Определение № 3274 от 06.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1807/2024
- Вид
- Определение № 3274
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Елеонора Чаначева, Мирослава Кацарска, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3274 гр. София, 06.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Галина Иванова
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901807 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. С., чрез процесуалния му пълномощник – адв. Т. Х., срещу решение № 1240/08.11.2023г. по в.гр.д. № 908/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260018 от 25.11.2022 г. по т. д. № 43/2019 г. на ОС – Перник, за отхвърляне на иска на С. В. С. срещу ЗАД "Евроинс" АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за размера над сумата от 25 000лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. Подадена е и насрещна касационна жалба от ответника ЗД „Евроинс“ АД срещу решението в частта му за присъждане на обезщетение за разликата над сумата от 10 000 лв. до размер от 25 000лв.
Касаторът С. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че неправилно въззивният съд е определил занижен размер на присъденото му обезщетение, като не е преценил правилно тежестта на претърпените от него телесни травми. Описва подробно получените увреждания от ПТП и сочи, че с оглед внезапността на същото, е отключил и посттравматичен стрес. Сочи, че въпреки формалното позоваване на критериите по чл. 52 ЗЗД и социалноикономическите условия, съдът не се е съобразил с тях, като не е отчел нито лимитите на застрахователите, нито икономическата конюктура в страната, характеризираща се с инфлация и обезценяване на лева. Счита, че присъдената като обезщетение сума при неговите травми и настъпилата посттравматична епилепсия е изключително несправедлива по размер. По 1 изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, отмяната му и уважаване на иска в пълния предявен размер.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:
1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий / признак/, при определяне размера на обезщетението?, като поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с ППВС 4/68г., както и с решение № 104/25.07.2014г. по т.д. №2998/2013г.,1 т.о., решение №78/07.05.2013г. по т.д.№ 490/2012г., 2 т.о.;
2. „Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“?, по който въпрос твърди разрешаване в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в реш. № 83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на 2 т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г., 2 т.о.
Подадена е и насрещна касационна жалба от ЗД „Евроинс“ АД срещу решението, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на С. В. С. срещу ЗАД "Евроинс" АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25 000 лв., както и в частта, за разноските, като вместо това застрахователят е осъден да заплати допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.09.2018 г., ведно със законната лихва от 5.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът ЗД „Евроинс“ АД поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че той е оспорил характера и тежестта на уврежданията на ищеца и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Счита, че същият е получил от инцидента само две леки телесни увреди, като настъпилият възпалителен процес в устната му кухина не е пряка и непосредствена последица от травматичното увреждане, а е провокиран от лоши хигиенни навици, стари корозионни дефекти и изоставени корени. Счита, че неправилно въззивният съд не е отчел това установено обстоятелство, с аргумент, че не следвало да се влошава положението на жалбоподателя, тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника. Твърди, че горното е в противоречие с практиката на ВКС и характера на въззивното производство. С оглед подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване, отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска на С. за разликата над сумата от 10 000 лв. до 2 присъдения размер на обезщетението, възлизащ на сумата от 25 000 лв.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по насрещната касационна жалба, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като поставя следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, които са въведени своевременно в производството и са от значение за крайния изход на спора?“, като поддържа, че е разрешен в противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №60134/08.11.2021г. по гр.№1062/2021г. на ВКС, 1 г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, съответно насрещната касационна жалба – в срока по 287, ал.2 ГПК, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ГПК и са процесуални допустими.
За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че не се спори относно обстоятелствата по настъпване на ПТП, като при настъпилия на 25.09.2018 г. инцидент, ищецът е пострадал като пътник на задна седалка в автомобил. Въззивният съд е приел, че въз основа на експертизите, медицинските книжа и изследвания, е установено, че от ПТП ищецът е получил удар в областта на главата, причинил разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, оток в областта на долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14, но не е установено получаването на черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, световъртеж от централен произход, увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб с радиокулопатия, нито отключена посттравматична епилепсия. САС е посочил, че мозъчна контузия не е била констатирана и вписана в нито един медицински документ от представените по делото, нито е констатирана от експертите по петорната експертиза и комплексната експертиза, а напротив - вещите лица са категорични в изводите си, че няма документирана черепно-мозъчна травма, която да е от такъв характер и с такава тежест, че да е обусловила контузия на мозъка. САС е приел, че ищецът не е получил травматична епилепсия , като за този извод е кредитирал заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, съгласно която за уточняване на такава диагноза следва да се извърши магнитно-резонансно изследване, да се проведе консултация с неврохирург, с настаняване на пациента в неврохирургично отделение и проследяване с контролен скенер или магнитен резонанс с оглед окончателното поставяне на диагнозата. Приел е, представеното разчитане на КТ-изследване от специалист, не променя горния извод, тъй като то не е потвърдено в хода на съдебното производство от експертите, макар да са проучени дисковете, носители на изследването, т.е. процесът на диагностика не се е развил според посочения в КСМЕ алгоритъм. САС е приел също така, че представеното становище на практикуващ лекар със специалност „неврология“, в което е посочена диагноза „Други уточнени форми на епилепсия“, също е основано 3 само на разгледаното по делото КТ-изследване, но то не е прието за достатъчно основание за поставяне на такава диагноза и на ЕМГ данни, които според вещите лица също са недостатъчни за определяне на посоченото заболяване. Възприел е, че предписването на медикаменти за епилепсия не е аргумент, че пациентът действително е страдал от такава, както и че не са основание за поставяне на тази диагноза и свидетелските показания, съдържащи данни за припадъци на ищеца. САС е посочил, че един от тези инциденти е бил документиран след преглед от специалисти, но описаните от тях показатели на прегледаното лице са обсъдени от вещите лица и същите са заключили, че не са налице основания да се приеме, че се касае до голям епилептичен припадък. Въз основа на горните изводи, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване, че като пряка последица от инцидента, той е претърпял ЧМТ с голяма тежест, която е провокирала отключване на посттравматична епилепсия.
САС е приел и че не е установено, че световъртежът от централен произход и шийната радиокулопатия, дори и да са налични при ищеца, са във връзка с претърпяната катастрофа, тъй като според експертизите при процесното ПТП няма данни пътникът е получил такава механично въздействие, че да са отключени болестни процеси или физиологични изменения, провокирали след това световъртеж и радикулит, както и че ПТП е единствената пряка причина за тези страдания. В краен извод, САС е приел, че по делото е установено, че ищецът действително е претърпял ПТП и удар в областта на главата, като в първоинстанционното решение е прието, че жалбоподателя-ищец е получил разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, оток в областта на долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14, като в следствие на тази травма е настъпил флегмон и абсцес, които са били лекувани в болнично заведение с процедури. САС е счел, че поради липса на жалба от ответника по исковете в тази част на решението, не може да влошава положението на жалбоподателя, макар пред въззивната инстанция да е установено, че последвалият възпалителен процес и необходимостта от дрениране на тъкани поради развил се гноен абсцес не са логична, иманентна и неизбежна последица на травмата, а според експертите индиректна такава, провокирана от лоша хигиена, нелекуване на съзъбието, стари корозионни дефекти, изоставени корени.
САС е приел, че в хода на въззизивното производство се установило допълнително, от частта на КСМЕ от вещото лице, специалист по лицевочелюстна хирургия, че е доказана фрактура на алвеоралната кост – вестибуларната кост на алвеоларния гребен на 13 и 14 зъб, която не е била взета предвид от първоинстанционния съд. Съдът е посочил, че отчита възрастта на ищеца - активна възраст (34 г.), това, че във важен период от живота, когато е очаквал дете и съпругата му се е нуждаела от неговата помощ, той е бил в недобро физическо състояние и сам е имал нужда от лечение и терапии. САС е отчел наличието на фрактура в горната челюст и причинените от това болки и затруднения при хранене, включително необходимостта от приемане на течна и/или пасирана храна. Счел е, че преживените физически страдания и психически стрес са провокирали у 4 ищеца страх от пътуване, той е променил обичайни свои активности - не спортувал, притеснявал се да излиза сам, имал проблеми със съня, тревожел се, че не може да помага у дома. САС е посочил, че отчита момента на настъпването на инцидента – 2018 г., обществено-икономическите условия към него, съдебната практика (според която за фрактура като неговата, без усложнения подходящ е размер сума от 15 000 лв.), и е счел, че справедлив размер на общо обезщетение за ищеца е сумата от 25 000 лв. С оглед горното е отменил частично първоинстанционното решение, присъдил е допълнително обезщетение от 15 000 лв. и е потвърдил решението в отхвърлителната иска част за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Разпечатката съдържа 22 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51d9ec20-d56c-4814-bd69-396730ba3ce2