Решение № 37 от 29.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

П. Ив. П. Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600126 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 12, ал. 11, вр. ал. 10 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е по жалба на И. С. С., понастоящем намиращ се в Затвора – Бургас, срещу решение рег. № 121/05.06.2026 г., постановено по ЧНД № 467/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С посоченото решение е признато и прието за изпълнение Решение № AN37.LB.82012/2022 на Първоинстанционен съд – Антверпен, отделение Антверпен, Кралство Белгия, постановено на 06.01.2025 г. и влязло в сила на 20.02.2026 г., с което И. С. С., ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, български гражданин, понастоящем намиращ се в Затвора – Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпления по белгийския Наказателен кодекс, съответстващи на престъпления по чл. 152, ал. 1 и ал. 3 от НК, по чл. 149, ал. 1 от НК и по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК на Република България, извършени на 23.07.2022 г. в гр. Антверпен, Кралство Белгия, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години (2920 дни).

С решението на окръжния съд, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

В жалбата е изразено несъгласие с решението на окръжния съд и е направено искане за неговото преразглеждане. Жалбоподателят сочи, че желае да изтърпи наложеното му наказание в държавата, в която същото е 1 постановено, а именно в Кралство Белгия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият И. С. С. поддържа жалбата си и направеното с нея искане.

Служебният защитник на осъденото лице – адв. С. моли въззивния съд да уважи жалбата на подзащитния й. Посочва, че макар в производството пред първата инстанция защитата да е изразила съгласие с признаването и приемането за изпълнение на съдебния акт, осъденият поддържа становище, че наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно в държавата, в която е постановено, а именно в Кралство Белгия.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора Окръжен съд – Бургас правилно е приел, че са налице законовите предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на съдебния акт, постановен от компетентния орган на Кралство Белгия, както и че не са установени основания за отказ от признаване. За правилен се сочи и изводът на първата инстанция, че не се налага приспособяване на наложеното наказание. Прокурорът акцентира върху обстоятелството, че в съдебното заседание пред първата инстанция осъденото лице е изразило съгласие с искането за признаване на чуждестранния съдебен акт. Последващото заявено във въззивната жалба несъгласие, съответно искането наказанието да бъде изтърпяно в Кралство Белгия, се преценява от прокурора като правно ирелевантно. В тази връзка се поддържа, че законът допуска разглеждане на делото и в отсъствие на осъденото лице, когато то е редовно призовано, а при изпращане на съдебен акт за изпълнение съгласието на осъдения не се изисква, когато той е гражданин на изпълняващата държава членка. С оглед на изложеното прокурорът счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Окръжен съд – Бургас, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и материалите по делото, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от осъденото лице, което има право да обжалва, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в срока по чл. 12, ал. 10 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че производството пред Окръжен съд – Бургас е било образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., издадено от компетентен орган на Кралство Белгия, ведно със заверен препис от Решение № AN37.LB.82012/2022 на Първоинстанционен съд – Антверпен, отделение Антверпен, постановено на 06.01.2025 г. и влязло в сила на 20.02.2026 г.

С посочения съдебен акт И. С. С. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, или 2920 дни, за престъпления, извършени на 23.07.2022 г. в гр. Антверпен, Кралство Белгия. От удостоверението се установява, че деянията се изразяват в изнасилване, извършено при обстоятелството, че несъгласуваните полови действия са били предшествани или съпътствани от лишаване от свобода, посегателство върху сексуалната 2 неприкосновеност при същите квалифициращи обстоятелства, както и опит за кражба, извършена чрез насилие или заплаха, чрез взлом и чрез използване на технически средства или фалшиви ключове.

Първата инстанция правилно е приела, че удостоверението съдържа всички необходими реквизити относно съдебния акт, неговото влизане в сила, самоличността на осъдения, характера на престъпленията, размера на наложеното наказание и обстоятелствата, относими към изпълнението му. Не се установява непълнота, неяснота или противоречие в удостоверението, които да препятстват произнасянето по същество или да обуславят отлагане на признаването.

Правилно е преценена и местната компетентност на Окръжен съд – Бургас, доколкото осъденото лице е български гражданин, роден е в гр. Бургас и към момента на разглеждане на делото се намира в Затвора – Бургас.

Законосъобразен е изводът на окръжния съд, че не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Съдебният акт е постановен от компетентен съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, и е влязъл в сила. Осъденият е български гражданин. Престъплението „изнасилване“ попада сред категориите престъпления, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост, а независимо от това правилно първата инстанция е констатирала, че описаните в удостоверението деяния съответстват на престъпления по българското наказателно право - по чл. 152, ал. 1 и ал. 3 от НК, по чл. 149, ал. 1 от НК и по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Не са налице данни признаването и изпълнението на белгийския съдебен акт да противоречат на принципа ne bis in idem.

От приложеното удостоверение на Окръжна прокуратура – Бургас се установява, че срещу И. С. С. няма неприключени наказателни производства в Република България за същите деяния. Няма данни и за постановен друг влязъл в сила съдебен акт за същото деяние, който да препятства признаването на акта на белгийския съд.

Изпълнението на наказанието не е погасено по давност съгласно българското законодателство. Осъденият не се ползва с имунитет или привилегия, които да правят изпълнението недопустимо. Възрастта му към момента на деянията позволява носене на наказателна отговорност по българското право. Не се установяват и други законови пречки, които да попадат в обхвата на основанията за отказ по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Особено внимание следва да се отдели на обстоятелството, че съдебният акт на белгийския съд е постановен в отсъствие на осъдения. Това обстоятелство обаче не обуславя отказ от признаване и изпълнение. Видно от удостоверението, съдебният акт е бил връчен лично на И. С. на 20.01.2026 г. от Прокуратурата на Република България, като той е бил изрично уведомен за правото си да поиска повторно разглеждане на делото или да обжалва постановения съдебен акт. В удостоверението е посочено още, че в законоустановените срокове осъденият не е поискал повторно разглеждане и не е подал въззивна жалба. При тези данни не е налице основание за отказ, свързано с нарушено право на лично участие в производството пред съда на 3 издаващата държава.

Неоснователно е основното възражение в жалбата, че осъденият желае да изтърпи наказанието си в Кралство Белгия. Производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС не представлява производство по избор от страна на осъденото лице на държавата, в която наказанието следва да бъде изтърпяно.

То е производство по взаимно признаване и изпълнение на влезли в сила съдебни актове между държави – членки на Европейския съюз, при което българският съд проверява дали са налице положителните предпоставки за признаване и дали съществуват някои от изчерпателно уредените основания за отказ, отлагане или частично признаване. Самото заявено предпочитание на осъдения наказанието да бъде изтърпяно в издаващата държава не е предвидено в закона като самостоятелно основание за отказ от признаване и изпълнение. Такова основание не може да бъде изведено и по тълкувателен път, тъй като отказът от признаване на съдебен акт, постановен от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, е допустим само при наличие на изрично посочените в закона предпоставки. В случая такива предпоставки не са установени.

Освен това пред първата инстанция осъденият, явил се лично и със служебен защитник, е изразил съгласие с постъпилото искане за признаване и приемане за изпълнение на белгийския съдебен акт. Последващото несъгласие, заявено едва с въззивната жалба, не променя правната преценка за наличието на законовите условия за признаване. То не сочи на нарушение на процедурата, нито на материалноправна пречка за изпълнение на наказанието в Република България.

Правилен е и изводът на окръжния съд, че наложеното от белгийския съд наказание следва да бъде прието за изпълнение във вида и размера, в които е постановено, без приспособяване по чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ - вид наказание, познат на българското право. Размерът му не надхвърля максималните граници, предвидени в българското законодателство за съответните престъпления, поради което не са налице предпоставките за намаляване или друго приспособяване на наказанието.

Законосъобразно е и определянето на първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от осем години, престъпленията са умишлени, а от приложената справка за съдимост се установява, че осъденият е многократно осъждан. При тези данни първата инстанция правилно е приложила чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Не са налице данни, които да обосновават друг първоначален режим или да сочат на неправилност на преценката на окръжния съд в тази част.

Правилен е и изводът, че не е налице основание за приспадане по чл.

12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. По делото не са представени данни осъденият да е бил задържан или да е търпял наказание лишаване от свобода по белгийския съдебен акт за период, който следва да бъде приспаднат при изпълнението на наказанието в Република България.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че Окръжен съд – Бургас е извършил пълна и правилна проверка на законовите предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на съдебния акт, постановен от 4 компетентния орган на Кралство Белгия. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а постановеното решение е обосновано и законосъобразно.

Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 12, ал. 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 121/05.06.2026 г., постановено по ЧНД № 467/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е признато и прието за изпълнение

Решение

№

AN37.LB.82012/2022 на

Първоинстанционен съд – Антверпен, отделение Антверпен, Кралство Белгия, постановено на 06.01.2025 г. и влязло в сила на 20.02.2026 г., с което И. С. С., ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, български гражданин, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години (2920 дни), както и е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.