Решение № 111 от 23.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1942/2023
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Атанаска Стефанова Букорещлиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300101942 по описа за 2023 година
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. *****, ул.”*******” №*, ет.*, ***, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул.
„Витоша“ № 2.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** в гр. **** по досъдебно производство №9/2020г., по описа на ОСО при ОП- Пловдив, ищцата е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 5, във вр. с ал. 3 и ал. 2 от НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв.
С присъда от 18.05.2021 г., постановена по нохд № 991/2020г. на ОС- Пловдив, М. Я. е оправдана, като присъдата е потвърдена с решение №29/ 21.02.2021 г. на ПАС по внохд № 328/2021 г. и е влязла в сила 02.04.2022г. Посочва се, че вследствие на неоснователното обвинение ищцата е претърпяла обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, а освен тях е търпяла и такива над обичайните, тъй като е обвинена за извършване на тежко умишлено престъпление, наказателното производство срещу нея е продължило повече от две години, въпреки че не се е характеризирало с фактическа или правна сложност, по отношение на нея е наложена мярка за процесуална принуда. Твърди се, че с определение от 06.03.2020г. по ч.н.д. № 465/2020г. на ПОС е наложена възбрана върху недвижим имот на „****“ ООД с ЕИК *****, която обезпечителна мярка не е отменена и понастоящем, като по този начин се ограничава правото на разпореждане с имота, собственост на притежаваното от Я. търговско дружество. Изложено 1 е още, че воденото срещу ищцата наказателно производство е рефлектирало крайно негативно върху живота й, отношенията в семейството и с приятелите й, върху доброто й име и професионалната й реализация, още повече че случаят е бил медийно отразен. Същата е **** със специалност „****“, упражнява професията си от **** г. и преди обвинението се е ползвала с добро име сред пациентите си, колегите си и цялата общност в града.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на М. Г. Я. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от воденото наказателно производство срещу ищцата, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат Д.- пълномощник на ищцата.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника- Прокуратурата на Република България, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ангажираните от М. Я. доказателства не установяват безспорно и категорично действително претърпени от нея вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а липсват и такива, затова че оправдателната присъда е влязла в сила. Ответникът твърди, че претенцията в размер на 50 000 лв. се явява прекомерна, не отговаря на твърдените претърпени вреди и на икономическите условия за живот в страната. Излага, че в конкретния случай наказателното производство е приключило в разумен срок, а взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение не е била най-тежката мярка за неотклонение. Твърди също, че не са налични доказателства в подкрепа на твърдението за наложена обезпечителна мярка- възбрана върху недвижим имот на „****“ ООД, която не е заличена, но дори и да са причинени вреди от това действие на съда, то те са настъпили за търговското дружество, а не за ищцата като физическо лице. По отношение на твърденията за вреди, произтекли от медийното разгласяване, сочи, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за разгласяването на информация от страна на медиите и от начина на интерпретиране на наказателното производство.
Ответникът прави възражение по чл.5 от ЗОДОВ- че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалата, а алтернативно- моли съдът да приеме, че ищцата виновно сама е допринесла за твърдяното увреждане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното нохд №991/2020г. на ОС- Пловдив, ведно с ДП №9/2020г., по описа на ОСО при Окръжна прокуратура- Пловдив, че досъдебното производство е образувано с постановление от 11.12.2019г. по преписка №6592/2019г. за престъпление по чл.254б, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК- затова, че в периода 01.01.2012г.31.12.2016г. от „****“ ООД са били използвани не по предназначение получени финансови средства от ДФ “Земеделие“, предоставени от Европейския съюз на българската държава във връзка с построена къща за гости „****“ в град ****. С постановление от 16.01.2020г.
2 разследването по ДП е възложено на ОСО при ОП- Пловдив. С постановление от ***** ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.248а, ал. 5, във вр. с ал. 3 и ал. 2 от НК, затова че в периода от 16.07.2009г. до 03.12.2012г. в гр. ***** и в гр.
****, в качеството си на **** и ***** търговско дружество „****” ООД, ЕИК *****, представила неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие”- Областна дирекция „Земеделие” гр. ***** и пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони” Отдел РРА гр. **** към ДФ „Земеделие”, вследствие на което е получила 371 520,84 лв.- средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от фондове, принадлежащи на ЕС- „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони”. Със същото постановление на М. Я. е наложена мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 10 000 лв. Досъдебното производство е приключено на 02.04.2020г. с мнение за предаване обвиняемата на съд и е изпратено на Окръжна прокуратура- Пловдив. На 04.06.2020г. срещу ищцата е внесен обвинителен акт в съда и е образувано нохд №991/2020 г. на Пловдивски окръжен съд. С присъда №260048/18.05.2021 г., постановена по това дело, М. Я. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.248а, ал. 5, във вр. с ал. 3 и ал. 2 от НК. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2021г., мярката за неотклонение на подсъдимата- парична гаранция е заменена с „подписка, а допуснатото с определение №303/06.03.2020г. по чнд №465/2020г. на ПОС обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка- възбрана върху описания имот, собственост на „****“ ООД- отменено. Определението е обжалвано в частта, касаеща отмяната на обезпечението, и с определение №131/25.06.2021г. на ПАС по вчнд №327/2021г. е отменено. По повод подаден протест от ОП- Пловдив срещу присъдата е образувано внохд № 328/2021г. на Апелативен съд- Пловдив, по което с решение № 29/21.02.2022г. същата е потвърдена. Решението на въззивната инстанция не е обжалвано и е влязло в сила 02.04.2022г. На 30.05.2023г. по нохд №991/2020г. е постановено определение, с което е отменено допуснатото с определение от 06.03.2020г. обезпечение.
Представени са по делото копия на публикации от печатни и електронни медии със заглавия- „Бивш ***** и ***** е разследван за пране на пари. Съпругата на Я.Я. пък е обвинена за злоупотреба при строеж на къща за гости”; „**** от ***** отива на съд за злоупотреба с помощ за къща за гости”; „Ще съдят **** **** заради къща за гости, разследват съпруга й за пране на пари”; „**** от ***** е обвинена злоупотреба с евросредства”, от които се установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство е било отразявано в средствата масова информация.
За доказване на твърдените от ищцата неимуществени вреди в резултат на инициираното против нея наказателно производство по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Я.Г.Я. и Д.Т.Д..
Свидетелят Я., който е съпруг на М. Я., депозира показания, че ищцата била в шок и безкрайно омерзена, че срещу нея е образувано наказателно производство. Страхувала се, че може да бъде осъдена и да влезе в затвора, че може да преустанови професионалното си 3 развитие и да се наложи да връща средства в голям размер, което ще обрече съществуването й на мизерия. Свидетелят посочва, че съпругата му е дългогодишен *****, а след това и ********, ползва се с добър професионален авторитет, никога не е била санкционирана от НЗОК и ИА „Медицински одит”. В периода на наказателното преследване Я. загубила част от контактите си, затворила се в семейната среда, преустановила участието си в професионални събития, конференции, конгреси. Тъй като по това време вниманието й било насочено единствено към развитието на наказателното производство, започнала да се страхува да не направи пропуск в работата си, изпитвала съмнение в собствените си диагнози и терапии. Информация във връзка с производството била огласена в медиите, имало коментари по този повод, което допълнително увеличило отрицателните изживявания на ищцата. Неоснователното обвинение се отразило негативно на психическото и физическото състояние на Я., тя станала нервна, напрегната, имала проблеми със съня, приемала успокоителни медикаменти, получавала и хипертонични кризи и се наложила допълнителна медикация, която свидетелят като **** определил. Дори след постановяване на оправдателната присъда, ищцата не била съвсем спокойна, очаквала по някакъв начин пак да бъде тормозена.
Свидетелят Д. заявява, че М. Я. е негов личен ****, а също и **** на децата му.
Твърди, че ищцата е безупречен във всяко отношение човек- и като специалист, и като майка, има много добра репутация. Двамата със съпруга й са големи специалисти, ползват се с много добро име и авторитет в обществото, имат много пациенти. Познавайки ищцата, свидетелят твърди, че е бил убеден, че тя няма нищо общо с обвиненията срещу нея, бил шокиран от нещата, които научил. От медиите разбрал, че Я. е обвинена в престъпление, имало публикации в социалните мрежи както с положителни, така и с отрицателни коментари. Посочва, че ищцата се чувствала много зле вследствие на обвиненията- и физически, и психически, плачела, заявявала, че никога нищо не е присвоявала, в периода на воденото наказателно производство се затворила в себе си, не искала да излиза, имала здравословни проблеми. Много хора са я подкрепяли, не вярвали, че е извършила престъпление, пациенти, близки и познати не са я изолирали.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.
В случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което същата е оправдана.
Фактическият състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага доказване на следните предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление и претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на ответника.
4
По делото не е формиран спор и се установява от приложеното нохд №991/2020г. на Окръжен съд- Пловдив, че ищцата е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство №9/2020г. за престъпление по чл. 248а, ал. 5, във вр. с ал. 3 и ал. 2 от НК и че против нея е внесен от Окръжна прокуратура- Пловдив обвинителен акт за престъплението, за което същата е оправдана с влязла в сила на 02.04.2022г. присъда, постановена по нохд №991/2020г. на ПОС. С оглед оправдаването на Я. по повдигнатото обвинение, действията по образуване и провеждане на досъдебното производство, които се осъществяват под ръководството и надзора на Прокуратурата, както и действията по съставяне на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържане на обвинението следва да се определят като незаконни по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а това поражда задължение за ответника да обезщети увредения за причинените му вреди.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51d80447-4da0-44ed-9e98-a75d6b1c885f