Решение № 3939 от 24.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 19.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110207142 по описа за 2021 година при участието на секретаря Юлиана Илиева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7142 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.).

Образувано е по жалба на „****” ЕООД, чрез законния му представител (управител Б.Б.), срещу Наказателно постановление (НП) № 542674-F-554997 от 19.10.2020г., издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. Софияя, с което на осн. чл.27, чл.83 и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 642.47 (хиляд шестстотин четиридесет и два и 0.47) лева за административно нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. Релевират се доводи за наличие на законова възможност за приложение на разпоредбата на чл.126 от ЗДДС с оглед направени корекции след деклариране, каквито дружеството – жалбоподател се твърди да е направило, като липсващата фактура от данъчен м. януари 2020г. била отразена в съответните счетоводни документи, дължимият ДДС бил внесен още преди издаването на санкционния акт, без да бъдат причинени каквито и да било вреди за фиска. Твърди се в жалбата, че причината за забавянео било обявеното извънредно положение, поради пандемичната обстановка, наличие на лични причини на управителя и счетоводителката, и допълнително усложняване на ситуацията, предвид пандемията от 1

SARS-CoV-2, поради което фактурите за данъчния период били осчетоводени с много голямо закъснение. Изложено е и твърдението, че процесният Акт за установяване на администпративно нарушение (АУАН) бил съставен в отсъствието на представител на дружеството при неспазване на законовите изисквания, а при издаване на НП наказващият административен орган не бил изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН да установи по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изложени са и доводи за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на нарушение. Според жалбоподателя наложеното административно наказание било несъразмерно на обществената опасност на нарушението, като трябвало да се приложи санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС или тази по чл.182, ал.2 от ЗДДС. Отправено е искането в жалбата за отмяна на оспореното НП, а алтернативно – за намаляване размера на наложеното наазание.

В съдебно заседание жалбоподателят „****” ЕООД, редовно призован, не се представлява от законен представител, а от упълномощен такъв – адв. Вилиана Стоянова (вж. л.10, т.II от съд. д.), която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Тереза Ралева (вж. л.9), която счита за неоснователна жалбата и следвало да се отхвърли, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, извърши служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, прецени събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Дружеството – жалбоподател „****” ЕООД с ЕИК: ******* е юридическо лице, регистрирано в България със седалище и адрес на управление в гр. ****, ж.к. „****”, бл.****, и управител Б.К.Б.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС.

Свидетелката Д. М., заемаща длъжност „инспектор по приходите” в Офис „София област” на ТД на НАП – гр. София, извършвала проверка за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на „*****” ЕООД, извършила и насрещна проверка на жалбоподателя „****” ЕООД.

При тази проверка, извършена на 19.06.2020г., свид. М. установила, че дружеството – въззивник било извършило облагаема доставка на хранителни стоки на 29.01.2020г., с което било настъпило данъчно събитие по смис. на чл.25 от ЗДДС. За въпросната доставка била издадена от страна на юридическото лице „****” ЕООД фактура № 000000572/29.01.2020г. (вж. л.9, т.I от съд. д.), в която била посочена данъчна основа (ДО) в размер на 8 212.33 (осем хиляди двеста и дванадесет и 0.33) лева и данък (ДДС) в размер на 1 642.47 (хиляда шестстотин четиридесет и два и 0.47) лева, или обща сума за плащане 2

9 854.80 лева.

В хода на дейността по проверката се констатирало, че жалбоподателя бил подал в законоустановения срок по чл.125 от ЗДДС справка – декларация (СД) № 22191392083/14.02.2020г. за предходния данъчен период – месец януари 2020г. с деклариран резултат данък за внасяне в размер на 1 151.25 лева, посочен в клетка № 50 на декларацията.

Заедно със СД били подадени и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, вкл. дневниците за покупки и продажби.

Свидетелката М. обаче, констатирала, че юридическото лице не е отразило издадения от него процесен данъчен документ (фактура № 200 000 0572/29.01.2020г.) в Дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени – този за месец януари 2020г., което от своя страна довело до определяне на данъка в по-малък размер. Установило се, е тази фактура не била включена в отчетните регистри за следващия период (м. февруари 2020г.), както и в данъчните периоди за месеците март, април, май, юни и юли с. г.

На електронния адрес на дружеството – въззивник, посочен пред органите по приходите със съответно заявление за ползване на Е-услуги на 24.10.2014г. (вж. л.30-31, т. II от съд. д.), била изпратена покана изх. № 53-06-429/27.05.2020г. (вж. л.11-12, т. II от съд. д.) з а явяване в 7-дневен срок от получаване на поканата на законния представител на дружеството за съставяне и връчване на АУАН във връзка с издадени и неотразени фактури в регистър „Дневник продажби” на подадените СД по ЗДДС от дружеството за различни данъчни периоди (м. април 2019г., м. юни 2019г., м. юли 2019г., м. август 2019г., м. ноември 2019г., м. декември 2019г. и м. февруари 2020г.), вкл. и за процесния месец януари на 2020г.

В поканата било указано, че съгл. чл.40, ал.2 от ЗАНН ако не се яви представител, ще бъде съставен АУАН в отсъствие. Поканата била връчена на електронния адрес за кореспонденция с органите по приходите на 09.06.2020г. в 11:18:21 часа (вж. л.11, т. II от съд. д.).

В указания седмодневен срок не се явил законен или упълномощен представител на дружеството, и на 19.06.2020г., в отсъствие на представляващ „****” ЕООД свидетелката Д. М. съставила АУАН № F-554997/19.06.2020г. против жалбоподателя, в който били посочени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му – дружеството не е отразило в дневника за продажбите за данъчен период месец януари 2020г. издадената фактура № 200 000 0572/29.01.2020г. с ДО от 8 212.33 лева и размер на ДДС от 1 642.47 лева, към подадената СД вх. № 2219 1392 083/14.02.2020г. за м. януари 2020г., като АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел (свид. М. Н.).

Съставеният АУАН бил връчен на 22.06.2020г. на упълномощен представител на дружеството Т.П., видно от разписката за връчване към АУАН (вж. л.5, т. I от съд. д.), като при връчването не са били отразени възражения или обяснения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени и писмени възражения.

3

Въз основана на съставения АУАН № F-55497/19.06.2020г., на 19.10.2020г. заместник-директорът на ТД на НАП – гр. София издал обжалваното Наказателно постановление № 542674-F-554997/19.10.2020г., в което били описани обстоятелствата по извършената проверка, фактическото описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му (неотразяване на горепосочената фактура от 29.01.2020г. в съответните регистри /дневник за продажби/ към СД вх. № 2219 1392 083/14.02.2020г. за данъчния период м. януари 2020г., през който е издадена, довело до определяне на данък в по-малък размер), както и нарушените законови разпоредби (чл.124, ал.2 от ЗДДС), като с този санкционен административен акт на осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „****” ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 642.47 лева за нарушението. НП било връчено съгласно разписката за връчване към него на 29.01.2021г. на пълномощника Т.П..

Против процесното НП била подадена жалба вх. № 53-06-155/05.02.2021г. (опис на НАП), озаглавена „възражение”, адресирана до Пирдопския РС, като след указания на съда (л.19-20, т.I от съд. д.), била подадена и допълнение към жалбата (вж. л.24-26, т.I от съд. д.), като с Определение № 30/05.04.2021г. на Пирдопския РС производството по образуваното а. н. х. дело № 71/2021г. било прекратено и делото по подсъдност било пратено в СРС.

Междувременно, въпросната фактура от 29.01.2020г. била включена в дневника за продажбите за месец август 2020г. (вж. л.27-29, т.I от съд. д.).

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Х. М. и М. Г. Н., както и писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: том № 1 (а. н. х. д. № 71/2021г.): пълномощни (л.5, 8), дневник за продажби за м. август 2020г. (л.6-7, 27-29), фактура № 200 000 0572/29.01.2020г.

(л.9), дневник за продажби за м. януари 2020г. (л.10-15), заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л.16-18); том № 2 (а.н.х.д. № 7142/2021г.): 2 бр. пълномощни (л.9-10), удостоверение за извършено уведомяване (л.11), покана за явяване за съставяне на АУАН (л.12-13), заповед № 88.14/30.12.2009г. за преназначаване на актосъставител (л.14), заповед № 189/09.01.2020г. за преназначаване на наказващ орган (л.15), дневник за продажбите за м. февруари 2020г. (л.20-23), писмо от НАП (л.24), извлечение от електронна система на НАП за електронен адрес на дружеството (л.25-28), писмена справка от НАП (л.30-31), заявление за Е-услуги (л.32-34).

Съдът преценява показанията на свидетелките Д. М. и М. Н. за логични и подробни, без наличие на вътрешни противоречия в тях, като същите споделят информация за извършената проверка, за установените обстоятелства по липсата на въпросната фактура в отчетните регистри за данъчния период, основните характеристики на нарушението, като гласните доказателства са еднопосочни, последователни и взаимно кореспондиращи си, като свидетелските показания са относими и към изясняване на обстоятелствата по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Заявеното от свидетелките изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства, поради 4 което съставът на съда изгради изводите си въз основа на гласния доказателствен материал.

По повод на писмените доказателства този съдебен състав преценява същите за относими и достоверни, като те подкрепят и допълват показанията на разпитаните свидетелки, а и установяват факти за самото нарушение и за компетентността на актосъставителя и наказващия орган, поради което и съдът ги кредитира и ползва при своите фактически изводи.

Анализът в съвкупност на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи и не налага подробното им обсъждане (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи на първостепенния съд:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано лице (наказаното юридическо лице), подадена е в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.) (НП е връчено на 29.01.2021г., а жалбата е от 05.02.2021г.), и е насочена срещу санкционен административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.