Решение № 33 от 14.01.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София 14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Даниела Танева и прокурора Станимир Д., като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 4320 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 12.02.2018 г. на СРС, НО, 1 състав по н.о.х.д. № 21114/2015 г., Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) е била призната за невиновна в това, че за периода от 20.02.2012 г. до 17.10.2013 г. в гр. София, в

„Н.“ ООД,

ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, в условията на продължавано престъпление -с две или повече деяния - с 15 (петнадесет) деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съставила неистински официални документи, с цел да бъдат използвани, като им придала вид, че представляват писмено волеизявление на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, (положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х.), както следва:

1. На

20.02.2012 г. в гр. София, в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

2. На

20.02.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 5/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Я.И.Д.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

3. На

01.03.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Допълнително споразумение № 4/01.03.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

4. На

02.05.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Допълнително споразумение № 6/02.05.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х.

- управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

5. На

10.12.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Заповед № 1/10.12.2012 г. за ползване на платен годишен отпуск от служители като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

6. На

27.05.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 17/27.05.2013 г. между „Н.“ ООД и Ц.Д.Н.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

7. На

12.06.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 3/12.06.2013 г. за прекратяване на трудов договор с И.В.Б.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

8. На

28.06.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 18/28.06.2013 г. между „Н.“ ООД и Д.К.Ж.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

9. На

09.08.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 29/09.08.2013 г. за ползване на отпуск на П.П.А.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

10. На

17.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 20/17.09.2013 г. между „Н.“ ООД и С.А.ч. като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

11. На

26.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 13/26.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор със С.А.ч. като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

12. На

30.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Допълнително споразумение № 12/30.09.2013 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч.

(В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

13. На

30.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 14/30.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор с И.В.Б.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

14. На

11.10.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 15/11.10.2013 г. за прекратяване на трудов договор с Д.К.Ж.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;

15. На

17.10.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 16/17.10.2013 г. за прекратяване на трудов договор с Я.И.Д.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван - поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по така повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл.

308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК.

Със същата присъда Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) е била призната за невиновна в това, че на 26.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, сама съставила неистински частен документ - Заповед № 13/26.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор със С.А.ч. като положила подпис в графа „Служител“ от името на С.А.ч. и го употребила пред „Н.“ ООД, за да докаже, че е прекратено някое правоотношение - трудово правоотношение между С.А.ч. и „Н.“ ООД, поради което и на основание чл.

304 от НПК е била оправдана по така повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 309, ал. 1, от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест с вх. № 1011862 от 13.02.2018 г. подаден от прокурор при СРП, допълнен с протест с вх. № 1063937 от 13.09.2018 г., в които са развити съображения за неправилност на обжалваната присъда. Посочва се, че следвало да бъдат кредитирани само показанията на свидетелите Х. иТ., в които се посочвало, че в действителните трудови договори били двуезични и е следвало да бъдат подписани от две лица, а инкриминираните документи били подписани само и единствено от подсъдимата. Инкриминираните документи били създадени с цел определени близки на подсъдимата да започнат работа във фирмата на максимално ранна дата, да послужели за счетоводни нужди, както и да бъдат представяни при нужда на различни институции, което изпълнявало изискуемата от закона цел за използване.

Твърди се, че обществената опасност на деянието била по-ниска от нормалната за този вид деяния, тъй като почти всички лица действително били работели в дружеството, но фактически от друга дата. Съдът неправилно бил направил погрешен правен извод за виновността и авторството на деянието. По изложените съображения моли за отмяна на постановената присъда и моли на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода около минимума, което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. В допълнението към протеста се посочва, че неправилно съдът бил приел, че свидетелят Х. бил отишъл в Инспекцията по труда да занесе инкриминираните документи, за да ги потвърди с конклудентни действия. В случая не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК поради големия брой лица и документи, които били засегнати. Посочва се още, че неправилен бил изводът на съда, че инкриминираните документи били частни, тъй като същите били официални по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК.

Посочва се, че съдът неправилно не бил кредитирал графическата експертиза на л.

54-59 в т. I от ДП, като разследването не било водено тенденциозно.

В закрито заседание на 12.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на С.Х., както и изискване на справка от ГД „Гранична полиция“ с данни за преминаванията през ГКПП на страната от С.Х. за периода от 01.02.2012 г. до 30.09.2013 г.

Представителят на СГП неподдържа протеста на СРП, но не го оттегля. Посочва, че трудовият договор не представлявал официА. документ, а представлявал частен удостоверителен документ, поради което не били изпълнени изискванията на чл.

93, т. 5 от НК и деянието по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се явявало несъставомерно. По отношение на обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК самата правна квалификация обуславяла несъставомерност на деянието, тъй като с оглед съставомерността от обективна страна и необходимост обектът на престъплението да употреби предмета на престъплението. Не било посочено в обвинителния акт нито било изяснено в хода на съдебното следствие пред кое конкретно длъжностно лице бил употребен инкриминирания документ.

Защитникът на подсъдимата адв. К. оспорва протеста. Посочва, че инкриминираните документи по своята същност не били документи. Посочва, че в дружеството имало два типа документи, единият бил трудовия договор подписан лично от свидетеля С. Х., а вторият бил документът, който счетоводната къща подавала към НАП с електронен подпис и който като дата на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение съвпадал с първоначалния трудов договор. Правилни били изводите на съда да не кредитира графологическите експертизи, тъй като положените подписи неможели да служат за изготвянето на експертизата. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимата Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) поддържа казаното от адвоката си и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:

При преценката на първоинстанционната присъда настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е преценил някои от събраните доказателства по делото, въпреки това обаче тази допусната неточност при извършване на доказателствения анализ не довежда до промяна по отношение на резултата на делото. След проверка на същите доказателства въззивният съд намира, че е осъществена следната фактическата обстановка по делото:

Подсъдимата Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.), родена на *** ***, българка, български гражданин, живуща ***, с висше образование, работеща, омъжена с едно дете, ЕГН **********, неосъждана.