Определение № 7171 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7171 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502569 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение от 28.01.2026 г., постановено по гр.д. №62240/2024 г. на СРС, ГО, 34 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице злоупотреба с право, тъй като между страните са предявени множество отделни искове по всеки отделен договор. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Ответната страна „Сити Кеш“ ООД в законоустановения едноседмичен срок оспорва жалбата. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решение от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. №62240/2024 г. СРС, 34 състав, е уважил предявените от Н.И.И. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 ал.1 от договор за потребителски кредит №698658 от 28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и осъдителни искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 208,00 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №698658 от 28.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10,00 лв., считано от 21.10.2024 г., и върху сумата от 198,00 лв., считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението разноски по делото не са присъждани, като съдът е приел, че е налице недобросъвестно упражняване на процесуалните права на ищеца, тъй като е образувал най-малко шест идентични искови производства срещу същия ответник за оспорване на аналогични клаузи по различни договори.

1

С молба от 14.01.2026 г. жалбоподателят е поискал съдът да измени решението в частта за разноските, като такива му се присъдят такива по адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на сумата от 480,00 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК, като е приел, че дължимите съдебни разноски са определени законосъобразно – на ищеца не се дължат разноски, тъй като е налице недобросъвестно упражняване на процесуалните права от него страна - образувал е най-малко шест идентични искови производства срещу същия ответник за оспорване на аналогични клаузи по различни договори.

Настоящият въззивен състав не споделя крайния резултат на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и във връзка с доводите в жалбата, излага следните мотиви:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице злоупотреба с право. Злоупотребата с права в трайната съдебна практика се определя като противоправно, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 КРБ/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл.8 ал.2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Справедливите граници за упражняването на едно материално или процесуално право е преди всичко задоволяване на интереси, които законодателят счита достойни за защита; както и постигането на правомерни цели. Когато упражняването на правото противоречи на неговото социално предназначение, то се осъществява отвъд тези граници и ще представлява злоупотреба с право, ще бъде неправомерно. В случая предявяването на искове за нищожност на сключени между страните договори за кредит и на осъдителни искове за връщане на платеното без основание по всеки кредит в отделни искови производство за всеки едни от договорите не може да се приеме като злоупотреба с право, тъй като липсва разминаване между целта, за която е предоставено и целта, за която се използва – упражняването или неупражняването на всички права в рамките на едно и също производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право.

Основателно е обаче възражението на ответника относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което съдът е длъжен да се съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения в релевантната и редакция, които не държат сметка за фактическата и правна сложност на делото.

Минимумите по Наредба №1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

При съобразяване на практика на СЕС в горецитираните решения съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа, за да определи дали адвокатското възнаграждение съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Като допълнителни критерии са посочени осигурения достъп до правосъдие, качество на услугата, 2 справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

Правната и фактическа сложност на делото се преценява, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. Извършените от процесуалния представител на ищеца в хода на производството действия също влизат в обхвата на преценката за справедливия размер на адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай предметът на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, по спорните по делото въпроси е налице трайна съдебна практика.

Разглеждането на делото е приключило в две открити съдебно заседание, проведени на 13.11.2025 г. и 05.12.2025 г., на които процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал писмени молби преди заседанието. И не на последно място, следва да се вземе предвид и наличието на няколко съдебни производства между същите страни със същия предмет, но касаещи различни еднотипни между страните договори за кредит.

Настоящият състав, с оглед на изложеното по-горе, като съобрази характера на делото, вида на предявените искове, обема на извършените от ищеца действия, положените усилия по установяване и доказване на фактите, намира, че справедливото и съответстващо на извършения труд адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца, е в размер на сумата от 50,00 евро с ДДС.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което постановеното по делото решение бъде изменено, като на ищеца се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 евро с ДДС, платимо по реда на чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3870 от 28.01.2026 г., постановено по гр.д. №62240/2024 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, и вместо него постановява:

ДОПУСКА изменение на решение №23480 от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. №62240/2024 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, като

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК 177492004, адрес: гр. София, бул. ********, офис 5.3, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 50,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4