Протокол № 306 от 28.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 220/2023
- Вид
- Протокол № 306
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 306 гр. Силистра, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20233400100220 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦ: Г. С. К. – редовно призован, явява се лично и с АДВ. Т. С., надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ОТВЕТНИК:
ПРОКУРАТУРАТА
НА
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – редовно призовани, явява се ПРОКУРОР Т. Ж..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪОБЩАВА на страните доклада, като препраща към Определение №391/29.08.2023г., постановено по делото.
АДВ. С. – Аз се запознах с Вашия проекто-доклад и смятам, че той отговаря на спорния предмет по делото, коректно е разпределена доказателствената тежест за фактите, на които се позовавам в исковата молба.
Това, което е отбелязано във Вашия доклад, свързано с първоначално заявената претенция против ВСС и необходимостта от евентуално разяснение защо не е насочена претенцията към Дуловски районен съд, ще коментирам с няколко думи:
Уважаема Г-жо Председател, нещата стоят по прост, за мене поне, начин. Предмет на исковата претенция е парично притезание, което в първоначалния си вариант в исковата молба съм обявил като солидарен дълг между двамата ответници, по отношение, на които е релевирана претенцията.
Солидарните задължения са особен вид задължения, при които едно парично вземане, възникнало в полза на кредитора, е обезпечено с повече от едно имущество в лицето на двама или повече длъжника. Кредиторът не се интересува от това кой от солидарните длъжници ще изпълни. Самият факт на солидарност не променя размера на задължението, нито начина на неговото възникване. Правото на избор за това кой от солидарните длъжници ще бъде ответник в производството в осъдителната претенция е предоставено като избор единствено и само на кредитора. Неговото на солидарното задължение съдържание не се променя от обстоятелството, че претенцията е релевирана спрямо един от длъжниците, чието имущество е подчинено на претенцията на кредитора. Няма как да рефлектира твърдението ми за размера на обезщетението, след като е изоставена претенцията по отношение на правораздавателния орган, който в съответствие с разпоредбата на чл. 5 от Закона за отговорността на държавата, следва да понесе неблагоприятните последици от незаконния си акт. Разпоредбата на чл. 5 от Закона за отговорността на държавата е в пълен синхрон с тази, която е предвидена в чл. 53 от ЗЗД, като идеята на законодателя е очевидна – множество субекти, допринесли до резултат от непозволеното увреждане или до резултат от незаконните актове на прокуратурата и съда, отговарят солидарно, независимо от приноса им към този резултат. Този принос рефлектира в 2 т.нар. вътрешни отношения между солидарните длъжници и е предмет на съвсем друга правна фигура.
Така че, по мое мнение, не се налага промяна в исковата молба, нито в аргументацията ми за това какъв е размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следствие на прекратяване на производството по отношение на ВСС.
Водим двама свидетели.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да взема отношение по изложението, направено от ищеца.
Нямам възражение по доклада на съда, нямам и доказателствени искания. Моля да бъдат приети тези, които са уважени от съда.
По доказателствата, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като надлежни доказателства по делото приложени към исковата молба писмени доказателства и подробно описани в нея, а именно копия от: Искане с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК от Районна прокуратура – Силистра, ТО – Дулово с изх.№1049/10.04.2023г.;
Жалба по реда на чл. 200 от НПК до ОП – Силистра; Протокол №92/11.04.2023г. по ЧНД№104/2023г. на ДРС; Писмо №467/11.04.2023г. от ОП – Силистра, ведно с Постановление на ОП – Силистра от 10.04.2023г.;
Протокол №125/20.04.2023г. по ЧНД№162/2023г. на ОС – Силистра; както и изисканите от съда и депозирани по делото писмени доказателства, а именно заверени фотокопия на събраните до момента материали по ДП № 259 ЗМ 79/2023г. по описа на РУ - Дулово, пр. пр. № 1049/2023г. по описа на РП – Силистра.
ПРИЛАГА към делото ЧНД №102/2023г. по описа на Районен съд Дулово и ЧНД №104/2023г. по описа на Районен съд Дулово.
3
ДОПУСКА до разпит водените от ищеца свидетели.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на първия свидетел:
К. Г. С. – 18-годишен, неженен, неосъждан, син на ищеца.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи на основание чл. 290 от НК. Същият обеща да говори истината пред съда.
АДВ. С. – Въпросите ми към свидетеля:
Заедно ли живеете със своя баща Г. К. или не?
СВИД. К. Г. С. – Не, но често се виждаме с него, почти всеки ден.
АДВ. С. – Между Вас има здрава синовна, респективно бащина връзка или не?
СВИД. К. Г. С. – Има.
АДВ. С. – Знаете за случилото се с баща Ви в началото на месец април 2023г. и ако да, какво знаете точно?
СВИД. К. Г. С. – Да, зная, че беше задържан.
Баща ми в рамките на два дни беше задържан два пъти.
Зная, че бяха го извикали в полицията и когато беше отишъл го задържаха. После знам, че го пуснаха и същата вечер пак го задържаха.
Когато го освободиха първия път от ареста, аз не присъствах на освобождаването му.
От чичо ми разбрах, че е повторно задържан.
4
Когато го освободиха втория път, аз присъствах, бях пред съда. Зная, че съдът го освободи. Тогава се видяхме с него и говорихме, но той беше доста тъжен поради причината, че го задържаха. След това, като се прибра вкъщи, се затвори вкъщи и не излизаше никъде. Не искаше да го виждат хората, защото всички го гледаха по различен начин, както и нас, децата му.
Имам предвид, че го гледаха като престъпник, като изнасилвач. Той се срамуваше от това, че са го задържали, мислеше, че е правилно това и хората говореха много неща различни. Не искаше да излиза пред тях, да се среща с хора, даже и със семейството си не искаше да говори. Аз, когато отивах у тях, той се затваряше в стаята си. Общуваше с нас, но много по-малко, беше затворен в себе си, не се хранеше, както трябва и всички се притеснявахме.
Баба постоянно казваше, че той не спи и аз, когато съм оставал, съм бил свидетел, че той просто стои на едно място. Това преди не се е случвало, нямало е такива неща, а само след задържането му. Освен това самочувствието му падна много надолу, дотолкова, че да не може да погледне децата си в очите. На мен лично хората нищо не са ми казвали, но съм чувал от хора, които са ми по-близки, че хората коментират за него за случилото се.
Общото мнение на хората в селото спрямо баща ми се промени със сигурност, говореха, че е изнасилвач и т.н.
СЪДЪТ към свидетеля – А след освобождаването му промени ли се общественото мнение?
СВИД. К. Г. С. – Със сигурност, но не спряха коментарите, пак се говореше. Не можа да кажа, че са спрели, защото вече беше осъден и после го пуснаха.
АДВ. С. – В периода, в който той е бил в ареста, имаше ли някакви служебни ангажименти, които не успя да изпълни?
СВИД. К. Г. С. – Да, имаше – подготовката за сеитбата се прекъсна и се отложи за след 2-3 седмици, защото нямаше кой друг да направи това, а пък аз съм малък и не знам, нямам връзка с хората, които ни дават тор и т.н.
5