Решение № 164 от 15.10.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр.Мадан, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100314 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от З. Б. П. против ТИ БИ АИ БАНК ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит от *, сключен между ищеца и ответното дружество е нищожен поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на * ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., при лихвен процент по заема 47,83 % и годишен процент на разходите - 59,17 % със срок за погасяване от 60 месеца. По договора е предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 1313,99 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв., като разходът се финансира от кредитодателя. Така общо размера на кредита става в размер на 4913,41 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 47,83 % за периода па договора, но реално предадената и усвоена сума от ищеца била в размер на само 3000 лв. Сочи, че Договор за потребителски кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само главницата по него, без да дължи други разходи.

Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума, предоставяна по договора. Сочи се, че в практиката на Съда на ЕС е изведено задължителното разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателят суми за разходи не формират „общият размер на кредита".

Твърди се, че на ищеца е предоставена сума в размер на 3000 лв., а е посочено по договора, че общия размер на кредита е 4913,41 лв., в който размер е 1 включена застраховката BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 1313,99 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв. Посочената лихва в размер на 47,83 % е приложена именно върху сумата от 4913,41 лв., въпреки че на ищеца е предоставена реално в заем сума в размер на 3000 лв. Така в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ищецът не е бил в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора лихвен процент и от там икономическите последици. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че ГПР по договора е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него.

Реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 59,17 % в него. При изчисляването му, ответното дружество не било включило застраховките в размер на 1913,41 лева. Клаузата за застраховка била сключена с цел да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора било посочено, че условие за усвояване на кредита било заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. Поради невключването на предвидената застраховките в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, чрез мобилното приложение на Банката. 2. Договорът за потребителски кредит на Банката е типов, съдържа всички изискуеми реквизити - съдържанието и структурата на договора за кредит следват точно последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 ЗПК. Тъй като ГЛП е фиксиран за целия срок на договора, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, изр. второ и трето от ЗПК за информация относно различни лихвени проценти при различни обстоятелства е обективно неприложимо. Твърдението на ищеца за неяснота относно базата на олихвяване е неоснователно — чл. 9.2 изрично посочва методологията, а имплементираната в Договора таблица по чл. 11.2 съдържа пълна и детайлна разбивка на всяка от 60-те месечни вноски по компоненти — главница и лихва, — с точност до евроцент за всеки отделен падеж. Неоснователни са твърденията, че не е посочена лихвата за ден, това е посочена в чл. 9.3 от Договора. Погасителният план е инкорпориран пряко в текста на чл. 11.2 от самия Договор, който е потвърден изцяло по електронен път от ищеца чрез мобилното приложение на Банката. Не оспорва и намира за вярно твърдението, че застрахователната премия не е включена при 2 изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит. ГПР е изчислен именно с това разбиране. Спорният въпрос е дали застрахователната премия следва да бъде включена в изчислението, или попада в хипотезата на изключение по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Застрахователната премия представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и подлежи на включване в ГПР като разход единствено ако сключването на застраховката е задължително условие за получаването на кредита. По аргумент на противното — когато застраховката е доброволна, какъвто е настоящият случай (вж. т. 3 по-долу), — тя не съставлява „общ разход по кредита“. В тази хипотеза законът допуска застрахователната премия да бъде финансирана от кредитора и включена в общия размер на кредита, откъдето участва при изчисляването на ГПР по механизма на Приложение № 1 към ЗПК — не като разход, а като компонент на предоставената в заем сума. Общ разход по кредита е дадено в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, която разпоредба преповтаря текста на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно това определение, общ разход по кредита са и разходите за застраховка, но само когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. По аргумент на противното, ако договорът за застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, то разходът за застрахователната премия не е „общ разход“, т.е. не е такъв тип разход, който да бъде включен при изчисляването на ГПР.

Кредитополучателят е сключил доброволна застраховка „BANK ЖИВОТ“ по реда на чл. 382 КЗ (групова застраховка), при която ТИ БИ АИ БАНК ЕАД действа единствено като застраховащо лице и застрахователен посредник, а застрахован е самият кредитополучател. Ищецът е получил реална застрахователна услуга — покритие на риска по кредита при настъпване на застрахователно събитие. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между З. Б. П. - потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД - кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който на ищеца е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 3000 лева, като било уговорено и заплащане на застрахователна премия в размер на 1913,41 лева, от които 599,42 лева по застраховка живот BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 1313,99 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. Като общ размер на кредита е посочен 4913,41 лева. Срокът на договора за кредит е 25.09.2028 г., като обща дължима сума е посочена 12995,50 лева, а ГПР е посочен 59.17%. Съгласно чл. 9 годишния лихвен процент по договора е в размер на 47,83 %. Видно от погасителния план към договора за кредит, същият е платим на 60 бр. месечни вноски в размер на 216,59 лева.

Сключеният между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и ищеца договор има характер на договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ищецът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова 3 услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин

На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита е в размер от 4913,41 лева. С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ищеца да е отпуснат кредит в размер на 4913,41 лева, която сума да е усвоена от ищеца. Напротив, предоставената, респ. усвоената от ищеца сума е в размер на 3000 лв., а разликата до сумата от 4913,41 лева се състои от начислени застрахователни премии по 2 бр. застраховки в размери съответно 599,42 лева и 1313,99 лева.

Тази сума от общо 1 913,41 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора. Същата е включена в размера на погасителните вноски като част от главницата, както и в общият размер на задълженията по кредита.

Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 59,17 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия.

Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при следните 4 параметри: размер на кредита 3000 лева, платим на 60 месечни погасителни вноски в размер на 216,59 лева всяка, включваща главница, лихва и застрахователна премия, при общ размер на всички плащания 12995,50 лева, то реално приложимият ГПР по процесния договор е 127.81%. Ето защо размерът на действително приложеният ГПР по процесния договор надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което към датата на сключване на договора е 68,20 %. С оглед изложеното е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.