Решение № 1203 от 31.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Плевен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430100094 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод на предявен от Б. ****** Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, управители ****** иск с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******, сключен на 12.01.2024 г

Излага, че на 12.01.2024 г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД му е предоставило в заем сумата от 4 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.00 % и ГПР от 49.24 %. Сочи, че следвало да върне дължима сума от 7 004,34 лв., като сумата включвала главница и лихва. Твърди, че впоследствие разбрал, че трябва да внесе общо сумата от 12 164,34 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва е включвала и такси на стойност от 5 160 лева за допълнителните услуги - Фаст, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Счита, че процесния договор е нищожен, тъй като в него се съдържат неравноправни клаузи, а именно: ГПР е 49.24 %. Счита, че същият по скрит начин е увеличен, тъй като в него не били включени дължимите допълнителни такси. Навежда доводи, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12. ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Сочи, че същата има характер на изначална недействителност, тъй като последиците й били 1 изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи, че ГПР, представлявала така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Твърди, че в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Излага, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. Счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Сочи, че посоченият в договора, ГПР е 49.24%, а ГЛП е 41.00 %, но че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Излага, че разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Счита, че това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Излага, че съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ възлизат на 5 160 лева. Сочи, че доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид размерът му от 49.24 %. Твърди, че при служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор при следните параметри: Размер на кредита: 4 000 лева, задълженията по който са платими от потребителя на 36 месечни вноски, всяка от 337,90 лева, включваща лихва, главница и такси по закупените допълнителни услуги, при обща сума на 2 погасяване 12 164,34 лева, то ГПР възлизало на 149.05 % и надхвърляло с много законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Прави извод, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че кумулирането на таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.24 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не Излага, че, за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи, че съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Счита, че допълнителните услуги Фаст и Флекси по съществото си не представляват реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Излага, че основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Твърди, че услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Сочи, че в този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с 3 договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага, че доколкото начислената такса в размер на 4 026 лева са свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна. Поради изложеното счита, че клаузата за заплащане на такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което същата е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, както и да му присъди разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Не отрича факта, че между него и ищецът е сключен Договор за потребителски кредит № ******/ 12.01.2024 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 4000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси" съгласно условията на договора. Сочи, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, тъй като в същия подробно били описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че в процесният договор за кредит всички императивни изисквания са спазени, за което развива подробни съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че действителният ГПР е в различен размер от посочения. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приемело за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово- допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не можело да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло. Счита, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР, за което развива подробни съображения. Излага се, че в настоящия случай, закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Сочи се, че таксата за предоставената услуги „Флекси", включваща възможност за „отлагане и 4 намаляване на вноски" по волята на клиента, не отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Прави извод, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, и по съществото си представляващи възможност за „отлагане и намаляване на вноски", когато ползването на такива допълнителни услуги е условие за отпускане на кредита, са част от годишния процент на разходите по кредита, но когато закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по кредита за потребителя, респективно не са част от годишния процент на разходите. С оглед на изложеното счита, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Излага, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, а такова не било в конкретния случай, не може да с приравни на липса на ГПР, което да довяло до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то същото не било толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор, за което развива подробни съображения. Твърди се, че в българската нормативна уредба е предвидена възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза. Поради изложеното намира, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителна услуга, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит, за което развива съображения. Сочи, че таксата за допълнителните незадължителни услуги, предлагани от дружеството при наличие на искане и изрично заявена воля, е определена отделно и ясно обозначена като самостоятелна такса за допълнителни услуги и това не се променяло, независимо че таксата за допълнителни незадължителни услуги е разсрочена и се изплаща на вноски, заедно с вноските за главница и възнаградителна лихва по кредита, тъй като във всеки договор изрично и поотделно били посочени размерът на дължимата вноска по кредита и размерът на дължимата вноска за таксата за допълнителни незадължителни услуги. Поради изложеното сочи, че няма причина да се приеме, че в случая би могло да липсва индивидуално договаряне относно размера на всички клаузи и разходи, които ответникът ще 5 стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Оспорва твърдението за нищожност на уговорените допълнителни услуги на основание чл. 10а, чл. 11 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК, за което развива подробни съображения. Прави извод, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Оспорва твърдението в исковата молба, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл. 10а от ЗПК.