Акт от 12.02.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

12.02.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия Митрушева адм. дело № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, депозирана от "ВАЛКО - 03 " ЕООД, ЕИК

: 200******, гр.С., представлявано от управителя В.Т. В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747/03.07.2019г., издадена от Ж. Н. М.- Началник отдел в дирекция „Оперативни дейности“ - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед била наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект - автомивка на самообслужване, находяща се в гр.С., ул.“К.Ох. № *и забрана за достъп до същия за срок от два дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 188 от ЗДДС във вр. чл. 60 АПК било допуснато и предварително изпълнение на административния акт.

Заповедта, с която било постановено налагане на ПАМ „запечатване на обекта“ и забрана на достъпа до същия, била издадена въз основа на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0411747/20.06.2019г. за констатирано със същия нарушение на състава на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на констатациите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, административният орган приел, че са налице предпоставките на чл. 186, ал.1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ запечатване на обект за определен срок, както и забрана за достъпа до обекта за този срок, на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за доставка.

Нормата на чл. 186, ал. З от ЗДДС постановявала, че принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като „мотиви относно продължителността на срока“, който според административния орган „указвал значимостта на охраняваното обществено отношение“ било посочено, че са взети предвид „тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - нарушаването реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба, големината на ТО – метален навес с площ от 35 кв.м., вида на предлаганата услуга - измиване на автомобили, ниската цена на услугата, която я превръщала в конкурентна и търсена“. Тоест било изложени теоретични положения, без да била посочена конкретната тежест на извършеното нарушение, още повече - на последиците от същото. При положение, че се сочело, конкретни обстоятелства да бъдат взети предвид както при решението, че следва да бъде наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, така и при определяне на продължителността на същата и допускането на предварителното ѝ изпълнение по реда на чл. 60 от АПК, следвало тези обстоятелства да са точно и ясно посочени и как същите оказват влияние на решението на административния орган и на неговия извод за тежестта на нарушението. Също така не били посочени конкретно какви са последиците от това нарушение, които са взети предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ. Административният орган приел, че следва да се отчете и фактът, че с нарушението се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурявал осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и оттук за спазване на реда относно отчитането на извършените продажби и тяхната регистрация. Посочено било, че при определяне продължителността на срока бил съобразен принципа на съразмерност, „като определеният в случая срок е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта“. В случая, без да били изложени твърдения, че констатираното по време на проверката неизпълнение на разпоредбите на наредбата водело до укриване на приходи от страна на търговеца или че дружеството има установени и други нарушения във връзка с отчитането на приходите от продажба от търговския обект, за които да има съставяни АУАН и налагани санкции, то не ставало ясно преустановяването на какви незаконосъобразни практики имал предвид административният орган. Липсвала дори една констатация, че с допуснатото от дружеството нарушение бил засегнат фиска на държавата и че това нарушение довело или би могло да доведе до неотчитане и укриване на приходи от страна на жалбоподателя. Липсвал спор, че в обекта на дружеството - автомивка на самообслужване, имало един автомат за самообслужване.

Същият бил с електрическо захранване и имал вградено ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване). ФУВАС било вид фискално устройство, което по смисъла на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., следвало да бъде монтирано и въведено в експлоатация от датата на започване на дейността на обекта. Не се твърдяло от проверяващите, че ставало въпрос за неиздаване на фискален бон, като подобни фактически констатации не били обективирани в протокола за извършената проверка. Само се уточнявало, чрез цитиране съдържанието на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., че при извършване на продажба чрез ФУВАС фискалният бон се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. В ПИП сер. АА № 0411747/20.06.2019г., обективиращ резултатите от проверката, изрично на стр. 2 било записано: „При извършена контролна покупка, представляваща измиване на лек автомобил марка Форд с рег. № СВ 8496 НН при поставяне на една монета от 1,00 лв., на екрана на ФУВАС се визуализира следния надпис - сума 1 лв. и данните за бона - описани в протокола, но не се издаде фискална касова бележка на хартиен носител от същото устройство“. Тоест в случая нямало спор, че приходът от тази продажба бил отчетен чрез монтираното на автомата ФУВАС, което имало дистанционна връзка с НАП. Не била издадена хартиена касова бележка, не защото дружеството искало да укрие този приход от продажбата, а защото монтираното в автомата и регистрирано в НАП ФУВАС не притежавало такава опция да издава хартиена касова бележка, а само касовият бон с номер на същия и стойност на покупката се визуализирал на дисплея на автомата. С промените си, считано от 2014г., Наредбата въвеждала ново понятие - фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Под „автомат на самообслужване“ се разбирало всяко устройство - електронно, електрическо и/ или механично, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. Самият ФУВАС било заложено да представлява пломбиран блок, закрепен в корпуса на автомата, съдържащ всички основни модули на обикновено фискално устройство с контролна лента на електронен носител (КЛЕН) и дистанционна връзка с НАП с изключение на клавиатура и печатащо устройство.

Пломбираният блок трябвало да има най-малко три интерфейса, разположени под заключения корпус на автомата. Според проверяващите органи, тъй като дружеството извършвало продажба на услуги чрез автомат за самообслужване, се явявало задължено по смисъла на ал. 9 на чл. 3 от Наредбата лице: (9) (Нова - ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.) Лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. В ал. 8 на чл. 3 обаче било разписано, че лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, било длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. При положение, че извършваните продажби били от автомат за самообслужване с електрическо захранване, то за извършената продажба, касовата бележка се визуализирала единствено на дисплея на автомата. И двете алинеи на чл. 3 от Наредбата били в сила от 01.01.2014г. и към момента на депозиране на жалбата не били променяни. При действието на тези редакции на разпоредбите на наредбата с тези изисквания по отношение на отчетността на извършените продажби на стоки и услуги, жалбоподателят регистрирал и въвел в експлоатация ФУ по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата,което било монтирано в разположения на обекта автомат за самообслужване. На дружеството било издадено съответното свидетелство за регистрация на ФУ, на което свидетелство било направено изрично отбелязване, че ФУ е регистрирано в приходната администрация с потвърждение, което било цитирано. Ако това ФУ не отговаряло на изискванията на наредбата се поставял въпросът защо приходната администрация не направила отказ за регистриране на същото. В тази връзка жалбоподателят заявява, че не било налице извършено нарушение по чл. 186 , ал. 1, т. 1, буква „А“, което да водело до налагане на ПАМ.

Сочи още, че заповедта не съответствала на целта на закона. Налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление обосновавало извод за нарушение на целта на този вид административна принуда. До момента на подаване на настоящата жалба на жалбоподателя не било издадено наказателно постановление, с което да му е наложена съответна санкция за извършеното административно нарушение. Безспорно с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС било предвидено налагането на ПАМ, независимо от предвидените за нарушенията имуществени санкции и глоби, но с издаването на заповедта, с която се налагала тази ПАМ, преди на лицето да е издадено НП, с което да му е наложена определена по размер санкция за извършеното нарушение, лицето се лишавало от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, при условие, че заплати санкцията, наложена му за извършеното нарушение и представи молба с приложени доказателства за заплащане на санкцията. Така че в случая издадената преди издаване на НП заповед за ПАМ предотвратявала преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, а не гарантирала своевременното заплащане на задълженията от страна на задължените лица. Освен че ограничавала правата на търговеца, това водело и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, което също не можело да се приеме за съответстващо на целта на закона. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаряла на нито една от целите на ПАМ, закрепени в ЗАНН, както и не отговаряла на специфичните цели на ЗДДС. Целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, била да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция.

Предвидено било това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят приел, че след изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда отпада. Поради това не можело да се приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да се постигне целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта.

С оглед на гореизложеното жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747/03.07.2019г., издадена от Ж. Н. М.- началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП , както и да му бъдат присъдени направените разноски във връзка с обжалването.