Решение № 2136 от 13.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, .2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1254 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Р.П.Х. против „С.П.” ООД *** обективно съединени искове при условията на кумулативност:

- с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху следните недвижими имоти: 1/4 ид.ч. от Магазин, находящ се в партера на жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно с бивша работилница в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на магазина от 19 кв.м., а със светла площ от 14 кв.м., състоящо се от едно помещение, при граници: север-бул.Мадрид, изток-източния магазин, юг-бивша работилница, запад-калкан, заедно с 1/2 ид.ч. от избено помещение, разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв.м. и 3% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на едно ниво, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната кара и кадастралните регистри, при граници на магазина: на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***, и 1/2 ид.ч. от Магазин /бивша работилница/, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно със западния магазин в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на магазина от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север-западния магазин, източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно със 7% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на едно ниво, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната кара и кадастралните регистри, при граници на магазина: на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***;

-с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2700лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от магазина в гр.София, бул.***** с площ от 19 кв.м. за периода 06.04.2016г.-30.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

-с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 15300лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от магазина в гр.София, бул.***** с площ от 63 кв.м. за периода 06.04.2016г.-30.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът твърди да е придобил правото на собственост на посочените идеални части от описаните имоти чрез договор за дарение, обективиран в НА № 3, том ІІ, рег.№ 4877, дело № 195/2015г. Върху имотите имало учредено вещно право на ползване на Й.В.П., която на 06.04.2016г. се отказала от него и от тази дата притежава в пълен обем правото на собственост. Ответникът ползвал имотите без да има договорно отношение с него и в този смисъл без правно основание, поради което го поканил да му предаде владението и да заплати обезщетение за времето, в което бил лишен от ползването. Неизпълнението обусловило правния му интерес от предявяването на иска за ревандикация по чл.108 ЗС, съединен с осъдителни искове по чл.59 ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът сочи, че през 1993г. е извършено преустройство на обектите, които са обединени и понастоящем съществуват като един самостоятелен с идентификатор ***, с оглед на което оспорва ищецът да се легитимира като носител на правото на собственост в посочените в исковата молба идеални части.

Твърди, че упражнява фактическа власт въз основа сключен договор за наем от 2013г. и от 2017г., което изключва ползване без правно основание. Твърди също да е изправна страна по тези договори с изпълнение задължението за плащане на наемната цена, като за исковия период 06.04.2016г.-30.12.2016г. ползвателката Й.П., която е един от наемодателите, е получавала припадащата й се част от наема. По тази причина счита, че не дължи на ищеца обезщетение по чл.59 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл.108 ЗС.

Видно от представения НА № 31, том ІІ, рег.№ 4877, дело № 195/2015г. ищецът придобил от своята дъщеря М.Р.Х.чрез сключен на 30.06.2015г. договор за дарение правото на собственост на следните недвижими имоти:

-1/4 ид.ч. от магазин, находящ се в партера на жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно с бивша работилница в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на магазина от 19 кв.м., а със светла площ от 14 кв.м., състоящ се от едно помещение, при граници: север-бул.Мадрид, изток-източния магазин, юг-бивша работилница, запад-калкан, заедно с 1/2 ид.ч. от избено помещение, разположено в сутерена на сградата с площ от 3 кв.м. и 3% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява самостоятелен обект с идентификатор ***, на едно ниво, при съседи: на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната кара и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на изп.директор на АГКК, с предназначение-за търговска дейност, с площ от 242 кв.м., при граници /съседи/: ***; ***; *** и ***;

-1/2 ид.ч. от магазин /бивша работилница/, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в гр.София, бул.*****, преустроен заедно със западния магазин в „Кафе-Аператив с игрална зала”, със застроена площ на магазина от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при граници: север-западния магазин, източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор, запад-калкан, заедно със 7% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който магазин съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на едно ниво, при съседи на магазина: на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната кара и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на изп.директор на АГКК, с предназначение-за търговска дейност, с площ от 242 кв.м., при граници /съседи/:

***; ***; *** и ***;

Не е спорно имотите да са съсобствени, като освен ищеца към деня на дарението идеални части притежават Г.П.К., Д.Г.Д.и М.М.Ц..

В документа за собственост е посочено, че върху прехвърлените идеални части има запазено от Й.В.П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване от 2012г. с НА № 165/2012г. Ползвателката се отказала от вещното право с писмена декларация на 05.04.2016г., вписана в Агенция по вписванията на 06.04.2016г.

/стр.12-14/.

Не е предмет на спор извършено преустройство през 1993г. чрез обединяването на двата магазина, за което е издаден Акт за узаконяване № 19/27.07.1993г. на главния архитект на ТОА „Оборище” при НС-гр.София по реда на ЗТСУ /отм./. Видно от заключенията на СТЕ двата магазина /бивша работилница и западен/ са съседни, разположени един зад друг и до тях има друг магазин /източен/, който не е предмет на делото. През 2010г. са заснети в кадастъра като самостоятелни обекти с идентификатор *** /за магазина с площ 63 кв.м./ и идентификатор *** /за магазина с площ 19 кв.м./, впоследствие със заповед за изменение от 29.05.2017г. са нанесени като самостоятелни обекти с идентификатори съответно *** и ***, а след това видно от приложената схема № 15-444386/13.09.2017г. са отразени като обект с идентификатор ***. Според заключенията е налице пълна идентичност между описаните в НА № 31/2015г. имоти със съществуващия на място с обща площ 82 кв.м.

Не се спори също, че ответното дружество ползва преустроените магазини като кафе-аператив и игрална зала въз основа сключен на 11.10.2013г. договор за наем с наемодатели Й.В.П., Д.М.Х., Д.Г.Д.-П., Ц.Н.Б.и „Р.” ЕООД. Срещу ползването плащало наемна цена от 1266.20лв., получавана от Г.К., който впоследствие я разпределял на наемодателите според предвидените в анекс към договора размери за всеки един/стр.50-59/.

С покана до ответника, връчена на

19.12.2016г., ищецът заявил, че ползва имотите преди придобиване правото на собственост и при липса на договорно правоотношение с него, поради което поискал в едномесечен срок да ги освободи и да му заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване /стр.16-18/. От своя страна ответникът поканил ищеца и наемодателите на среща на 18.01.2017г. за уреждане на отношенията и обсъждане условията по евентуално прекратяване или продължаване на договора за наем, на която ищецът не се явил, видно от представения констативен протокол /стр.76-77/. Впоследствие до него била отправена и покана от съсобственика Г.К. за провеждането на 06.06.2017г. на събрание на съсобствениците за вземане на решение за определяне начина на използване и управление на имота и предложение да се сключи с ответното дружество договор за наем /стр.78/. По искане на ищеца срещата била отложена за 11.07.2017г., на която не присъствал и не осигурил свой представител. В отговор на поканите заявил, че не желае и не е съгласен да се сключи договор за наем с ответното дружество.

Представен е протокол от

11.07.2017г. за събрание на съсобствениците, на което на основание чл.32, ал.1 ЗС било взето решение да се сключи договор за наем с ответното дружество, считано от 12.07.2017г. за срок от три години при месечна наемна цена 2350лв. и начин на ползване „Кафе-Аператив с игрална зала”. Въз основа това решение е сключен договор на посочената дата /стр.81-86/, по който ищецът не е страна. В чл.6, ал.2 от него е предвидено уговорената наемна цена да се разпределя между съсобствениците, като плащането на припадащата се част на ищеца да се осъществява чрез пощенски запис.

Не е спорно договорът за наем да е прекратен едностранно от ответното дружество след отправено предизвестие, считано от 01.01.2018г., а на 02.01.2018г. същото предало владението на съсобственика Г.К., за което е съставен протокол /стр.133/.

Като доказателство по делото е приета разписка от 02.10.2018г., с която ищецът декларирал получаване ключа от процесното помещение на бул.*****, предаден му от друг съсобственик Г.К..

Уважаването на ревандикационния иск по чл.108 ЗС предпоставя ищецът да е собственик на вещта, тя да се намира във владение или държане на ответника, както и упражняваната от него фактическа власт върху вещта да е без правно основание. В доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи правото си на собственост и факта на владение от ответника, а последният носи тежестта да докаже основанието, въз основа на което упражнява фактическата власт.

По делото е установено ищецът да е придобил идеални части от два магазина в гр.София, бул.*****, находящи се на партерния етаж, по силата на сключен през 2015г. договор за дарение, обективиран в НА №

31/2015г. Установено е също, че през 1993г. тези магазини са преустроени чрез обединяването им в един обект до размера на общата им площ и помещения и при запазване на предназначението, което фактическо положение съществува и понастоящем. При доказана пълна идентичност между тях възражението на ответника да се претендират права върху несъществуващи обекти е неоснователно. Вярно е, че спорния обект е индивидуализиран в исковата молба като два отделни според състоянието отпреди преустройството, но това не налага извод ищецът да е придобил права и да търси защита с иска по чл.108 ЗС върху различен от процесния имот. С решението съдът дължи произнасяне според действителното фактическо и правно положение на спорния имот. След като ищецът се легитимира като носител на право на собственост върху идеални части от двата магазина, безспорно е носител на такива права и след тяхното обединяване в един обект. Идеалните части на новообразувания имот са пропорционални на идеалните части от старите имоти, като в случая ищецът притежава квота в съсобствеността от 151/340 ид.ч. Налице е първата предпоставка на чл.108 ЗС.