Определение № 481 от 09.09.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Разград, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К. против разпореждане №1026/01.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№521/2024 г. по описа на РС-Кубрат, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Д. Д. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения: за разликата от 440.80лв. до 828.92лв. главница,ведно със законната лихва от 30.07.2024г.; 177.01лв. договорно възнаграждение; 135.67лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, както и по съразмерност за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането в отхвърлителната част, при съобразяване на заплатеното от длъжника, предвид на това, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва. Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство. По същество на същата съобрази следното: Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, е сезирал РС – Разград със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Д. Д., произтичащо от Договор за 1 потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3033696734 и конкретно за следните суми: сумата 828.92лв.-главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 177.01лв. договорно възнаграждение за периода 25.02.19г.-03.09.19г., сумата 1.38лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост от 26.08.18г. до 03.09.19г, сумата 135,67лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, сумата 900.36лв. за закупен пакет допълнителни услуги, сумата 400 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми: за главницата над 440.80лв. до 828.92лв., за 177.01лв. договорно възнаграждение за периода 25.02.19г.03.09.19г., сумата 1.78лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост от 26.08.18г. до 03.09.19г, сумата 135,67лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, сумата 900.36лв. за закупен пакет допълнителни услуги, сумата 400 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, както и за съдебни разноски над определения от съда размер. Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 13.07.2018г. на С. Д. Д. е предоставена в заем сумата 1000лв, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 24 месеца, чрез месечни погасителни вноски в размер на 61.82лв., при ГПР 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17 %, и обща сума, дължима от заемателя 1483.68лв., вкл. възнаградителна лихва, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1200.48лв. Предвид твърдението на заявителят,че длъжникът е направил погасяване на първите пет погасителни вноски.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя". С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на 2 потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 1000 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги общо от 2684.16лв. е видно,че в случая ГПР реално надхвърля 50%. Налице е хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика.

Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги,като съда правилно е приспаднал от дължимата главница платените от длъжника суми по договора.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Разград се явява правилно и законосъобразно в частта, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми. При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1026/01.08.2024 г. по ч.гр.д.№521/2024г. по описа на РСКубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. Д. за главница над 440.80лв. до 828.92лв. главница, 177.01лв. договорно възнаграждение, 135.67лв. законна лихва за забава след обявяване на предсрочна изискуемост до датата на депозирне на заявлението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4