Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 55 от 07.04.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 142/2021
Вид
Определение № 55
Подписан
07.04.2021
В сила
07.04.2021
Състав
Милен Петров Славов, Росица Славчова Станчева, Диана Вълева Джамбазова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 (1) · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
  • чл.8 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
  • чл.153 ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §5 ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Варна , 07.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Диана В. Джамбазова

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500142 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. О. М. и А. И. А. против решение № 260023/06.10.2020г. на ОС – Разград, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 260001/03.02.2021г., постановени по гр.д. № 192/2019г., с което по предявени от КПКОНПИ против въззивниците искове с правно основание чл.153 ал.1 вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ е постановено отнемане в полза на Държавата на имущество, подробно описано в диспозитива на решението.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът в нарушение на разпоредбата на чл.631 ГПК е отказал да спре производството по делото до произнасянето на СЕС по отправено до него преюдициално запитване по въпроси, относими към предмета на настоящия спор, а в нарушение на процесуалните правила неправилно е допуснал изменение на предявените искови претенции, увеличавайки размера на същите от обща сума, която не кореспондира на предявената по исковата молба, както и по отношение на непредявена претенция. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи по съществото на спора в противоречие с материалния закон и съдебната практика.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна КПКОНПИ, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Така докладваната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявените от КПКОНПИ искове са основани на твърдения, че по повод образувано 1 срещу А.О. Ахмедова наказателно производство за извършено престъпление по чл.255 ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./ е било образувано производство по чл.21 ЗПОДНПИ. В хода на същото е установено, че за поверявания период 04.05.2008г. – 04.05.2018г. е налице значително несъотвествие по см. на чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ вр. §1 т.7 от същия закон относно притежаваното от проверяваната и съпруга й А. И. А. имущество. С оглед на това са предявили и иска за отнемане на подробно посочено имущество /МПС и парични средства/, придобито от ответниците през проверявания период.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност, основните от които са неправилен и необоснован икономически анализ, наличието на законен произход на средствата, с които същото е придобито, липса на твърдяното несъответствие, както и че неоснователно се иска отнемане на имущество /парични средства/, които не са налични към края на проверявания период.

На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. Софийски градски съд е отправил до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване по следните въпроси:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

2. Следва ли установените в чл.8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато 2 наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?

3. По-специално, следва ли чл.8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която: създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.); размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество; размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното 3 производство, която въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.

7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл.6, параграф 2 и на чл.8, параграф 1-10 от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което към момента е висящо.

Част от поставените въпроси са относими и към разрешаването на настоящия правен спор.

Нормата на чл.267 ал.1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Ето защо и настоящото въззивното производство следва да бъде спряно, поради което и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в. гр. дело № 142/2021г. по описа на Апелативен съдВарна до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване по арг. от чл.631 ал.1, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5