Решение № 11238 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11238 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110119047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановяването на Решение № 6000 от 30.03.2026г.

По делото е постъпила молба с вх. № 122718/20.04.2026г. от ответника „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД, с която се твърди допуснато несъответствие между действителната воля на съда, обективирана в мотивите на решението и отразяването в диспозитива на съдебния акт. Изложени са аргументи, че при изчисляване на общия размер на дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, а именно 5001,78 лв., първоинстанционния съд не е приспаднал платената в хода на делото сума от 978,63 лв., както и заплатеното вповече обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 978,63 лв., по отношение на което е формирал извод за основателност на заявеното възражение за прихващане. В този смисъл е посочено, че съдът неправилно е извадил само сумата 978,63 лв., а не 2 х 978,63 лв., поради което счита, че с оглед действителната воля на съда и при правилно изчисляване, остатъкът от обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се равнява на сумата 3044,52 лв. В допълнение посочва, че с оглед нормите на чл. 78, ал.

1, 3 и 4 ГПК, присъдените в полза на ищеца разноски следва да се намалят, а тези в полза на ответника следва да бъдат увеличени, както и да му бъдат присъдени разноски по съразмерност с оглед прекратената част от производството, предвид извършеното намаляване размера на главната искова претенция от страна на ищеца.

В предоставения му законоустановен срок ищецът Г. Г. Г. изразява становище за неоснователност на молбата.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.

Съдът след извършената преценка констатира, че е налице противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите на постановеното по делото на 30.03.2026г. решение и волята му, отразена в диспозитива на същото. С решението от 30.03.2026г. съдът е формирал мотиви, че общият размер на дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на 5001,78 лв. Същевременно в мотивите крайния акт е отразено, че в хода на производството по делото е постъпило плащане от страна на ответника „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД за сумата 978,63 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Аргументиран е извод, че заявеното от ответника възражение за прихващане за сумата 978,63 лв., представляваща недължимо платено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ над полагаемото се такова за един месец, следва да бъде отнесено също към претенцията по чл. 222, ал. 3 КТ.

Съдът констатира, че действително е формирал мотиви, че от установения размер на дължимото се на ищеца Г. Г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да приспаднато платеното от ответника вповече обезщетение по чл.

220, ал. 1 КТ, както и да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното в хода на делото погасяване на сума 978,63 лв. с посочено основание чл. 222, ал. 3 КТ, но при изчисляването е допуснал техническа грешка изваждайки само сумата 978,63 лв. В разглежданият случай няма съмнение, че действително формираната воля на съда в съдебното решение касае присъждане в полза на ищеца на сумата 3044,52 лв.

(5001,78 лв. – 2 х 978,63 лв.) – представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. По горните съображения ответникът дължи след преизчисляване на мораторната лихва в размер на 240,29 лв. Констатираното несъответствие не касае изводите на съда от фактическа и правна страна при произнасянето по предявения иск, т.е. налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая неправилно е определил и размера на дължимите от страните разноски. В случая съдът като съобрази частта от задълженията, за които следва да отговаря ответника намира, че дължимите на ищеца разноски са за сумата от 828 лв. (423,36 евро) за осъщественото процесуално представителство по исковото производство.

Дължимите от страна на ищеца в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение са в размер на 595,20 лв.

(304,33 евро). Ответникът има право и на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за прекратената част от производството по иска по чл. 222, ал. 3 ГПК, като съдът приема, че в негова полза следва да се присъди сумата от 864 лв. (441,76 евро).

2

Ответникът дължи държавна такса по уважените искове на основание чл. 78, ал.

6 ГПК след извършеното преизчисляване за сумата 172 лв. (87,94 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6000 от 30.03.2026г., постановено по гр.д. № 19047/2025г. по описа на СРС, 81 състав, като диспозитива на решението ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД, ЕИК 205718095 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН ********** по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 КТ сумата от 3044,52 лв. (1556,66 евро), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 15/26.07.2024г. след като работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 240,29 лв. (122,86 евро), законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2024г. до 01.04.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над сумата 3044,52 лв. до пълния претендиран размер от 4893,15 лв., както и иска за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 240,29 лв. д о 862 лв. и за периода 26.07.2024г. до 31.08.2024г.

ИЗМЕНЯ № 6000 от 30.03.2026г., постановено по гр.д. № 19047/2025г. по описа на СРС, 81 състав, в частта относно присъдените в полза на страните разноски, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД, ЕИК 205718095 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН **********, 828 лв. (423,36 евро), разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 4 ГПК Г. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД, ЕИК 205718095, сумата 1459,20 лева (746 евро), разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД, ЕИК 205718095, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата 172 лв.

(87,94 евро), държавна такса по уважените искове.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4