Решение № 314 от 26.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 488/2025
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Теодора Стамболова, Милена Панева, Иван Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 34 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371,т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 381, ал. 1, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 381, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 417 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 91, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Стамболова
Членове:
Милена Панева
Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Петя М. Маринова като разгледа докладваното от Милена Панева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200488 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на н.д. № 611/2024 г. на Пернишкия окръжен съд и за отмяна на постановените по него определения от 11.12.2024 г. и от 18.12.2024 г., с които след одобряване на споразумения между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Перник и защитниците на осъдените А. А., Р. В., М. Д. и Г. Х., постигнати в рамките на ДП № 220/2022 г. на ГД БОП, е прекратено наказателното производство по делото.
В искането се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши предварителна проверка за съответствие на споразуменията със закона и това е довело до постановяване на определенията, с които тези споразумения са одобрени, в противоречие с материалния и с процесуалния закон и до налагане на явно несправедливи наказания.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане и изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения А. А. –адв. Юл. С. счита, че в искането не са изтъкнати основания за възобновяване, които да са действително съществени. Като несъществен определя и пропускът в споразумението за А. да се впише правното основание за определяне на кумулативната санкция именно в посочения в споразумението вид, като този пропуск според него е преодолим чрез съпоставяне на конкретното споразумение с текста на споразуменията за останалите осъдени. Проблемът с прилагането на чл. 59 НК счита, че може да бъде успешно преодолян с намеса на прокурора. Наложените наказания преценява като съобразени със степента на съучастие на всеки един от осъдените, с материалното им положение и с процесуалното тяхно поведение. Подчертава, че законът не поставя 1 ограничения пред възможното смекчаване на санкцията при определянето й по реда на чл.
55 НК. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Защитникът на осъдения Р. В. – адв. М. възразява, че в направеното искане не са изложени конкретни аргументи в полза на поддържаните основания за възобновяване по отношение на останалите осъдени, освен А. А.. Оспорва твърдението на вносителя, че определените със споразуменията наказания са значително под минималния, предвиден в закона размер за извършеното престъпление, като изтъква, че наложеното на В. лишаване от свобода е със срок от три години. Изтъква и факта на изминалото време от извършване на престъпленията. Считайки искането за необосновано, моли то да бъде оставено без уважение.
Защитникът на осъдения М. Д. също се противопоставя на направеното искане, като счита, че то е лишено от конкретика по отношение на всеки един от осъдените, което затруднява реализацията на защитата. Подчертава, че в производството по гл. ХХІХ НПК съдът не дължи мотиви за причините, поради които се съгласява с предложеното определяне на наказанието при условията на чл. 381, ал. 4 НПК и от тази гледна точка счита, че в случая законът формално е спазен. Аргументите, с които в искането е обоснована необходимост от налагане на по-строги санкции счита, че визират признаци от състава на престъплението, като не са изтъкнати други факти и обстоятелства, които да показват степента и характера на участие на Д., които да е възможно да бъдат коментирани в контекста на упражняване на правото му на защита. Изказва мнение, че събраните по делото доказателства са твърде „слаби“ по отношение на Д. и от тази гледна точка преценката на съда за степента и характера на участие на този осъден счита, че наложеното наказание отговаря на неговия принос. Настоява за оставяне без уважение на искането, доколкото липсва нарушение на закона, а наложеното на осъдения Д. наказание е в съответствие с разпоредбите на НК и с доказателствата относно персоналното негово участие в извършеното престъпление.
Всеки от участвалите в заседанието осъдени В. и Д. изразява становище в подкрепа на казаното от своя защитник. В последната си дума всеки от тях настоява искането да бъде оставено без уважение.
Осъдените А. А. и Г. Х., както и защитникът на Х., не вземат лично участие в заседанието и не представят становище по искането.
Настоящият състав на ВКС, след като обсъди направеното искане, изложените в него съображения, както и тези, развити в съдебното заседание и извърши проверка в рамките на поддържаните основания за възобновяване, установи следното:
Искането е депозирано от компетентен орган и в 6-месечния срок от влизане в сила на всяко от двете неподлежащи на касационна проверка определения, с които са одобрени споразуменията за решаване на делото в досъдебното производство. Поради това то е допустимо. Разгледано по същество, то е частично основателно.
С определение от 11.12.2024 г., постановено по наказателно дело № 611/2024 г., състав на Пернишкия окръжен съд е одобрил споразумения между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Перник и защитниците на осъдените А. Д. А., Р. М. В. и М. Л. Д., а с определение от 18.12.2022 г. по същото наказателно дело същият състав на Пернишкия окръжен съд е одобрил и споразумение между защитника на осъдения Г. Т. Х..
По силата на подписаното от А. А. споразумение той се е признал за виновен в това, че на 04.10.2022 г., в хладилно ремарке с рег. № ** ** ** **, съчленено с влекач, марка „ДАФ“ с рег. № ** ** ** **, установени на паркинг в гр. П., ул. „В. в.“ № 1, в съучастие като съизвършител с всеки от останалите трима осъдени, в това число и с Г. Т. Х., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана в особено големи размери, като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив. Престъплението е квалифицирано като такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Отразено е, че страните се съгласяват на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, пр. 4, ал. 1вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК на А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, 2 търпимо при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лева. Посочено е, че на осн. чл. 59, ал. 1 НК времето, през което А. е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК от 04.10.2022 г. до 13.12.2022 г. следва да бъде приспаднато при изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Със споразуменията, подписани от Р. В., М. Д. и Г. Х. всеки от тримата се е признал за виновен в това, че на 04.10.2022 г., в хладилно ремарке с рег. № ** ** ** **, съчленено с влекач, марка „ДАФ“ с рег. № ** ** ** **, установени на паркинг в гр. П., ул. „В. в.“ № 1, в съучастие като съизвършител с всеки от останалите трима осъдени, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана в особено големи размери. Във всяко от споразуменията престъплението е квалифицирано като такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и е отразено, че страните се съгласяват на основание посочената квалификация и чл. 54, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Р. В. да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години и 10 000 лева глоба; на М. Д. и на Г. Х. да бъде наложено лишаване от свобода за срок от по една година за всеки от двамата, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.
1 НК за срок от три години и на осн. чл. 55, ал. 3 НК да не се налага кумулативно предвидената от закона за посоченото престъпление глоба. Със споразуменията за Г. Х. и М.
Д. е предвидено приспадане по чл. 59, ал. 1 НК. С всички споразумения е предвидено и заплащане на направените по воденето на делото разноски.
Преценявайки тези споразумения като непротиворечащи на закона и на морала и на осн. чл. 382, ал. 7 НПК съдът ги е одобрил.
Според вносителя на искането за възобновяване, споразумението между защитника на А. А. и прокуратурата е постигнато в нарушение на чл. 59, ал. 1 НК, доколкото предвижда приспадане на предварително задържане за срок, който включва и време, през което по отношение на А. е прилагана марка за неотклонение домашен арест.
Прегледът на материалите по делото потвърждава констатацията на вносителя. Със заповед на служител на ГДБОП-МВР от 10:00 ч. на 04.10.2022 г. е постановено задържане на А. А. за 24 часа. Впоследствие този срок е бил продължен до 72 часа от прокурор от ОП – Перник за довеждането на задържания пред съда във връзка с направено искане за неговия постоянен арест (постановление от 05.10.2022 г.). С определение от 07.10.2022 г., постановено по н.ч.д. № 333/2022 г., състав на Пернишкия окръжен съд е отказал да задържи под стража А. и е постановил поставянето му под домашен арест. След протест на прокурора и с определение от 20.10.2022 г. по в.н.ч.д. № 87/2022 г. състав на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното определение и е постановил задържането на А. А. под стража. Тази мярка е била прилагана по отношение на лицето до отмяната й на 13.12.2022 г., когато с постановление на прокурор от ОП-Перник му е била определена мярка за неотклонение гаранция в размер на 10 000 лева, внесена в същия ден.
Въпреки тези факти, в сключеното между защитника на А. и прокурора споразумение е било вписано приспадане по чл. 59, ал. 1 НК на времето от 04.12.2022 г. до 13.12.2022 г., в което според споразумението А. А. е бил задържан под стража. Одобрявайки споразумението, съдът се е отнесъл безкритично към това вписване, като очевидно не е проверил верността му, съпоставяйки го с обективните данни от делото и е пренебрегнал факта, че в периода от 07.10.2022 г. до 20.10.2022 г. по отношение на А. е прилаган по силата на първоинстанционното съдебно определение именно домашен арест, а не задържане под стража. По този начин съдът е утвърдил клауза в коментираното споразумение, противоречаща на закона.
Приспадането по чл. 59 НК е предвидено като част от правилата, приложими при определяне на наказанието, за да се изключи несправедливото и прекомерно засягане на правата на дееца, надхвърлящо наказанието, заслужено чрез извършеното от него престъпление. Част от възможните рискове от такова засягане законът е свързал със случаите, когато в течение на наказателното производство по отношение на дееца е било 3 прилагано задържане (по НПК, ЗМВР или друг закон) или домашен арест, доколкото всяка от тези мерки е свързана с ограничаване на правото за свободно придвижване. Различният интензитет на това ограничаване във всяка от двете хипотези е предопределил установяването на различия при начина на приспадане на срока, за който то се е прилагало, от срока на наказанието лишаване от свобода при неговото изпълнение. Тези различия, указани в чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, съдът е следвало да има предвид и преценявайки законосъобразността на предложеното на вниманието му споразумение по отношение на А.
А., е трябвало да провери коректността на конкретната негова клауза от гледище на обективните данни по делото и съответно да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи на страните за обсъждане необходимата промяна.
Макар допуснатото нарушение да е свързано с въпрос, чието решавнане произтича от закона, а не зависи от договаряне между страните, в случая то не би могло да бъде отстранено по друг начин, освен чрез възобновяване на наказателното производство в частта относно обвинението срещу А. А., защото наказателното производство по отношение на това лице е приключило със споразумение и съдът не би могъл да интервенира в закрепената в него воля на страните без тяхното съгласие. Не случайно сред правомощията на съда по чл. 425, т.т. 1 – 4 НПК не е предвидено изменение на определението за одобряване на споразумение чрез внасяне на промяна в клаузите на това споразумение. Още повече, че в случая това изменение не би било в полза на осъдения.