. е основателен.

По отговорността за разноски:

Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата молба. Разноски се следват на ищеца.

На ответника ще се присъди сумата от 51.41 лв. за заплатена ДТ и такса за банков превод.

Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.

№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият хонорар е 300 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. П. АНГ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. Младост 4, бл. 403, вх. 3, ет. 4, ап. 11 и съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), НЕ ДЪЛЖИ на “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, следните суми: 172.72 лв. – представляваща главница за предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4 по фактури издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г., както и сумата 51.38 лв. – лихва за забава върху главницата, посочена в писмо от Софийска Вода“ АД от 18.06.2020 г. за периода от падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури /30 дневен срок след датата на фактуриране/ до датата на писмото.

ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, да заплати ИВ. П.

АНГ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. Младост 4, бл. 403, вх. 3, ет. 4, ап.

11 и съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51.41 лв. – разноски по производството.

ОСЪЖДА Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4