Протокол № 485 от 23.11.2023, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 639/2023
- Вид
- Протокол № 485
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 485 гр. *******, 20.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100639 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:32 часа се явиха:
Ищецът М. С. Б., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. И., с пълномощно по делото.
Ответникът В. М. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. и адв. Г., с пълномощно по делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че с оглед редовното призоваване на страните за датата на днешното съдебно заседание не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна 1 на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
СЪДЪТ докладва депозираната на 09.11.2023 г. молба от ищеца по делото, препис от която е връчена на ответницата.
АДВ. Г.: Получихме препис от молбата.
СЪДЪТ докладва депозираната на 06.11.2023г. молба от процесуалния представител на ответницата, с която в изпълнение на указания на съда се прави съответното уточнение.
СЪДЪТ връчва препис от молба от 06.11.2023г. на процесуалния представител на ищеца за запознаване и становище.
АДВ. И.: Моля да задължите ответницата да отговори на въпроса:
„Уточнението, което прави с тази молба е към искането за упражняване право на задържане или друго е искането“.
СЪДЪТ прави уточнение, че молбата на ответницата е във връзка с дадени й указания.
АДВ. И.: Оспорваме твърденията в молбата за извършени подобрения в този вид и размер, за който се настоява от ответницата. Моят доверител представя становище по нашето искане за прихващане и по искането за упражняване правото на задържане. Представям и за ответната страна.
АДВ. Г.: Да се приеме. Съставлява становище по същество на правния спор - анализират се доказателства, изложени твърдения и прочие. Считаме, че молбата от ищеца от 06.11.2023г. е допустима, но неоснователна като подробно сме изложили позицията си във връзка с направените искания, които изцяло преповтарят исканията и в поправената искова молба. По отношение на тези доказателствени искания - и за гласни доказателства и за назначаване на съдебна експертиза, съдът е изразил становище си в доклада по делото като ги е отхвърлил. Считаме, че в настоящата молба не се съдържат данни, които да дадат основание за ревизиране на това становище.
В тази връзка Ви молим да ги оставите без уважение, като вземете предвид съображенията, изложени в нашия отговор.
АДВ. И.: Поддържам уточняващата молба. С нея правим изменение на иска от осъдителен в установителен по отношение на УПИ XII-318, в кв. 45.
2
Излагаме съображения защо имаме правен интерес да установим правото си на собственост, които поддържаме. Поддържаме възраженията си срещу доклада, защото считаме, че в конкретния случай когато за пръв съдът ще разгледа един от исковете, а именно искът за придобиване по оригинерен начин на идеалните части от УПИ IX и УПИ XII, имаме правото и възможността да събираме нови доказателства. Поддържаме искането за уточняващи въпроси на основание чл. 176 ГПК по отношение на ответницата В. М. Б., защото в становищата си, тя изразява взаимнопротиворечиви твърдения – веднъж, че имотът е от дядо й; втори път, че това е имот на семейството й. Имаме основание да изясним какво е нейното отношение и какви са отговорите й на въпросите, които поставяме. Оспорваме възражението за прихващане, така както първоинстанционният съд при първото гледане на делото е класифицирал искането на ответницата. Считаме, тя няма право на задържане, защото не е владелец, не е била такъв владелец, а през цялото време е била държател на имота, допусната от ищеца с негово съгласие. Оспорва доверителя ми и твърденията на ответницата за извършени от нея подобрения в имота. Твърдим, че към настоящия момент има промяна на обстоятелства по въпроса за насажденията в имота. Някои от насажденията вече са изсъхнали и не съществуват, така че считаме, че искането ни за назначаване на съдебно- агрономическа експертиза, която да извърши оглед на насажденията в имота и да установи кои от тях са налице, е основателно и навременно. Поддържаме твърденията, че не на ответницата, а тя дължи на ищеца суми за ползването на имота през време от предявяването на иска, от нотариалната покана всъщност, когато е поканена, и на двете основания - и от когато е влязла в имота, и от поканата да го освободи, както и за вредите, които е нанесла така, както сме описали в молбите. Поддържам искането за събиране на гласни доказателства. Ако съдът приеме, че за да се произнесе по възражението за прихващане е необходимо да има оценка на СМР, извършени в УПИ IX, то ние считаме че във възражението от наша страна против това право на задържане, имаме право да съберем доказателства, както за цената на обезщетението за лишаване от ползване, така и за вредите нанесени от ответницата в имота. Настоявам ответницата да уточни дали тя прави искане за упражняване право на задържане или претендира заплащане на подобрения в имота, защото и днес внесената уточнителна молба също води до извода, че тя има претенция за стойността на подобренията и тогава с още по-голяма 3 сила, ищецът има право да направи като реплика на възраженията насрещното си искане за цената на обезщетението за лишаване от ползване, както и за вредите нанесени от нея върху имота му.
СЪДЪТ указва на ответницата да уточни кой имот касае направеното възражение за задържане до заплащане на извършените подобрения.
АДВ. Н.: Възражението ни за право на задържане до заплащане на подобренията касае само УПИ IX-318. Изцяло там са направени подобренията.
ИЩЕЦЪТ: Имаше 5-6 изсъхнали касиса, още 4 плодни дръвчета - две праскови и една кайсия, и някакви млади дръвчета. Това беше, когато присъствах по време на огледа при втората съдебно- техническата експертиза на инж. О. преди 2 години. Процесният имот беше необработваем. Бяха засяти три корена тикви. На въпрос на Атанасов защо е изсъхнал касисът, а пък е описан, нямаше смислен отговор.
АДВ. Г. : В уточняваща молба, която беше връчена на страната, сме посочили към настоящия момент кои са оцелелите насаждения. Същите са получили оценка от вещото лице, съответно тези които не сме посочили, очевидно че не ги претендираме. Не е необходимо обаче да бъде назначавана нова експертиза, която да установи настоящото състояние. Ние сме посочили три ябълки, четири сливи, смокиня, черница, шест лешника, касис от 20 насаждения, три ореха, две дюли, шест праскови.
АДВ. И.: При това твърдение на ищеца, като ново твърдение, съгласни ли сте да се приеме, че шест от касовите насаждения са изсъхнали и две праскови. Не виждам претенция за кайсия. Ако се приеме за безспорно, че тези насаждения са изсъхнали…
АДВ. Н.: Не можем да кажем. Това становище сме го направили въз основа на това, което ищцата ни е посочила непосредствено преди да го подадем в съда.
АДВ. Г. : Ако това е цената за нова експертиза, нямаме никакви претенции за шест броя касис и два броя праскови от общо претендираните.
АДВ. И.: Ако приемете за безспорно, че в настоящия момент, в дворното място няма шест броя касис и два броя праскови от общо претендираните, не поддържам искането за нова съдебно-агротехническа 4 експертиза.
АДВ. Н.: По отношение на искането за изменение в размера на исковата претенция, не се противопоставям. Направено е своевременно.
СЪДЪТ преценява, че искането за допускане изменение в петитума на исковата претенция, касателно УПИ XII-318 като своевременно направено и допустимо, следва да бъде уважено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение в исковата претенция, заявена по отношение на УПИ XII-318, чрез изменение в петитума, като искът следва да се счита за заявен като установителен такъв за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1306,25кв.м.ид. ч. от недвижим имот, целия с площ 1900кв.м., представляващ УПИ XII-318, кв. 45 по дворищнорегулационния план на с. *********, одобрен със Заповед № 386/16.09.1992г., на основание договор за покупко-продажба от НА № 86/1987г., а на 593,75кв.м.ид.ч. от същия имот – на основание давностно владение, осъществявано в периода от 24.07.1987г. до 2018г.
СЪДЪТ докладва делото, като предвид допуснатото изменение на иска по отношение на УПИ XII-318 и уточненията на процесуалните представители на ищцата, преценява, че изготвеният проект за такъв с определение № 1024/26.10.2023 г., надлежно съобщен на страните, следва да бъде изменен и допълнен, както следва
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
Производството е образувано по предявени от М. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул. Боряна № 48, вх. В, ет.4, ап.11 срещу В. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. Янко Сакъзов № 2, вх. А, ет.5, ап.15 обективно съединени искове:
- с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 721,88кв.м.ид.ч. от 5 недвижим имот, целият с площ от 1050кв.м. представляващ УПИ IX-318, кв.
45 по ДРП на с. ********* одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА № 86/1987г., а на 328,12кв.м.ид.м. от същия имот на основание давностно владение упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г. и осъждане ответника да му предаде владението върху имота;
- с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1306,25кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 1900кв.м. представляващ УПИ XII-318, кв.
45 по ДРП на с. ********* одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА № 86/1987г., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот на основание давностно владение упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г.
- отправя и искане по чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА № 175, т.
IV, н.д. № 635/2018г. на нотариус рег. № 225 на НК;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Собственик е на дворно място представляващо ПИ пл. 318 в с. *********, цялото с площ от 2950кв.м., 1050кв.м. от който са включени в УПИ IX-318 и 1900кв.м. вкл. в УПИ XII318, регулацията за които твърди да не е била приложена.
2200кв.м.ид.ч. от имота е закупил с договор за покупко- продажба от 24.07.1987г. по НА № 86/1987г., а останалите 1000кв.м.ид.ч. придобил въз основа на давностно владение. С влязло в сила решение по гр.д. № 40/2016г. на ПРС е признат за едноличен собственик на придобитото с договора за покупко- продажба, доколкото сделката е била сключена по време на брака му с Ивелина И. прекратен с развод през 1994г.
Останалите 1000кв.м. твърди, че са били платени от баща му на продавачката с намерение да ги предаде на другия си син Д. Б., който тогава е бил непълнолетен, поради което и сделката не е била изповядана в нужната форма. Затова и първоначално имотът бил деклариран на негово и на името на брат му.
На 24.07.1987г. получил владението върху имота, а след навършване пълнолетие от брат ме и по уговорка с него, последният не е оспорвал правата 6 на ищеца. Така, твърди че въз основа на осъществяваното от него владение от 1987г., респ. м.09.1990г. и до 2018г. придобил собствеността и по отношение на въпросните 1000кв.м.ид.ч. от имота. Твърди, че при закупуване на имота, частта включена в УПИ IX-318 била оградена от изток, запад и север със стара ограда от мрежа и дървени колове. От юг нямало ограда, каквото било положението и сега. Имотът бил водоснабден и електрифициран. Ремонтирал каменната къща. Твърди, че 5-6г. преди предявяване на настоящата искова молба /2019г./ предоставил на дъщеря си- сега ответник, ползването на частта от имота вкл. в УПИ IX-318, като й предал и ключовете за сградата.