Определение № 14539 от 27.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14539 гр. София, 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110149016 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „...........“ АД, чрез адв. Д. Д., с която се иска допълване на прекратително определение № 21190 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 49016/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските като в полза на дружеството бъде присъдена сумата 1440 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК с приложени към него заверени от страната копия от фактура № 1047/02.06.2023 г. и от преводно нареждане от 14.06.2023 г.

С отговора на молбата по чл. 248 ГПК, подаден от ищеца Р. Ж. Б., чрез адв. С.

П., се изразява становище за неоснователност на молбата. Направено е искане по чл.

193 ГПК за оспорване истинността на фактура № 1047/02.06.2023 г. и на преводно нареждане от 14.06.2023 г. Поддържа се направеното в проведеното на 09.05.2024 г. открито съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като иска да бъдат присъдени 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от легитимирано лице. Доколкото молбата е за допълване, а не за изменение на определението в частта за разноските, допустимостта й не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК, а и такъв, в случая, е бил представен.

Молбата е основателна.

Възражението на ответника по молбата Р. Б. по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността и достоверността на представените частни документи – фактура № 1047/02.06.2023 г. и преводно нареждане от 14.06.2023 г., е преклудирана, тъй като е 1 направено след срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Същите са представени от банката към списъка по чл. 80 ГПК в проведеното на 09.05.2024 г. открито съдебно заседание. На заседанието е присъствала адв. П. – пълномощник на ищеца, същата се е запознала със списъка на разноските, фактурата и преводното нареждане, направила е своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не е оспорила истинността им.

Неоснователен е доводът за липса на договор за правна защита и съдействие и за липса на данни във връзка с какво е платено по банков път адвокатското възнаграждение от 1440 лв. Фактурата съдържа подписи както на представители на „...........“ АД, така и на представител на адвокатското дружество, и в същата е посочено, че сумата по нея представлява адвокатско възнаграждение по гр.д. № 49016/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав. В преводното нареждане също е посочено, че сумата 1440 лв. представлява адвокатски хонорар по фактура 1047 по гр.д. 49016.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Искът е определен от съда като неоценяем. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към юни 2023 г., размерът на адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове е 1000 лв. Делото е висящо от 08.09.2022 г. и по същото „...........“ АД е било конституирано по молба на ищеца, подадена на 29.09.2022 г., а определението за прекратяване на производството е от 22.05.2024 г. В рамките на тези почти две години дружеството е участвало активно в производството, като адвокатът-пълномощник на същото е подал мотивиран отговор на исковата молба и е представлявал дружеството в проведените на 11.04.2024 г. и на 09.05.2024 г. открити съдебни заседания. Поради изложеното, с оглед фактическата и правна сложност на делото, допълнително усложнената защита на банката заради множеството подадени от ищеца уточняващи молби и извършените от адвокатапълномощник процесуални действия, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1440 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид горното постановеното по делото прекратително определение ще следва да бъде изменено в частта за разноските, като същото бъде допълнено като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на „...........“ АД бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, по молба на ответника „...........“ АД, прекратително определение № 21190 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 49016/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските, като допълва същото както следва:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът Р. Ж. Б., ЕГН **********, да 2 заплати на „...........“ АД, ЕИК ..........., сумата 1440 лв. разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3