Определение № 446 от 06.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110143833 по описа за 2025 година

Производството е по искане за допускане на обезпечение на предявени по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 92 и чл. 86 ЗЗД искове, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника „ХХ“ ООД, ЕИК *******, в банки и клонове на чуждестранни банки на територията на Република България, до размера на предявените искове, като се сочи наличието на предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и се иска издаване на обезпечителна заповед.

Ищцата Л. М. М., ЕГН **********, излага, че по нейно заявление по чл. 410 ГПК с вх.

№ 113091/31.03.2025 г. срещу ответника е образувано ч.гр.д. № 18890/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение за суми, произтичащи от Договор за гаранция от 04.10.2024 г. Твърди се, че с разпореждане от 26.06.2025 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищцата е указано да предяви иск за установяване на вземането, поради което е предявен настоящият установителен иск. Ищцата твърди, че на 04.10.2024 г. е сключен Договор за гаранция между ответника „ХХ“ ООД (в качеството на Възложител) и ищцата (в качеството на Изпълнител), по силата на който възложителят следвало да встъпи в правата на ищцата по предварителен договор, сключен между ищцата и „БЛД 44“ ЕООД (строител), относно покупко-продажба на два самостоятелни обекта – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***.

Ищцата поддържа, че е изпълнила точно и в срок задължението си по договора за гаранция – на 07.10.2024 г. осигурила условия за нотариално изповядване на сделката между ответника и „БЛД 44“ ЕООД, като осигурила упълномощен представител на „БЛД 44“ ЕООД с необходимите документи и изразено желание за изповядване на сделката, материализирано в констативен протокол с нотариална заверка. Ищцата твърди, че въпреки горното ответникът се отказал да сключи окончателен договор в нотариална форма и не заплатил съответните суми по чл. 3, ал. 1, б. „в“ от договора за гаранция, поради което настъпило неизпълнение, активиращо уговорената неустойка по чл. 5 от договора, като същата била дължима в 5-дневен срок, изтичащ на 14.10.2024 г., като в договора била предвидена уговорка, че не е необходима допълнителна покана (клауза с характер на 1 покана). Въпреки това ищцата твърди, че е отправила и изрична покана чрез ЧСИ, получена от управителя на ответника на 14.10.2024 г., но плащане не последвало. Ищцата излага, че общият размер на договорната неустойка е 16 954 евро, но в заповедното производство и с предявения установителен иск претендира частично сумата 11 900 евро, като заявява, че за разликата до 16 954 евро си запазва правото да търси сумата с отделно заявление/производство.

Ищцата моли съдът да признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът „ХХ“ ООД, ЕИК ******* дължи на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 5 от Договора за гаранция от 04.10.2024 г. сумата 11 900 евро (частично претендирана неустойка), с посочване, че това е част от общо твърдяна дължима неустойка 16 954 евро.

От фактическа страна съдът установява следното:

Представен е Договор за гаранция от 04.10.2024 г., сключен между „ХХ“ ООД, ЕИК ******* като Възложител (с посочени управители и адрес на управление) и Л. М. М., ЕГН ********** като Изпълнител, в който е уредено: (1) намерение възложителят да встъпи в правата на изпълнителя по предварителен договор № BLD-A-099/13.01.2023 г. относно два конкретно индивидуализирани обекта по идентификатори; (2) уговорка за парична гаранция 16 954 евро, платима по посочена банкова сметка; (3) описание на финансовата структура на сделката (вкл. възнаграждение на изпълнителя и сума към строителя); (4) задължения на възложителя по чл. 3, ал. 1, б. „в“, включително плащане към строителя и плащане на остатък към изпълнителя, както и уговорки относно дата на изповядване и уведомяване; (5) клауза за санкция при неизпълнение от възложителя – чл. 5, предвиждаща право изпълнителят да задържи гаранцията и допълнителна неустойка 16 954 евро, като е посочено, че тази клауза има характер и на покана за доброволно изпълнение.

Представен е Предварителен договор № BLD-A-099/13.01.2023 г. между „БЛД 44“ ЕООД като продавач/строител и Л. М. М. като купувач, в който са индивидуализирани обектите (ателие и гараж), определена е общата цена (169 540 евро), регламентирани са вноски (вкл. първа вноска 16 954 евро като задатък), срокове и ред за сключване на окончателен договор, както и разпоредби относно тежести/ипотеки (в договора са отразени учредени ипотеки в полза на банка/и).

Представен е Констативен протокол от 07.10.2024 г., съставен от нотариус ВБ, в който са описани: явяването на упълномощен представител на „БЛД 44“ ЕООД, явяването на ищцата, представените документи от страна на „БЛД 44“ ЕООД (вкл. разрешение за ползване, схеми, данъчни оценки, актуално състояние, пълномощно и др.), както и обстоятелства относно насрочването на сделката и готовността на продавача да прехвърли имотите. В протокола е отразено също, че ищцата е довела трето лице купувач – „ХХ“ ООД, което да встъпи в правата . Същевременно е посочено, че сделката не се осъществява поради изрично заявен отказ/непоемане на ангажимент за погасяване и заличаване на ипотеките и опасения на втория купувач, че ще придобие имоти с тежести.

Представена е Покана за изпълнение на договорно задължение от ищцата до „ХХ“ ООД, 2 в която ищцата заявява, че на 07.10.2024 г. е изпълнила ангажимента си да осигури изповядване на сделката, индивидуализира имотите по идентификатори, заявява, че ответникът се е отказал да сключи окончателен договор и че дължи неустойка 16 954 евро по договора за гаранция, като посочва срок за изпълнение до 14.10.2024 г. и банкова сметка за плащане. В поканата се съдържа и теза на ищцата, че причината „ипотеки“ не освобождава ответника, както и че нито тя, нито „БЛД 44“ ЕООД са поели ангажимент за заличаване на ипотеките по предварителния договор.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 389 ГПК обезпечение на иск може да бъде допуснато, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото решение. По силата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечението се допуска, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които обосновават вероятна основателност на претенцията, като съдът преценява и обезпечителната нужда, и адекватността/пропорционалността на исканата мярка.

В конкретния случай представените писмени доказателства установяват съществуването на договорна връзка и уговорка за неустойка, но не водят до еднопосочен и убедителен извод за настъпване на договорните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по начина, изложен в исковата молба. Решаващо значение има Констативният протокол от 07.10.2024 г., който, от една страна, потвърждава явяването и подготовката за сделка, но, от друга страна, съдържа конкретни факти, че неизповядването е обусловено от позиция на продавача/строителя относно ипотеките и от опасения на втория купувач да придобие обременени имоти. Тези обстоятелства въвеждат реален спор относно това дали е налице виновно неизпълнение на ответника на договорните му задължения или е налице обективна пречка/непокрита предпоставка за финализиране на сделката, свързана с тежести върху имотите и позицията на „БЛД 44“ ЕООД. При такава доказателствена картина искът не е подкрепен с „убедителни“ писмени доказателства в смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като именно документът по фактите около датата 07.10.2024 г. съдържа данни, които не съвпадат изцяло с тезата за неизпълнение, дължащо се единствено на ответника.

Ищецът следва да твърди и обоснове обезпечителна нужда – опасност за затруднено/невъзможно удовлетворяване при евентуално уважаване на иска. В случая искането за запор върху всички банкови сметки във всички изброени банки е заявено общо, без конкретни фактически твърдения и без данни за поведение на ответника, насочено към разпиляване на имущество, укриване на активи или други конкретни индиции за риск за бъдещото изпълнение. Самото изброяване на банки и искане за „общ“ запор не замества доказването/обосноваването на обезпечителната нужда.

Исканата мярка – запор на всички банкови сметки на ответника в широк кръг банки – представлява тежка намеса в имуществената сфера на търговско дружество. При положение че към момента вероятната основателност не е подкрепена с убедителни писмени доказателства, а обезпечителната нужда не е конкретизирана, исканата обезпечителна мярка се явява непропорционална спрямо установеното по делото на настоящия етап и не може да 3 бъде допусната.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обезпечението, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. М. М., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: гр. София, ***, ет. 3, ап. 7, за допускане на обезпечение на предявения срещу „ХХ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, вх. Б, ет. 1, ап. 11, по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 92 ЗЗД (в частта за претендирана неустойка 11 900 евро), чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника в банки и клонове на чуждестранни банки на територията на Република България.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4