Решение № 2497 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2497 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110201397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на В. П. В. чрез упълномощения му процесуален представител адв. М. В. против Наказателно постановление № 25-4332026325/13.10.2025г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 383.47 евро ( 750,00 лева) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че АУАН е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Намира, че хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП не се съдържа номера на служебния автомобил при АТТС, начало и край на контролирания участък и разстояние от АТТС до МПС. Посочва, че липсват и данни кое лице е настройвало АТТС и кое е снело информацията от АТТС. Релевира доводи, че по този начин се ограничава правото на защита на санкционираното лице. Иска се съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество и искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 10.06.2025г., около 12:04 часа, в гр. София, по Околовръстен път до № 260, с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към бул. „Самоковско шосе“ товарен автомобил марка „Рено” , модел „,,***''” с рег. № ,,***'', при ограничение за скоростта от 80 км/ч в населено място, въведено с п.а В 26 се е движил със скорост 143 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип CORDON -M-2 № MD 1193, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела позиционирано до пътното платно. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 138 км/ч.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство функционирало на автоматичен режим.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на „,,***''.

На 03.10.2025г. В. се явил в ОПП-СДВР и собственосръчно попълнил декларация, че на посочената дата процесният автомобил е бил управляван от него.

Св. Г.М. -на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, на който била възложена работата по преписката, преценил, че жалбоподателят В. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на тези констатации М. съставил против В. АУАН серия АД № 21292/03.10.2025г., в присъствието на свидетели по съставянето на АУАН и нарушителя.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата.

Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН. Не се е възползвал от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не е подал писмено възражение по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-4332-026325/13.10.2025г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 383.47 евро ( 750,00 лева) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда 2 на чл. 283 от НПК, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Цитираните в жалбата обстоятелства като номер на служебно МПС, посока на заснемане на АТТС, разстояние до автомобила и пътния знак, както и длъжностното лице настроило АТТС не са сред обстоятелствата, които ЗАНН изисква да се посочват нито в АУАН, нито в НП. Същите се съдържат в съставения протокол приложен по преписката и касаят законосъобразността на проведената процедура по заснемане на нарушението, но по 3 никакъв начин липсата им не рефлектира върху правото на зашита на нарушителя.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. В тази връзка направените от жалбоподателя възражения в тази насока се явява неоснователни.

Цитираните срокове започват да текат от откриване на нарушителя. В конкретния случай процесното МПС е собственост на ЮЛ, а декларацията попълнена от В. е от дата 03.10.2025г. На същата дата е съставен и АУАН против него.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч.

Разпоредбата на алинея 2 на цитираната разпоредба указва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В конкретния случай няма спор по отношение на мястото на деянието – в рамките на територията на гр.София, както и по отношение на обстоятелството, че в участъка има поставен п.з В 26, с който е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч.

Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 165, ал.2, т. 8 от ЗДвП е отменена, поради което за контролните органи не е било налице задължението да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

Съдът приема, с оглед приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване , че радарен скоростомер тип CORDON -M-2 № MD 1193 отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол за периодична проверка на техническото средство.

Видно от представения клип на 10.06.2025г., в 12:04 часа, е заснет лек автомобил „Рено“ с рег. № ,,***'', като техническото средство е отчело фактическа скорост от 143 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин 4 констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.

По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната дата, както и протокол за използване на АТСКС. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.