Решение № 871 от 28.06.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 871

Габрово, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ГАЛИН КОСЕВ

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20237090700274 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по жалба на „Профпеткорпорейшън България“ЕООД гр. Габрово ЕИК ********** против РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново.

В жалбата се твърди, че обжалвания РА бил нищожен, тъй като бил издаден като електронен документ, но не бил подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) №910/2014 и ЗЕДЕУУ. Посочват се конкретно електронни документи в ревизионното производство които според жалбоподателя са подписани с електронни подписи без да се изследва вида на тези подписи и без да е установи по категоричен и безспорен начин, че тези подписи отговарят на императивно регламентирани изисквания за валидността им.

Съгласно разпоредбата на б.“Г“ на Приложение I от Регламент №910/2014 квалифицираното удостоверение за електронен подпис следвало да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис. Валидирането на електронния подпис се удостоверявало с последващо квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което се генерира и съхранява от доставчика на удостоверителната услуга и служи на получателя на електронния документ да го провери за авторство и интегритет. Изискване за валидност на положения електронен документ подписан с КЕП било ако е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В подкрепа на изложените в тази насока в жалбата се посочва практика на ВАС по сходни случаи.

Според жалбоподателя обжалвания акт бил незаконосъобразен, тъй като констатациите на органите по приходите относно пренасяне на данъчна загуба през процесния период било в пълно противоречие с нормите на ЗКПО.

Заявено е искане за прогласяване като нищожен на РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново, като алтернативно е поискана отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се присъждане на разноски.

Ответникът по делото – Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски, аргументира законосъобразност на оспореното решение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-04000420007221- 020-001/27.11.2020г., връчена по електронен път на 09.12.2020 г., която е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000420007221-020-002/04.03.2021г. и № Р- 04000420007221-020-003/06.04.2021 г. е възложена ревизия на „Профпеткорпорейшън- България“ЕООД за определяне на размера на корпоративен данък на дружеството за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г.

Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 183/23.11.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с което е отменен РА№Р-04000720000409-091-001/27.08.2020г., като преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения на „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД)№Р-04000420007221-092-001/19.05.2021 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА № Р- 04000420007221-091-001/08.07.2021 г. Срещу РД, въпреки че от ревизираното лице с вх. №11271/27.05.2021 г. е подадено искане за удължаване на срока за подаване на възражение и от орган по приходите е издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД с № Р-04000420007221-РУС-001/31.05.2021 г., не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

С обжалвания РА № Р-04000420007221-091-001/08.07.2021 г. на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 35587,38 лв. и лихви в размер на 8070,52 лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство. Посочените в жалбата задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 34656,02 лв. и лихви в размер на 8061,44 лв. представляват задълженията за внасяне по РА, след като са взети предвид внесените от „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ”ЕООД суми.

Определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 35587,38 лв. и лихви в размер на 8070,52 лв. са в резултат на констатациите на органите по приходите, че счетоводният финансов резултат на дружеството за периода следва да бъде намален със сумата в размер на 275,19 лв., на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, а не както е декларирано от ревизираното дружество - със сумата в размер [рег. номер],50 лв. В резултат за 2018 г., вместо декларираната от дружеството данъчна загуба в размер на 283,54 лв., е установена данъчна печалба в размер [рег. номер],77 лв., съответно дължим допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 35587,38 лв.

Със Заповед № ЗВТ 4/16.09.2021г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, производството по обжалване на РА №Р-04000420007221-091-001/08.07.2021г. е спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ДОПК, до влизането в сила на ревизионен акт за определяне задълженията на ревизираното дружество за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., издаден в резултат на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000721005082-020-001/07.09.2021 г.

Производството по обжалване на РА № Р-04000420007221-091-001/08.07.2021г. е възобновено със Заповед № ЗВТ 2/19.10.2023 г. след постановяване на Решение №9777/17.10.2023 г. по адм. дело № 2295/2023 г., по описа на Върховен административен съд, с което преюдициалният спор е приключил окончателно с влязъл в сила РА.

Спорният въпрос е относно приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО при формирането на данъчен резултат. В този смисъл приложим материален закон за разглеждането на жалбата е ЗКПО, а процесуален – ДОПК.

Освен това следва да се обсъдят и изложените доводи за нищожност на обжалвания РА, тъй като бил издаден като електронен документ, но не бил подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) №910/2014 и ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на част II от ЗКПО. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, данъчно задълженото лице упражнява правото си на и сбор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

В случая органите по приходите са установили, че сумата в размер [рег. номер],50 лв., с която „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД е намалило финансовия си резултат за 2018 г., е формирана от данъчните загуби на дружеството за 2013 г. - 106350,52 лв., 2014г.- 151416,62 лв., 2015 г. - 98390,17 лв. и 2017 г. - 275,19 лв.

В нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, дружеството неправилно е приспаднало през 2018 г. данъчна загуба общо в размер [рег. номер],31 лв., в т.ч. за 2013 г. - 106350,52 лв.; за 2014 г. - 151416,62 лв. и за 2015г. - 98390,17 лв.

Не са изложени конкретни възражения срещу тези констатации на органите по приходите, свързани с приложението на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Възражението е заявено общо от Дружеството.

Органите по приходите правилно са приели, че в нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, дружеството неправилно е приспаднало през 2018 г. данъчна загуба общо в размер [рег. номер],31 лв., тъй като за 2016 г. е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО, в която е декларирана данъчна печалба в размер на 5025,52 лв. След като 2016 г. е първата година, през която дружеството е реализирало данъчна печалба, но не е приспаднало загуба от минали години (за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.), видно от подадената от него ГДД по ЗКПО, то безспорно не се е възползвало от това свое право и съгласно разпоредбите на ЗКПО е загубило възможността да пренесе през следващи години загуби от 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

Редът за пренасяна на данъчна загуба е регламентиран в Глава единадесета "Пренасяне на данъчна загуба" ( чл. 70 и сл. от ЗКПО).

Съобразно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Ал. 2 на същата разпоредба прокламира, че данъчни задължено лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба пред първата година след реализиране на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчният контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Редът за осъществяване на приспадането на данъчната загуба е предвиден в чл. 71 от ЗКПО и той гласи, че данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размер на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по- малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба при определяне на данъчният финансов резултат се приспада пълният й размер.

При така очертаната нормативна рамка, настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

Най- напред следва да се посочи, че легалната дефиниция за данъчна загуба, предвидена в чл. 18, ал. 3 от ЗКОП гласи, че това е отрицателен данъчен финансов резултат или иначе казано отрицателния данъчен финансов резултат получен чрез преобразуване на счетоводният финансов резултат с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и сумите, предвиден в ЗКПО представлява данъчната загуба. По този начин се определя и размерът на загубата за пренасяне в годината на нейното възникване. Както вече се посочи, данъчно задълженото лице, което подлежи на облагане с корпоративен данък има право да пренесе данъчна загуба, която е формирана по реда на Част втора от ЗКПО. Като абсолютна предпоставка за реализиране на тази предвидена в закона процедура е това, че това право за избор за пренасяне на данъчна загуба може да бъде упражнено от лицето през първата година през която същото това лице е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Това означава, че 1) трябва да е налице реализирана данъчна загуба ( разбирана като отрицателен данъчен финансов резултат); 2) за петте години след годината, в която формирана данъчната загуба, лицето трябва да е формирало положителен данъчен финансов резултат, като това следва да се е случило преди да е извършено приспадане на данъчна загуба и 3) лицето не трябва да е пренесло данъчна загуба през първата година, следваща годината в която е отчетена данъчната загуба. Данъчната загуба се пренася последователно през следващите 5 години до нейното изчерпване, като в тази връзка следва да се подчертае, че същата се покрива до размера на положителния данъчен финансов резултат.