Решение № 146 от 25.04.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Милена Панева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200057 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при Апелативна прокуратура – София, както и по жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия К. Р. Р..

С присъда от 06.10.2020г. по НОХД № 1780/2019г . Специализиран наказателен съд, 12 състав е признал подсъдимия В. В. В. за невиновен в това от м. март 2016г. до 29.10.2016г. на територията на град София и страната да е ръководил организирана престъпна група с участници Р. Ал., К. Р., П. Г., Д.

К. и Г. В. като групата да е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а НК и го оправдал по обвинението за осъществено престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК. Подсъдимият В. е оправдан и по обвинението за извършено престъпление по чл. 252, ал.1 НК – за това през 2015г. на територията на град София без съответно разрешение, изискуемо по чл. 13, ал.1 ЗКИ, да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.

2, ал.1 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити 1 в лева на различни физически лица срещу задължението да му бъдат върнати дадените в заем суми и договорена лихва върху тях.

С първоинстанционния акт подсъдимите К. Р. Р., Д. К. К. и П. И. Г. също са оправдани по обвиненията по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК – за това от месец март 2016г. до 29.10.2016г. в град София и на територията на Република България да са участвали в организирана престъпна група с ръководител В. В. В., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а НК.

Подсъдимият К. Р. е признат за виновен в това, че на 29.10.2016г. в жилище, находящо се в град София, жк „Г. Д.“ № ***, вх. И, ет.6, ап. *** без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 6.11 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13%, марихуана с нето тегло 50.22 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15 % и марихуана с нето тегло 26.35 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14 % и на основание чл. 354а, ал.1 и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 10 000 лева, оправдавайки го по първоначално предявеното обвинение по ал.2, т.1 на чл. 354а НК – деянието да е извършено в изпълнение решение на организирана престъпна група.

С присъдата е активирано, на основание чл. 68, ал.1 НК, наложено му наказание лишаване от свобода за срок от една година по НОХД № 553/2015г. на Специализиран наказателен съд.

Подсъдимият П. И. Г. е признат за виновен в това на 29.10.2016г. в тухлена постройка в двора на къща, намираща се се в град София, кв. „Б.“, ул.

„п. Г. В.“ № 15 без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 99.85 гр. с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 15.70 % и на основание чл. 354а, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от четири години и пет месеца и глоба в размер на 15 000 лева, като е оправдан по първоначално предявеното обвинение по ал.2, т.1 на чл. 354а НК – деянието да е извършено в изпълнение решение на организирана престъпна група.

Д. К. е признат за виновен за това, че на 29.10.2016г. в мазе, прилежащо 2 към апартамент № 95, намиращ се в град София, жк „Д.“ бл. **, вх. Е, ет.6, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 0.19 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9% и амфетамин с нето тегло 0.90 грама с процентно съдържание на активно действащ компонент амфетамин 8.60 %.

На основание чл. 354а, ал.3 и чл. 54 НК съдът го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева като го оправдал по първоначално предявеното обвинение по ал.1 и ал.2, т.1 на чл. 354а НК – да е държал високорисковите наркотични вещества с цел разпространение и деянието да е извършено в изпълнение решение на организирана престъпна група.

Той е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и за това, че на 29.10.2016г. в апартамент № 95, намиращ се в град София, жк „Д.“ бл. **, вх. Е, ет.4 е държал боеприпаси - 1 бр. патрон калибър 9 мм /9х18/ и 3 бр. патрони калибър 6.35 мм без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал.1 ЗОБВВПИ. На основание чл. 23, ал.1 НК му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурора и жалби от подсъдимите Р., Г. и К. Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/, 1 състав с присъда от 19.10.2022г. по ВНОХД № 17/2021г. е отменил частично и изменил присъдата, оправдавайки П. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 НК, Д. К. – по обвинението по чл.

339, ал.1 НК, преквалифицирайки деянието, в чието извършване К. е признат за виновен от такова по чл. 354а, ал.3 НК в чл. 354а, ал.5 НК и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 2500 лева. С присъдата е намалено и наложеното на К. Р. наказание лишаване от свобода за срок от пет години на две години и шест месеца и глоба – от 10 000 лева на 6 000 лева.

Изменение търпи и първостепенният акт в частта по приложението на чл. 53, ал.2, б. „а“ НК и по чл. 189, ал.3 НПК. Присъдата е потвърдена в останалата си част.

В протеста прокурорът изразява несъгласие с позицията на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ касателно обвиненията на всички 3 подсъдими за ръководство и респ. участие в организирана престъпна група и относно оправдаването на П. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 НК. В касационния, както и преди това във въззивния протест, представителят на държавното обвинение настоява, че са налице безспорни доказателства за съпричастност на всички подсъдими към дейността на инкриминираната престъпна група. Отправя упрек към съда, че не е анализирал данните от прилаганите по делото специални разузнавателни средства и не ги е съпоставил с показанията на свидетеля Т. Н. както и че не е извършил дължимия доказателствен анализ на показанията на свидетелите Г.

В., Р. Ал. и С. Ил.. Пропуските в аналитична дейност на второстепенния съд по отношение деятелността на подс. П. Г. са посочени като процесуални нарушения, опорочаващи произнесения акт и се изразяват /според представителя на държавното обвинение/ в следното: избирателен подход на съда при коментиране на свидетелските показания, некоректна интерпретация на показанията на поемните лица Г. Т. и Ж. М., както и на обективираното в приложения към протокола за претърсване и изземване фотоалбум, липса на проверка на показанията на свидетелите Ис. Г., А. П. и на обясненията на подс. П. Г. чрез разпит на полицейски служители, присъствали на претърсването и изземването в дома на Г. и прилежащите му части, както и „особен“ подход на съда при провеждане на разпита на св. Б. Р. по изясняване на въпроси, ирелевантни за предмета на доказване по делото – относно начина на призоваването му и съдебното му минало. Считайки, че соченото представлява процесуално нарушение, прокурорът моли постановената от АСпНС /закрит/ присъда да бъде отменена в протестираната част и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В касационната жалба и двете допълнения към нея се релевират всички касационни основания. Защитникът на подсъдимия Р. прави детайлен анализ на част от свидетелските показания по делото, за да формулира извода си, че разборът на съда на тези на свидетелите Ш. и Ив. е едностранчив и непълен, тъй като не били отчетени показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1 НПК. Отново развива тезата, че подзащитният й не е пребивавал в жилището, в подкрепа на което сочи изнесеното от свидетелите Р. Р., Р. Ан. и Пл. К. Твърди, че съдът фаворизира обстоятелството, че подсъдимият е отворил входната врата на жилището на полицейските служители преди извършване на претърсването и 4 изземването в него. Касаторът заявява, че контролираният съд не е посочил кои от доказателствените източници по делото приема за достоверни и кои – не, като наред с това противопоставя отношението му спрямо свидетелствата на Ш. и Ив., към които съдът е нямал завишени изисквания, на тези на близките на подсъдимия. Това, от своя страна, сочело на двоен стандарт при оценка на свидетелските показания. Като нарушение в аналитичната дейност на съда е отчетено надценяване значението на установения ДНК - материал, произхождащ от К. Р. върху част от веществените доказателства по делото.

Според адв. П. това представлява косвено доказателство за причастност, за разлика от евентуално установен дактилоскопен отпечатък - пряко доказателство според защитата, тъй като той не може да бъде привнесен.

Заключава, че обвинението на подзащитния й се крепи единствено на косвени доказателства, между които липсва стройно изградена връзка.

В допълнението към касационната жалба, депозирано в срока по чл. 351, ал.4 НПК, се възпроизвеждат доводите, изложени пред второинстанционния съд, сочещи на допуснати нарушения при даване на съдебно разрешение за извършване на претърсване и изземване в процесното жилище – наличие на първоначален отказ за провеждането му и последващо разрешение, дадено от друг съдебен състав. Последица от това противоречие би следвало да бъде изключване на протокола за претърсване и изземване от доказателствената съвкупност по делото. Неизрядност при извършване на действието защитата съзира и в статута на поемните лица Ш. и Ив., които към онзи момент са обучавани като курсанти в Академията на МВР, което компрометирало тяхната незаинтересованост.

Описаните процесуални нарушения са се проявили и като нарушение на материалния закон чрез признаването на Р. за виновен, въпреки че доказателствената съвкупност сочела той да бъде оправдан.

Защитникът претендира и че наложеното на нейния подзащитен наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като при определянето на срока му не било съобразено тежкото здравословно състояние на Р., сочещо на приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 НК.

Декларира, че предходното осъждане на подзащитния й е взето предвид от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство, въпреки че е активирано наложеното му по тази присъда наказание. В условията на алтернативност 5 моли за прилагане на нормата на чл. 354а, ал.5 НК, тъй като само върху една от кутиите, съдържаща високорисково наркотично вещество – марихуана, е открит ДНК – материал, произхождащ от нейния подзащитен, а съдържимото в нея наркотично вещество е 6.11 грама, което количество сочи от една страна като такова, предназначено за лична употреба, а от друга определя случая като маловажен.

В срока по чл. 351, ал.4 НПК е депозирано възражение и от подсъдимия Д. К. чрез процесуалния му представител срещу депозирания касационен протест. В него се изразява солидарност с позицията на съда за липса на доказаност на обвинението спрямо всички подсъдими и конкретно спрямо К. за извършено от тях престъпление по чл. 321 НК. Моли депозираният протест да не бъде уважен, а постановената присъда – оставена в сила.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста като отново излага обективираните в него аргументи. След извършена своя самостоятелна констатация, че анализът на съда касателно обвинението по чл. 321 НК не отговаря на изискванията за изчерпателност, убедителност и логическа последователност, моли депозираният протест да бъде уважен.