Решение № 961 от 22.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Бургас, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501783 по описа за 2022 година

С Решение № 432 от 10.03.2022г., постановено по гр. дело № 7228/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратен гражданския брак между В. А. З. и С. Я. З., сключен на 28.02.2006 год. в гр. Бургас, за който е съставен Акт за граждански брак № V-31/28.02.2006г. на Община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като съдът е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

С цитираното решение е определено местоживеенето на ненавършилия пълнолетие син на страните – С. С. З., в дома на майката В. А.

З., като е предоставено упражняването на родителските права върху ненавършилия пълнолетие син на страните – С. С. З., на майката В. А. З.. С цитираното решение е определен режим на лични отношения между бащата С. Я. З. и ненавършилия му пълнолетие син С. С. З. и бащата е осъден да заплаща на непълнолетния си син С. С. З., със съгласие на неговата майка месечна издръжка. С цитираното решение е предоставено на съпругата В. А.

З. ползването на семейното жилище на страните, представляващо апартамент № **, с площ от 77.16 кв. м., ведно с принадлежащата към жилището изба № 1

14, с площ от 2.2 кв. м., находящо се в гр.***, ж.к. ***, бл.***, вх.*, ет.*, описан в Нотариален акт №***/**.**.20** год., т.***, н. д. №***/20** год. на нотариус рег. № 290, ведно с находящото се в посочения апартамент домакинско обзавеждане, като е отхвърлен предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 2, СК на С. Я. З. за осъждане на В. А. З. да му заплаща месечен наем в размер от 500 лева за ползване на семейното жилище, считано от влизане на решението в законна сила.

С цитираното решение е отхвърлен иска на С. Я. З. за осъждане на В.

А. З. да му заплаща месечна издръжка в размер от 500 лева, начиная от влизане на решението в законна сила, както са отхвърлени насрещните небрачни искове на С. Я. З. против В. А. З., за определяне при бащата местоживеенето на непълнолетния син на страните – С. С. З., за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху детето, за определяне режим на лични отношения между детето и майка му В. З., както и за предоставяне на съпруга С. З. ползването на семейното жилище на страните и на обзавеждането в него.

С цитираното решение е постановено след прекратяване на брака съпругата В. А. З. да продължи да носи брачното си фамилно име – З..

Против постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост е депозирана въззивна жалба от С. Я. З. на дата – 15.04.2022г., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено включително и в частта, в която съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

С жалбата се претендира решението в тази му част да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругата В. А. З..

В тази връзка се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2, предл. 2 от ГПК и не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, не е основал решението си на закона.

Посочва се, че решението е постановено при липса на мотиви 2

Видно от представеното копие от Препис-извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници с изх. № 94-01-19691 от 13-06.2022г., изд. от Община Бургас С. Я. З. е починал на 10.06.2022г. и първоинстанционният съд с нарочно Определение № 4121 от 29.07.2022г., постановено по гр. дело № 7228/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е конституирал на неговото място в брачния процес неговите *** ***** – Р. С.

З. и Г. С. З.. По делото е депозирана и молба от новоконституираните наследници, в която се посочва, че желаят производството по делото да продължи като заявяват, че поддържат депозираната въззивна жалба само в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

В съдебно заседание – конституираните в качеството им на наследници на починалия жалбоподател – Р. З. и Г. З. чрез своя процесуален представител отправят искане да бъде постановено решение, предмет на настоящото производство относно вината на преживелия съпруг.

Ответната страна по въззивната жалба – В. А. З. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че същата е недопустима, тъй като след като страната по брачно дело почине, то нейните наследници биха могли да обжалват постановеното решение само в частта относно произнасянето на съда по вината за дълбокото и непоправимо разстройство.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител отправя искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение относно вината изцяло.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск В. А. З. от гр.*** против С. Я. З. от гр.***, с който се претендира да бъде прекратен сключения помежду им граждански брак, 3 сключен с Акт за граждански брак № V-31/28.02.2006г., съставен от Община Бургас и издадено въз основа на съставения Акт за гражданско състояние Удостоверение за сключен граждански брак – серия ВР № 0060213 от 28.02.2006г. С предявяването на иска за прекратяване на сключения граждански брак, ищцата предявява и всички съпътстващи брачни искове, като претендира бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство изцяло по вина на ответника С. З., да й бъдат предоставени родителските права по отношение на роденото по време на брака дете – С. С.

З., да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговия баща, да бъде определена издръжка, да бъде предоставено ползването на семейното жилище на ищцата и да бъде постановено тя да запази своята брачна фамилия З.. В исковата молба се посочва, че през последните няколко години отношенията между двамата съпрузи са се влошили постепенно и трайно, започнали са да излизат извън рамките на нормалните съпружески отношения и са станали нетърпими за нея. В искомата молба се посочва, че ищцата е била обиждана от своя съпруг, насаждано й е чувство за вина и малоценност, нагрубявана е, включително и е упражнявано физическо насилие.

Ответната страна по предявения иск – С. Я. З. (починал към настоящия момент) е предявил насрещен иск, като претендира да бъде постановено решение, с което сключения между страните брак да бъде прекратен изцяло по вина на съпругата – В. А. З., да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на него, да бъде определено и местоживеенето на детето при него, като бъде определен режим на лични контакти за майката на детето и съответно размер на издръжка, която тя да заплаща. В насрещната искова молба се посочва, че ситуацията в брачните отношения между съпрузите се е усложнила постепенно и трайно през 2021г., като капризите на съпругата са станали ежедневние, дори ескалирали в омраза и трайна непоносимост и дезентересиране за неговото здраве. Посочва се, че през последната година съпругата е пиела алкохол и непрекъснато го е подлагала на обиди и провокации, замеряла го е с предмети и е настоявала той да се изнесе, вследствие на което – на 02.10.2021г. той е получил ***** ***** и е постъпил по спешност в болница, където е претърпял и ***** *****. В исковата молба се посочва, че след като е бил изписан от болницата и е искал да се прибере в своето жилище, ищецът е забелязал, че патронът на бравата на апартамента е 4 сменен и въпреки намесата на полицията, той е останал на улицата в безпомощно състояние по пижама и болнични чехли, след което състоянието му се е влошило и той е отново са го откарали в болницата с линейка.

За да постанови своето решение Районен съд – Бургас е прекратил гражданския брак между В. А. З. и С. Я. З. и е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. С цитираното решение, съдът е приел, че с пасивното си поведение към другия съпруг и към семейната общност всяка от страните е засегнала устойчивостта на брачната връзка, която е лишена от взаимност, уважение, разбирателство и преданост.

Съдът е приел, че това важи и за В. З., която е демонстрирала своята незаинтересованост към своя съпруг и при острото влошаване на здравословното му състояние през месец октомври – 2021г. С цитираното решение, съдът е и отхвърлил предявените насрещни брачни искове от страна на С. Я. З. против В. А. З..

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от страна на С. Я. З. на дата – 15.04.2022г., а видно от представеното Препис-извлечение от Акт за смърт, изд. на 13.06.2022г. от Община Бургас на дата – 10.06.2022г. ответната страна и въззивен жалбоподател в настоящото производство – С. Я. З. е починал в гр.***. При това положение, настоящата инстанция следва изрично да подчертае, че съпругът – С. Я. З. е починал на 10.06.2022г. – тоест – след постановяване на първоинстанционното решение, с което бракът между страните е прекратен и след депозиране на въззивната жалба, предмет на настоящото производство.

Следва да се отбележи, че с въззивната жалба се атакува единствено решението в частта, в която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като се посочва, че следва да бъде прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само жената. Не се атакува първоинстанционното решение по отношение на фактическите констатации на съда, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и не се оспорва извода на съда, че бракът между страните следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл. 325 от ГПК решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината. С оглед на цитираната 5 разпоредба, в която изрично се посочва, че решението за развод влиза в сила, дори и при наличието на жалба относно вината на съпрузите, настоящата инстанция намира, че с постановяване на първоинстанционното решение сключеният на 28.02.2006г. между В. А. З. и С. Я. З. граждански брак е прекратен и в тази му част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, поради което и следва се приеме, че бракът между страните в първоинстанционното производство е прекратен с развод, а не с настъпилата впоследствие смърт на С. Я. З., б.ж. на гр.***. В този смисъл е и Определение № 163 от 18.03.2010г., постановено по частно гр. дело № 143/2010г. по описа на ВКС на РБ, в което изрично се посочва, че с оглед специфичния предмет на особените искови производства по брачни дела, законодателят е предвидил изрично, че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно вината. Тълкуването на посочената разпоредба следва да е в контекста на общите правила за влизането в сила на съдебните актове, т. е. решението на съда за прекратяване на брака влиза в сила, ако няма подадена въззивна жалба или ако в подадената въззивна жалба се оспорва единствено чия е вината за прекратяването му.

В конкретния случай е налице депозирана въззивна жалба от С. Я.

З., б.ж. на гр.*** против постановеното първоинстанционното решение само в частта, в която е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи и се претендира да бъде отменено решението в тази му част и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, касаещо вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като се претендира въззивният съд да приеме, че вина за настъпилата фактическа раздяла има единствено съпругата В. А. З.. Въззивна жалба в частта, в която е допуснат самия развод между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака не е депозирана, не се оспорват фактическите констатации не съда относно настъпилото разстройство на брака, както и не се претендира решението в тази му част да бъде отменено и предявеният иск за развод да бъде отхвърлен. При това положение и с оглед на цитираната разпоредба на чл. 325 от ГПК и изложеното в практиката на ВКС на РБ, изразена и в цитираното по-горе определение, следва да се приеме, че първоинстанционното решение в частта, в която е прекратен сключения между страните граждански брак е влязло в законна сила.