Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 204 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 5120/2024
Вид
Присъда № 204
Подписан
09.07.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 204, постановена на 09.07.2025 г. по НОХД № 5120 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 5120 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 758 по описа за 2024 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обв. Н.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Димитровград, бул.

„Христо Ботев“ № 42, вх. Д, ет. 2, ап. № 5.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Н.А.А. за това, че през периода 17.06 – 26.06.2024 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице ненавършило 14 – годишна възраст – Д.В.К., родена на 04.03.2011 г., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. с чл. 26, ал.

1 от НК.

С протоколно определение от 05.02.2025 г., постановено в производството по НОХД № 5120 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., съдът прие за съвместно разглеждане в производството по НОХД № 5120/2024 г. по описа на Районен съд Варна, 44 състав, граждански иск, предявен от Д.В.К., чрез законните й представители И.К.К. и В.С.К. против подс. Н.А.А. за заплащане на сума в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 09.07.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5120 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Д., намирайки, че авторството и съставомерността на деянието от обективна и субективна страна са категорично установени. Предвид тази своя позиция, представителят на държавното обвинение предлага съдът да постанови осъдителна спрямо подс.

Д. присъда, като му бъде наложено наказание в минимален размер, като също така изразява своята позиция за основателност за предявения спрямо подсъдимия граждански иск.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д.В.К. – адв. Р.Н.

1 от АК – Варна се солидаризира със становището на Варненската районна прокуратура за категорична установеност на авторството на престъпното деяние и неговата обективна и субективна съставомерност, като адв. Н. поставя акцент в своята пледоария върху многобройните, според нея негативни последици, които престъпното деяние е предизвикало, а и тепърва ще предизвиква в съзнанието на нейната доверителка, предвид ниската й възраст. Адв. Н. отправя молба за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимото лице присъда, като моли за уважаване в цялост на предявения граждански иск, който според нея би следвало да опита да обезщети гражданския ищец за причинените й неимуществени вреди.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 09.07.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5120 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. Й.Д. от АК – Варна подчертава, че не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и не оспорва, че с описаното поведение, неговият подзащитен действително е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на неговия подзащитен. Адв. Д. поставя акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че неговият подзащитен е напълно реабилитиран по предходните си осъждания, поради което и би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ бъде отложено, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и именно моли съда за произнасяне в тази посока.

Подс. Н.А.А. се присъединява към становището на своя защитник адв.

Д., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Д. изразява съжаление за постъпката си, като заявява, че няма да се повтори извършеното от него деяние.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

През месец юни 2024 г. частният обвинител и граждански ищец Д.В.К. живеела със семейството си в гр. Варна, ж.к. „Трошево“ № 75, вх. А, ет. 7, ап.

№ 19 и се обучавала в 6 – ти клас в ОУ „Добри Чинтулов“. Притежавала пpoфил в социалната мрежа ,,Инстаграм“, където понякога пускала свои 2 видеоклипове.

Същевременно подс. Н.А.А. също ползвал социалната мрежа „Инстаграм“, като един ден той видял един от видеоклиповете на частния обвинител и граждански ищец К. и решил да й пише. Написал коментар „Здравей, как си?“.

Частният обвинител и граждански ищец К. видяла съобщението и разгледала профила на подс. Д., за да разбере кой й пише. Видяла в профила снимка на своя съученичка и решила да отговори, защото преценила, че може да е някой техен общ познат. Така се запознала „виртуално“ с подс. Д. и постепенно започнали да си пишат всеки ден. Първоначално за общи неща и интереси, за общи познати, за музика, като се оказало, че живеят в един и същи квартал в гр. Варна (ж.к. „Трошево“) и че тя познава неговите племенници. Подс. Д. също бил чувал за частния обвинител и граждански ищец Д. К. покрай племенниците си и знаел, че е навършила 13 години, каквато била и тяхната възраст.

Постепенно частният обвинител и граждански ищец Д. К. започнала да изпитва силно привличане към подс. Д. и един ден мy изпратила снимка на гoлoтo си тялo. Той й отговорил също със своя снимка, на която бил гол, в цял ръст

Един ден в началото на месец юни 2024 г. частният обвинител и граждански ищец Д. К. видяла подс. Д. да седи в автомобила си, паркиран в близост до жилищния блок, в която тя живеела, като той я поканил да влезе в купето на автомобила му, но тя отказала. Пoгoвopили си още известно време, след кoeтo тя си тръгнала. Последвали още някoлкo срещи между двамата, на кoитo само разговаряли. C течение на времето двамата започнали да изпитват силно влечение един към друг и заговорили за интимна близост.

Ha 17.06.2024 г. двамата се срещнали в късния следобед, като частният обвинител и граждански ищец Д. К. се качила в купето на автомобила на подс. Д., който бил паркиран в междублокотото пространство в ж.к.

„Трошево“, като двамата първоначално разговаряли, но след като се стъмнило започвали да се целуват и да се опипват по интимните части, като в един момент частният обвинител и граждански ищец Д. К. свалила панталона и бикините си, докато седяла на предната седалка на автомобила, а подс. Д. се 3 прехвърлил от неговата седалка върху нея, като проникнал с половия си член в нейната вагина.

Двамата осъществили полов акт, като към 23:00 часа на 17.06.2024 г. частният обвинител и граждански ищец Д. К. се прибрала в дома си.

Около 18:30 часа на 25.06.2024 г. частният обвинител и граждански ищец Д. К. излязла от жилището си, за да изпрати своята баба до дома й, находящ се на ул. „Драгаш“ в ж.к. „Трошево“, като след като се разделила с баба си, написала съобщение на подс. Д. и го запитала къде се намира.

Подс. Д. й отговорил къде е неговото местонахождение, като двамата се уговорили той да отиде до жилищната сграда, където живеела бабата на частния обвинител и граждански ищец, за да се срещнат.

Подс. Д. отишъл на срещата с управлявания от него автомобил, като частния обвинител и граждански ищец Д. К. се качила в автомобила и двамата отишли с превозното средство на място в междублоковото пространство на ж.к. „Трошево“, където отново започнали да се целуват, да опипват с ръце интимните си части, като осъществили и полов акт.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на частния обвинител и граждански ищец Д.В.К., показанията на св. И.К.К. и св. В.С.К., изготвената от доц. – д-р. Св. В. и специалист клиничен психолог Д.П. комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза; актуална справка за съдимост на подс. Н.А.А., изготвена от бюро „Съдимост“ към РС – Димитровград.

В случая няма някаква необходимост от детайлен анализ на събраните в хода на наказателното производства доказателства, предвид липсата на оспорване не само на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и предвид позицията на защитата в лицето на адв. Й.Д. и подс. Д., които признават, че със своето поведение в периода 17.06.2024 г. – 26.06.2024 г. подс. Д. е осъществил престъпния състав на чл. 151, ал. 1 вр. с чл.

26, ал. 1 от НК.

Все пак за прецизност следва да се подчертае, че съдът изцяло дава вяра и кредитира показанията на частния обвинител и граждански ищец Д. К., 4 която подробно обяснява в своите показания, че вечерта на 17.06.2024 г. и вечерта на 26.06.2024 г. е осъществила полови акта с подс. Д. в купето на управлявания от него автомобил в междублоковото пространство на ж.к.

„Трошево“ – показания, които са изцяло подкрепени от показанията на нейните родители – св. И.К.К. и св. В.С.К..

Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, частния обвинител и граждански ищец Д.

К. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и дa ръководи постъпките си, в състояние е правилно да възприема фактите, които имат значение за дeлoтo и да дава достоверни показания за тях, като вещите лица доц. д-р. В. и Д.П. допълват, че частния обвинител и граждански ищец Д. К. е склонна към бързо създаване на социален контакт, скъсяване на социалната дистанция и спонтанно споделяне на лични и интимни преживявания с непознати.

Видно от свидетелството за съдимост на подс. Д. и приложеното писмо с изх. № 3377/ 16.05.2025 г. на ДСИ към РС Димитровград, подс. Д. следва да се счита за неосъждан (реабилитиран) към датата на извършване на изпълнителното деяние.

По вида и размера на наказанието.

На практика, с оглед процедурата по която протече съдебното следствие, а именно по реда на глава 27 от НПК, конкретно предвид разпоредбата на чл.

371, т. 2 от НПК, съдът следва да съсредоточи своето внимание и да се фокусира върху наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Д..

Направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

В случая смекчаващо отговорността обстоятелство е липсата на 5 предходна съдимост на подсъдимия, който, както вече съдът отбеляза следва да се счита за реабилитиран към датата на извършване на изпълнително деяние. Не без значение е изключително коректното процесуално поведение на подсъдимия, който още в един ранен стадий на досъдебното производство безусловно е съдействал на разследващите орагни, признал е вината си и е изразил съжаление за постъпката си, които обстоятелства също следва да се квалифицират като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Липсват някакви факти, които могат да бъдат квалифицирани като отегчаващи отговорността обстоятелства, но според съда следва да се съобрази, че в случая се касае за продължвано престъпление по смисъла на чл.

26, ал. 1 от НК, поради което и не би било справедливо на подс. Дочйинов да му бъде наложено съвсем минимално по размер наказание.

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от три години, което следва да бъде редуцирано с 1/ 3, предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и на подсъдимия следва да му бъде наложено накзание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен. Съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години, следва да бъде отложено за срок от 5 години, на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.