Решение № 3 от 07.01.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Попово, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20233520200229 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Б. А. с ЕГН: **********, с адрес: с. С= ул. „Г.Д.“ № , чрез адв. М. М. И., против Наказателно постановление № 23-0321-001103 от 31.10.2023 г. на Началника на РУ-Попово към ОДМВР - гр. Търговище, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗдвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. Депозирано е писмено становище, с което жалбата се поддържа изцяло. Моли се НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 20.10.2023 г. около 22:10 ч. в гр. Попово, на ул. „Б.“, срещу дом №173, в посока към ул.

„29-ти Юни“, водачът Б. Б. А. управлява лек автомобил БМВ 318Д с рег. № Т3822АМ, негова собственост, който е бил спрян от движение, съгласно справка в база данни на сектор „ПП“ - гр. Търговище от 29.09.2023г.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2023 г. около 22:10 ч. Б. Б. А. управлявал лек автомобил БМВ 318Д с рег. № Т3822АМ, като се движел в гр. П., по ул. „Б.“ в посока ул. „“. По същото време, в близост до дома №173, се намирали полицейски служители - актосъставителят М. В. М. и свидетелят Х.

1

А. Г., които извършвали рутинни проверки. Те спрели за проверка автомобила, управляван от А.. След като установили, че водачът управлява моторно превозно средство, което е било спряно от движение, съгласно справка в база данни от сектор „ПП“ - гр. Търговище от 29.09.2023 г., въз основа на ЗППАМ № 23-0433-000165/24.09.2023 г., актосъставителят М. В.

М. съставил против Б. Б. А. акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС, спряно от движение.

Въз основа на АУАН № GA1040580 от 20.10.2023 г. било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция НП № 23-0321-001103 от 31.10.2023 г., с което административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението, а именно - по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. За това нарушение на Б. Б. А. било наложено административно наказание: "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление № 23-0321-001103 от 31.10.2023 г. е издадено от компетентен орган - Началника на РУ - Попово към ОДМВР – Търговище в шестмесечния преклузивен срок. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички минимално изискуеми реквизити по смисъла на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като е направено и пълно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са било извършени.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер и да са нарушили правото на защита на жалбоподателя, което той е реализирал в цялост с подаване на жалбата.

Съдът обаче намира, че неправилно наказващият орган е приел, че Б. Б. А. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че спрямо Б. Б. А. е била издадена Заповед за ПАМ № 23-0433-000165/24.09.2023 г. от Началника на РУ - Варна, с която за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е било постановено временно спиране от движение на лек автомобил БМВ 318Д с рег. № Т3822АМ.

Настоящият състав счита, че неправилно наказващият орган е приел, че към момента на проверката А. е знаел за спирането на автомобила от движение, тъй като доказателствата по делото сочат, че заповедта за прилагане на ПАМ е била връчена на жалбоподателя едва на 03.11.2023 г., т.е. след датата на установяване на нарушението. Това обстоятелство изключва субективния елемент на състава на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, което води до незаконосъобразност на наложеното наказание.

За да бъде едно деяние нарушение, същото съгласно законовите разпоредби следва да е извършено виновно - т.е. в настоящият случай умишлено. Следва дееца да е съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал неговите обществено опасни последици и да е искал тяхното настъпване. В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод за субективна съставомерност на деянието, извършено от А., доколкото същият не е бил запознат по съответния ред с обстоятелството, че превозното средство което е управлявал, е било спряно от движение.

По тези съображения липсва субективната страна на нарушението, то не е извършено виновно и НП като неправилно и незаконосъбразно следва да се отмени.

По разноските:

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Приложено е пълномощно, от което обаче не е видно на жалбоподателя да се предоставя правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е 2 установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Обстоятелството, че клиентът е роднина на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния случай посочената предпоставка не е налице, поради което на адв. М. И. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0321-001103 от 31.10.2023 г. на Началника на РУ - Попово към ОДМВР - гр. Търговище, с което на Б. Б. А. с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. П., ул. „Г.Д. № , за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал.

1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

3