Решение № 7 от 12.01.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пирдоп, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100467 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. М. П. с ЕГН:**********, с адрес: с. Ч., ул. „*********“ № 18 срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: ***********, с адрес: гр. С., ул. „П.В. № 29, ет. 3.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2018 г. е сключен договор за паричен заем между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Без знанието на ищцата и без надлежно уведомление, вземането е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения" с Приложение №1 от 01.09.2020 г. Справка от самата Агенция (от 22.05.2025 г.) сочи, че уведомлението за цесия е върнато като „непотърсено" и не е връчено. Срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 2577/2021 при ЧСИ С.Л., без да бъда уведомена за това. През целия период от Юли 2020 до Март 2025 г. ищцата е пребивавала в чужбина, което може да докаже с документи (напр. регистрация в Германия). До момента няма нито едно връчено уведомление от ЧСИ, не е подписвала споразумение, не е направила доброволно плащане, не е уведомена, че съществува изпълнително дело. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника само ако е надлежно уведомен. В случая няма доказателство за връчено уведомление. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение, която в нейния случай не е връчена когато е осъдена, а едва сега, понеже ищцата потърсила Агенцията, й изпратили поканата за доброволно изпълнение. Няма връчена товарителница, която да доказва, с нейн подпис, че е приела писмото и е уведомена надлежно. Нарушено е нейното конституционно и процесуално право на защита - не е могла да направи 1 възражение, не е имала информация, че съществува изпълнително производство. Вземането не може да се събира чрез принудително изпълнение, когато процедурата по уведомяване не е спазена.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи, че не дължи сумата от 3 684.55 лв. претендирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по Договор за паричен заем № ********* от 30.10.2018г.

Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,

ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: град С., п.к.1527, ул. „П.В." № 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я. чрез процесуален представител: юрк. Г. Б., със съдебен адрес за получаване на книжа: град С., п. к. 1527, ул. „П.В." № 29, етаж 3, в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът в отговора на ИМ, твърди че считат така предявеният иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен, поради което го оспорват.

Възразяват срещу предявения от ищеца иск, с които се иска от съда да се признае недължимост на сумата от 3684.55 лева поради ненадлежно уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, произтичащи от Договор за паричен заем №*********, сключена на 30.10.2018г. между Т. М.

Р. и „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело №324/2021г. по опис на PC-Пирдоп и е образувано изпълнително дело №2577/2021г. по опис на ЧСИ С.Л.. Считат, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията им за това са следните:

На 30.10.2018г. между ищцата Т. М. Р. в качеството й на заемател и „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем № *********. Съгласно същия, последният се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 1500.00 лв., която сума е предоставена с подписване на горепосочения договор и с това Заемодателят е изпълнил задължението си по договора./арг. чл.3 от процесния договор/.

Длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 166.98 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 1666.98 лв. на 27 Седмични погасителни вноски. По своята правна същност договорът за паричен заем представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена - арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума - арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума -в същата валута и размер. В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата 2 стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Съгл. чл.3 от процесния договор за заем ищецът в качество на заемател е поел задължение в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от трите изброени обезпечения като в противен случай съгл. ал. 2 заемателя дължи неустойка в размер на 1003.86 лева. Следва да се отбележи, че от законовото определение на неустойката, заложено в чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, следва да се изведе, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Всичко изброено до тук, съгласно гореизложеното, е налице, следователно неустоечните задължения са валидно възникнали. В TP № 1 от 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, върховният съд приема, че неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна и санкционна функции, тъй като Заемодателят се е съгласил да сключи процесния договор за заем и да предостави уговорената сума, при поетото от страна на Заемателя задължение да предостави обезпечение на получения заем именно в кратък срок, за да не бъдат накърнени правата на кредитора по правоотношението, като при неизпълнението на поетото задължение е уговорена неустойка, която да обезщети вредите, които видно от образуваното производство са настъпили, поради неизпълнението на задължението да върне получената сума, както и да санкционира заемателя за отклонението от точното изпълнение. В случай, че Заемателя беше предоставил уговореното обезпечение, Заемодателят би имал възможността да насочи претенциите си към поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение, но поради неизпълнението от страна на Заемателя, Заемодателят е останал неудовлетворен. Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради неизпълнение същата е начислена. Следва да се има предвид и константно приеманото в съдебната практика становище, че неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит. Дори да се приеме, че неустойката по своята същност представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, което води до по-голям процент на разходите по кредита, не следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора. Ответникът в отговора на ИМ, твърди че с разпоредбата на чл.8 от процесния договор страните са уговорили, че заемателя дължи лихва за забава за всеки ден забава на някоя от уговорените 3 погасителни вноски съгл.чл.79 от ЗЗД. Съгл. чл.9 от договора страните са уговорили, че при забава или неизпълнение на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема законови действия с цел събиране на вземането /телефонни разговори, изпращане на електронни съобщения, домашни посещения и пр./, което значително ще увеличи размера на дължимите суми от страна на заемателя. В конкретния случай са начислени такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 45.00 лева.

Считат, че така договореният размер на договорната лихва 166.98 лв. и ГПР в размер на 47.33% не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави и на закона. Уговореният размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора заради предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на кредитора. Следва да се отбележи, че е трайна практиката, че колкото порисков е кредитът, толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит, поради което той носи по-голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити.

Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване на кредитодателя.

Ответникът в отговора на ИМ, твърди че имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. В случая погасителния план към процесния договор е в съответствие с чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в рамките на отделна погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази, връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план.