Решение № 285 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Аася Б. Петрова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200424 по описа за 2026 година

Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия С. А. – адв. Д. Б. и на частните обвинители З. Г., П. С., З. А. и А. С. (чрез тяхната майка и законен представител П. С.), П. А., И. А., М. А. и Д. А. – чрез повереника им адв. Т. срещу решение № 50 от 23.03.2026 г. по ВНОХД № 13/2026 г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата на адв. Б. са изложени доводи с претенция да обосновават касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменение на решението с намаляване на срока на наложеното на подс. А. наказание лишаване от свобода. Поискано е и намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с настояване, че определените от съдилищата размери са прекомерни.

С жалбата, депозирана от името на частните обвинители и граждански ищци адв. Т. също настоява, че оспореното въззивно произнасяне по делото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, а наред с това е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Направил е искане за отмяна на постановените по делото първоинстанционен и въззивен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или „в стадия на извършеното нарушение“.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът поддържа депозираната касационна жалба, изложените в нея съображения и направеното искане.

Повереникът на частните обвинители също настоява за отмяна на оспорения въззивен акт с аргументите, изтъкнати в подадената чрез него касационна жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на 1 въззивното решение в сила.

Подсъдимият заявява солидарност с позицията на своя защитник. В последната си дума моли наложеното му наказание да бъде смекчено.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 24 от 03.04.2025 г., постановена по НОХД № 1353/2024 г., състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия С. А. А. за виновен в това, че на 19.06.2023 г. в с. Б., обл. Пловдив, умишлено умъртвил Г. М. А. и е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С. и престъплението е извършено с особена жестокост, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от петнадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК и от срока на така наложеното наказание е приспаднато и е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан.

С тази присъда вторият подсъдим по делото – К. С. Д. е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г. в с. Б., обл. Пловдив е причинил на Р. Г. С. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, поради което и на осн. чл. 129, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

На осн. чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подс. С. А. да заплати в полза на всеки от гражданските ищци З. Г., П. С., П. А., И. А., М. А. и Д. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на по 100 000 лева и по 50 000 лева – за всяко от малолетните деца З. С. и А. С., представлявани от тяхната майка и законен представител П. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Отхвърлен е като недоказан предявеният граждански иск за обезщетяване на имуществени вреди от престъплението в размер на 2000 лева.

Със същата присъда К. Д. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Р. С. обезщетение за понесени от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото, а с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189 НПК и чл. 45 ЗЗД заплащането на направените, вкл. от гражданските ищци и частни обвинители, разноски по воденето му, както и на държавните такси върху присъдените обезщетения е възложено в тежест на всеки от двамата подсъдими.

По инициатива на защитника на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители (чрез техния повереник) е последвал въззивен преглед на постановената присъда, като с присъда № 10 от 15.09.2025 г. по ВНОХД № 317/2025 г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, както следва: в частта досежно осъждането на К. Д.; в частта досежно осъждането на подс. С. А. за опит за умишлено умъртвяване на Р. С.; в частта, с която двамата подсъдими са били осъдени да заплатят на Р.

С. обезщетения за понесени от него неимуществени вреди и държавни такси върху присъдените като обезщетения суми, както и в частта, с която К. Д. е бил осъден да заплати направени по воденето на делото разноски. Вместо това въззивният съд е признал К. Д. за невиновен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК поради извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана и е отхвърлил предявения срещу него от Р. С. граждански иск. С тази присъда подс. С. А. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за това да е направил опит умишлено да умъртви Р. С., съответно и досежно квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК, като е прието, че това деяние също е извършено при условията на неизбежна отбрана и е отхвърлен предявения от С. срещу подс. А. граждански иск. Първоинстанционната присъда е била изменена по отношение на срока на наложеното на подс. А. наказание лишаване от свобода, който е бил намален на шест години и е била отменена и в частта, с която на гражданския ищец З. Г., в качеството й 2 на наследник на вече починалия И. Г. А., е присъдено обезщетение за понесени неимуществени вреди от убийството на Г. А., като е отхвърлен предявеният от нея в това й качество граждански иск. Приложен е чл. 190 НПК по отношение на разноските, направени по делото по повод на обвинението срещу Д..

Недоволни от въззивния акт са останали всички страни в производството, които са го оспорили по касационен ред.

С решение № 18 от 13.01.2026 г., постановено по КНД № 1017/2025 г., състав на ВКС, ІІІ н.о. е отменил въззивната присъда, както следва: в частта, с която подс. С. А. е признат за невиновен по обвинението за това да е направил опит умишлено да умъртви Р. С.; в частта, с която е налице произнасяне по гражданската му отговорност по чл. 45 ЗЗД; в частта, с която е извършена преквалификация на извършеното от подс. А. престъпление с отпадане на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК и наложеното му наказание е намалено на шест години лишаване от свобода; в частта досежно дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените граждански искове, касаещи се до деликтната отговорност на подс. А., както и в частта досежно размера на дължимите от този подсъдим разноски. В останалата й част присъдата е оставена в сила.

При новото въззивно разглеждане на делото и с оспорения понастоящем по касационен ред въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на подс. А. наказание е намалено чрез прилагане на чл. 55, ал. 1 НК на десет години лишаване от свобода. Наред с това е постановено осъждане на подс. А. да заплати в полза на всяко от малолетните лица З. С. и А. С., чрез тяхната майка и законен представител, по 25 564,59 евро, а в полза на всеки от останалите гражданските ищци - сумата от по 51 129,19 евро. Присъдата е отменена в частта, с която на гражданския ищец З. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева в качеството й на майка и наследник на И. Г. А., като този, предявен от Г. граждански иск е отхвърлен. С въззивното решение е постановено осъждане на подс. А. да заплати на гражданския ищец Р.

С. обезщетение за понесени неимуществени вреди от престъплението в размер на 25 564,59 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Пловдив държавна такса върху уважените размери на предявените граждански искове в общ размер на 15 338,76 евро, както и сумата от 822,16 евро разноски в съдебното производство, а в полза на ОД на МВР – Пловдив – сумата от 3 124,24 евро. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Спецификите на част от възраженията, направени в касационните жалби и в пледоариите на защитника и на повереника налагат необходимост от предварително уточняване на предмета и пределите на касационния контрол.

Към настоящия състав адв. Т. е адресирал очакване да вземе отношение по всички негови искания и възражения, които е направил по делото. Адв. Б. на свой ред е преценил, че е редно вниманието на настоящия състав да бъде ангажирано с възражения за допуснато според него от предходно разгледал делото друг състав на ВКС нарушение на закона, като е заявил несъгласие с гореупоменатото решение на ВКС в отменителната негова част и постановеното с него връщане на делото за повторното му въззивно разглеждане в частта относно обвинението срещу С. А..

Предметът, същността и пределите на касационната проверка изключват възможността за удовлетворяване на очакванията на адв. Т.. Тази проверка не цели установяване дали органите на наказателното производство са изпълнили поставените на вниманието им искания от участници в производството. Тя има строго определен предмет, който не включва както актовете на върховната съдебна инстанция, постановени при предходно разглеждане на делото по касационен ред, така и актовете и други процесуални действия на органите на досъдебното производство, на първостепенния съд и въззивните актове, които вече са били обект на касационен контрол. ВКС се произнася единствено по обжалваната пред него присъда/решение и единствено по въпросите на правото – процесуално и материално и неговото правилно прилагане за разлика от въпросите, които се третират при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делата, както и в 3 досъдебната фаза. Именно поради тази специфична особеност на касационното производство законът е обвързал участието на професионални адвокати в него с изискване за определен професионален стаж, предполагащ сериозен професионален опит и достигнато високо ниво на професионална квалификация.

Ето защо проверката, която настоящият състав извърши е ограничена в рамките на поддържаните с касационните жалби допустими за касационно разглеждане основания и съпътстващи ги аргументи, свързани с процесуалната и материалноправната законосъобразност на горепосоченото въззивно съдебно решение, както и със справедливостта на наложеното наказание и на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от престъплението.

Относно възраженията за съществени процесуални нарушения:

С касационната жалба защитникът е пожелал да получи отговор по касационен ред на въпроса дали въззивната инстанция е могла да проведе въззивно следствие за събиране на доказателствата, които той е поискал пред нея. Макар представена по този начин, инициативата да представлява по същество допитване, нехарактерно за касационно обжалване, впоследствие чрез депозираното допълнение към жалбата интересуващият защитника проблем е получил измерения на годен за съдебно обсъждане довод. Твърди се, че с отказа си да уважи направените от защитника доказателствени искания, въззивният съд е нарушил чл. 327, чл. 332 и чл. 107 НПК.

Като разполагащ с процесуална възможност да пререши делото по същество, без съмнение въззивният съд е могъл да проведе съдебно следствие, като събере допълнителни доказателства и назначи нови експертизи, било то по свой почин или по почин на страните.