Решение № 586 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300500427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5795/16.02.2024г. на П. П. К., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. И. Н. от АК **** против решение № 369/15.12.2023г., постановено по гр. д. № 718 по описа за 2023г. на Районен съд *****, II гр. с., с което се признава за установено по отношение на П. П. К., ЕГН **********, че Д. Н. М., ЕГН ********** и Г. В.

М., ЕГН **********, са собственици на помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор *****.*****.506.1 по КККР на гр. ***** ,одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия на ищците гараж с идентификатор *****.*****.506.1.4, находящ се в същата сграда и което помещение по КККР на гр. ***** е отразено като сграда с идентификатор *****.*****.506.2, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда.Осъжда П. П. К., ЕГН **********, да предаде на Д. Н. М., ЕГН ********** и Г. В. М., ЕГН **********, помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор *****.*****.506.1 по ККР на гр. *****, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия на ищците гараж с идентификатор *****.*****.506.1.4, находящ се в същата сграда и което помещение по КККР на гр. ***** е отразено като сграда с идентификатор *****.*****.506.2, със 1 застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда.

Осъжда П. П. К., ЕГН ********** да заплати на Д. Н. М., ЕГН ********** и Г. В. М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на общо 1938, 20 лева.

Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Оспорва изводите на районния съд във връзка с извършения косвен съдебен контрол на удостоверението за търпимост, като поддържа, че то няма характер на индивидуален административен акт, а се касае за документ, издаден във връзка с искане за извършване на административна услуга, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.

26 от АПК.Като необоснована оспорва и преценката на съда относно правото на собственост върху процесната сграда, без да се вземе предвид, че главната сграда е ЕС, като обща част се явява и земята, върху която е построена сградата.Същевременно спорното помещение не било част от ЕС, като единствено жалбоподателката се легитимирала с валиден титул на собственост по отношение на него.Освен това праводателите й установили давностно владение върху помещението още от 31.03.2001г. до момента на прехвърлянето му на нея.Оспорва и извода на решаващия съд относно наличието на функционална и конструктивна свързаност между процесната сграда и гаража на ищците, тъй като първата нямала обслужващ характер.Освен това тази сграда била допълващо застрояване и можела да бъде самостоятелен обект на право на собственост.Моли решението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният ревандикационен иск.Претендира разноски.

С отговора по чл. 263 от ГПК на въззиваемите се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се моли да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно, обосновано и законосъобразно.Развиват се доводи, че праводателите на жалбоподателката, са й прехвърлили процесната сграда, без да притежават титул за собственост върху нея.Доколкото удостоверението за търпимост не било титул за собственост, в случая намирала приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС.Развиват се и доводи за наличие на функционална свързаност между гаража на въззиваемите и процесната пристройка.Относно направеното възражение за давност се моли същото да бъде оставено без уважение, като преклудирано.Оспорва се и притежанието на валиден титул за собственост на спорния обект от жалбоподателката.Претендират се разноски.

По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.

При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по свое 2 убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор *****.*****.506.1 по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011г. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия им гараж в същата сграда с идентификатор *****.*****.506.1.4, отразено като сграда с идентификатор *****.*****.506.2 по КККР на гр. *****, брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда и за осъждане на ответницата да им предаде владението на същото.

Твърденията на ищците в обстоятелствената част на исковата молба са, че с договор от 13.01.2022г., обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, дело № *****г. на нотариус Р. К., са закупили в режим на СИО недвижим имот: ½ ид. ч. от дворно място с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. *****, ул. „*****, което дворно място по КККР на гр. *****, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор *****.*****.506, ведно с втори жилищен етаж от построената в дворното място жилищна сграда с идентификатор *****.*****.506.1, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.506.1.3, както и западния гараж в същата сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.506.1.4. Дворното място било разделено на две части с различна денивелация, като западната част била разположена по-високо от нивото на източната. Входът за втория жилищен етаж на жилищната сграда, бил откъм западната част на дворното място, а входът за първия жилищен етаж откъм източната част на същото. Праводателката им обяснила, че те ще ползват западната част. При огледа на имота им показали и помещение, пристроено към западната част на жилищната сграда, което било част от закупувания имот. Същото не било описано в нотариалния акт за сделката, макар да било отразено в КККР на гр. ***** като сграда с идентификатор *****.*****.506.2, тъй като било построено „без документи“ и не било „узаконено“. Получили уверение от праводателката им, че никой няма претенции към това помещение и те ще могат спокойно да го ползват. След сключване на сделката получили ключове за това помещение и започнали да го ремонтират, успоредно с извършвания ремонт на закупения етаж. Направили изолация на покрива, сменили старата дограма с нова ПВЦ, шпакловали и боядисали стените, поставили климатик. Помещението имало три врати: една от север откъм ул. „*****“, една от юг откъм двора и още една, която посредством коридор с тоалетна към него, свързвала помещението със западния гараж, който бил техен.Помещението нямало собствена източна стена, а ползвало за такава западната външна стена на жилищната сграда.Електрическото му захранване било свързано с ел. инсталацията на техния гараж и коридора, който свързвал двете помещения. То нямало собствен водопровод и собствено сервизно помещение.Твърдят, че процесното помещение било функционално свързано със западния гараж и затова те през цялото време го 3 възприемали като неразделна част от гаража, който закупили и го ползвали като свое, а посредничката по сделката през цялата 2022г. ги уверявала, че ще направи всичко възможно да узакони това помещение.Затова били неприятно изненадани, когато научили, че за въпросното помещение било издадено удостоверение за търпимост, въз основа на което същото било продадено на ответницата по делото като самостоятелен обект на собственост.

Разговаряли с ответницата и искали доброволно да разрешат възникналия спор, но в тяхно отсъствие тя влязла в помещението и заключила и трите му врати, като прибрала ключовете.

Малко по-късно ги поканила да изнесат имуществото си от помещението. При проверка в Службата по вписвания при Карловски районен съд ищците установили, че за въпросното помещение било издадено удостоверение за търпимост № 94-00-7016/1 от 15.12.2022г. от Община *****.Към тази дата те вече били собственици на два самостоятелни обекта, съотв. на 1/2 ид. част от дворното място в имота, но въпреки това не били уведомени за подаденото заявление съгласно изискването на чл. 26 от АПК и за издаденото удостоверение за търпимост, което било грубо нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото липсвало съгласие на всички съсобственици. Твърдят също, че въпросното помещение не се ползвало за селскостопански нужди и не било самостоятелен обект на собственост. След издаване на удостоверението за търпимост, с нот. акт № *****, дело № *****г. П. Н. Н. и Д.

Й. Х. продали на Н. Д. Ч. процесното помещение, описано в нотариалния им акт като: сграда с идентификатор *****.*****.506.2, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: един, предназначение: Селскостопанска сграда. С договор от 14.03.2023г., обективиран в нот. акт № *****, рег. № *****, дело № *****г., ответницата по делото закупила другата ½ ид. част от дворното място, източния гараж с идентификатор *****.*****.1.5 в триетажната жилищна сграда, жилището, разположено на същия етаж с идентификатор *****.*****.506.1.1, както и процесното помещение с идентификатор *****.*****.506.2 – селскостопанска сграда.Ищците считат, че ответницата не е придобила правото на собственост върху процесното помещение, макар същото да било описано в нотариалния й акт като сграда и да имало издадено удостоверение за търпимост за него. Твърдят, че помещението е тяхна собственост, тъй като било функционално свързано с техния гараж, като нямало самостоятелно функционално предназначение и не представлявало самостоятелен обект по см. на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Твърдят, че заключвайки го, ответницата ги лишила без правно основание от ползването му, което пораждало правния им интерес от предявяване на иска.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила предявения ревандикационен иск. От своя страна твърди, че е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, на приземния етаж от застроената в него жилищна сграда, а по КККР първи етаж, на източния гараж и селскостопанската сграда. Не е оспорила, че ищците са собственици на другата ½ ид. част от дворното място, на третия етаж от жилищната сграда и на западния гараж съобразно документа им за собственост. Втория етаж от жилищната сграда бил собственост на трето лице, което не било страна по делото. Оспорила е твърденията, че ищците са собственици на помещението, пристроено към западната част на жилищната сграда, че същото е част от имота, който са закупили, тъй като се касаело за сграда с 4 идентификатор *****.*****.506.1.2, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, закупена от нея с нот. акт № *****, рег. № *****, дело № *****г. Оспорила е и твърденията на ищците, че са ремонтирали процесната сграда, като са направили изолация на покрива, сменили са старата дограма с нова ПВЦ, шпакловали са и са боядисали стените, както и че са поставили климатик и са сменили трите врати на помещението.От своя страна твърди, че този ремонт и поставянето на климатика, е извършено приживе от Л. Н., починала на 02.07.2022г. В действителност сградата имала две врати: една от север откъм ул. „*****“, която била с вход от сградата и една от юг откъм двора, която била заключена от ищците.