Решение № 473 от 07.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100902379 по описа за 2022 година

При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2379/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „И.“ ЕООД, с която са предявени срещу „КНМ Г.“ ЕООД и „СМ БГ“ ЕООД искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на ответника длъжник „КНМ Г.“ ЕООД, а вземанията му произтичат от сключени договори за цесия от 23.10.2014 г. и спогодба към тях от 23.10.2014 г., по които ответникът има задължения за неустойка по чл.15 от спогодбата. Сочи се от ищеца, че с договорите за цесия ответникът длъжник „КНМ Г.“ ЕООД му е прехвърлил 198 вземания за платена без основание коригирана електроенергия в полза на „Е.-П.П.“ АД, а с клаузата на чл.12 ал.1 от спогодбата към договорите за цесия длъжникът е поел задължението да подаде молби за издаване на изпълнителен лист в 14 –дневен срок от влизане в сила на решенията за присъждане на прехвърлените вземания, но не е изпълнил това задължение по отношение на 33 вземания, поради което дължи неустойка по чл.15 от спогодбата в размер на по 3000 лв. за всяко вземане, т.е общо 99 000 лв. Поддържа се, че ответникът длъжник след възникване на задълженията по чл.92 ЗЗД е сключил с ответника „СМ БГ“ ЕООД през периода 23.06.2018 г. – 15.11.2018 г. 137 договора за продажби на вземания за присъдени в полза на ответника длъжник съдебни разноски, които са сключени с цел да увредят интересите на ищеца. Навежда се довод, че управителните на страните по договорите за цесия са „свързани лица“, защото са братя. Иска се от ищеца да се обявят спрямо него за недействителни сключените между ответника длъжник „КНМ Г.“ ЕООД и „СМ БГ“ ЕООД договори за продажби на вземания.

Ответникът „КНМ Г.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че ищецът няма качеството на негов кредитор и не е притежавал към 2018 1 г., когато са сключени атакуваните договори за цесия, вземания. Освен това договорите не са сключени с мотив, знание и намерение да увредят на ищеца.

Ответникът „СМ БГ“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска с правно основание чл.135 ЗЗД с довода, че наложеният запор с определение от 28.11.2018 г. по ч.т.д.

N 1877/18 г. на Окръжен съд –гр.Варна няма връзка с хипотезата на чл.135 ЗЗД.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че са представени доказателства за наличието на вземане – решение по арб.дело N 174/18 г. на арбитражен съд –Варна, потвърдено с решение от 14.01.2021 г. по т.дело N 794/2020 г. на ВКС.

Ответникът „КНМ Г.“ ЕООД е подал допълнителен отговор, с който възразява по отношение наличието на правен интерес да се предяви срещу него иск по чл.135 ал.2 ЗЗД.

Ответникът „СМ БГ“ ЕООД е подал допълнителен отговор, с който оспорва доводите по допълнителната искова молба.

Представена е спогодба анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г., от 23.12.2014 г., от която се установява, че „КНМ Г.“ ЕООД, който е цедент, е поел задължението към цесионера „И.“ ЕООД в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебните решения, от които произтичат прехвърлените вземания, да подаде молба за издаване на изпълнителен лист – чл.12, а в чл.15 е включена клауза за неустойка, по силата на която за „КНМ Г.“ ЕООД възниква неустоечно задължение от 3000 лв. за всяко вземане при неизпълнение на задължението да се подаде молба за издаване на изпълнителен лист.

Представено е решение от 24.02.2022 г. на Арбитражен съд Варна при СППМ по арб.дело N 190/2019 г., с което „КНМ Г.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „И.“ ЕООД сумата от 99 000 лв. – неустойка по чл.15, вр. с чл.14 и чл.12 от Спогодба анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г., от 23.12.2014 г.

Представено е уведомление, с което „КНМ Г.“ ЕООД в качеството на цедент по договори за прехвърляне на вземания е съобщил на „Е.-П.П.“ АД в качеството на длъжник, че по сключени през периода 23.06.2018 г. – 18.10.2018 г. договори за вземания е прехвърлил в полза на „СМ БГ“ ЕООД своите вземания за съдебни разноски по 158 съдебни дела на районен съд-гр.Варна и на окръжен съд-гр.Варна.

С определението от 30.01.2023 г. по чл.374 ГПК за доклад съдът е задължил на основание чл.190 ГПК ответниците да представят посочените в петитума на исковата молба 137 на брой договори за продажба на вземания и ги е предупредил, че при неизпълнение на основание чл.161 ГПК ще приеме, че са сключени възмездни договори за продажба на вземания, по които е уговорена цена за придобиване в размер на цедираното с всеки договор вземане. С това определение на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П.Н.К. и А.Н.К. са братя.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.

По допустимостта. Исковете по чл.135 ал.1 ЗЗД са били предявени пред Арбитражен съд Варна при СППМ и по тях е образувано по арб.дело N 190/2019 г., което е било частично прекратено и изпратено на окръжен съд – гр.Варна. В ЗМТА и в ГПК не е предвидена норма, която да предвижда, че при некомпетентност на арбитражния съд делото се изпраща по компетентност на държавния съд. Това означава, че окръжен съд гр.Варна, на който арбитражният съд е изпратил делото по исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, е разполагал с правомощието да прекрати исковото производство, защото не е бил надлежно сезиран. В случая обаче окръжен съд – гр.Варна е администрирал исковата молба в частта, с която са предявени искове по чл.135 ал.1 ЗЗД, а с молба от 26.04.2022 г. /лист 1241/ ищецът изрично е заявил, че иска делото в тази част „да бъде разгледано от компетентния държавен съд“. Съдът намира, че с тази молба ищецът е отстранил процесуалната пречка, защото в молбата се съдържа неговото изрично искане възникналият правен спор да се разреши от съда – чл.127 ал.1, т.1 и т.5 ГПК. В този случай съдът намира, че е надлежно сезиран с искане за защита по съдебен ред на накърнено материално потестативно право по чл.135 ал.1 ЗЗД.

Следва да се спомене, че в полза на ищеца е допуснато обезпечение с определение от 28.11.2018 г. по ч.т.д. N 1877/18 г. на окръжен съд –гр.Варна, с което е наложен запор върху вземания на длъжника „КНМ Г.“ ЕООД срещу „Е.-П.П.“ АД. Запорираните вземания на длъжника обаче не съвпадат с нито едно от неговите вземания, които са прехвърлени с атакуваните договори за цесия, а това означава, че правният интерес по отменителните искове е налице, защото случаят не попада в хипотезата на чл.452 ал.1 ГПК. След като върху вземанията на длъжника „КНМ Г.“ ЕООД, които са предмет на атакуваните договори за цесия, не е наложен запор преди сключването на прехвърлителните договори, правилото на чл.452 ал.1 ГПК неприложимо. Наложен е бил запор върху вземания на приобретателя „СМ БГ“ ЕООД, и то след сключване на атакуваните договори за цесия, поради което не е налице хипотезата на чл.452 ал.1 ГПК. Освен това обезпечението е било отменено на основание чл.402 ГПК.

Преди сключване на процесните договори за цесия не е бил наложен в полза на ищеца запор върху вземанията на длъжника, които са цедирани. Предявените искове по чл.135 ал.1 ЗЗД са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Ищецът е предявил исковете в качеството на кредитор на длъжника „КНМ Г.“ ЕООД, а това качество е установено по несъмнен и категоричен начин по делото, защото с решение 3 от 24.02.2022 г. на Арбитражен съд Варна при СППМ по арб.дело N 190/2019 г. „КНМ Г.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от общо 99 000 лв. – неустойка по чл.15, вр. с чл.14 и чл.12 от спогодба анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г., от 23.12.2014 г. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. На основание чл.298 ал.1 ГПК съдът приема за установено, че в полза на ищеца съществува срещу ответника „КНМ Г.“ ЕООД вземане по чл.92 ЗЗД в размер на общо 99 000 лв.

Вземането в размер на общо 99 000 лв. обаче е възникнало преди постановяване на решението на арбитражния съд, защото то произтича от спогодба анекс от 23.12.2014 г. към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г. Видно е от исковата молба, по която е постановено осъдителното решение на арбитражния съд, че неустоечните вземания от общо 99 000 лв. са възникнали от неизпълнението на задълженията на „КНМ Г.“ ЕООД през периода 26.06.2018 г. - 22.11.2018 г. / с изтичане на 14 дневен срок от влизане в сила на съдебните решения, с които са присъдени разноски/. Това означава, че вземанията на кредитора са възникнали преди извършване на разпоредителните сделки от длъжника „КНМ Г.“ ЕООД.

Най-ранното вземане на ищеца е вземането в размер на 3000 лв. за неустойка по чл.15, вр. с чл.12 и чл.14 от спогодбата, а то е възникнало на 21.05.2018 г. Това е така, защото 21.05.2018 г. е първият ден след изтичане на 14-дневния срок от 06.05.2018 г., когато е влязло в сила решение по гр.дело N 9759/14 г. на районен съд-гр.Варна. Това означава, че ищецът в качеството на кредитор има право да иска отмяна по реда на чл.135 ал.1 ЗЗД на разпоредителните действия с имуществото на длъжника „КНМ Г.“ ЕООД, извършени от него след 21.05.2018 г.

Следващо по възникване във времето вземане на ищеца е вземането в размер на 3000 лв. за неустойка по чл.15, вр. с чл.12 и чл.14 от спогодбата, което е възникнало на 26.06.2018 г.

Този ден е първият ден след изтичане на 14-дневния срок от 11.06.2018 г., когато е влязло в сила решение по гр.дело N 11250/14 г. на районен съд-гр.Варна. Това означава, че ищецът в качеството на кредитор има право да иска отмяна по реда на чл.135 ал.1 ЗЗД на разпоредителните действия с имуществото на длъжника „КНМ Г.“ ЕООД, извършени след 26.06.2018 г. Останалите вземания за неустойка от по 3000 лв. не е необходимо да се посочва от кога възникват.

Потестативното право по чл.135 ал.1 ЗЗД на ищеца може да бъде упражнено по отношение на всички имуществени разпореждания, извършени от неговия длъжник „КНМ Г.“ ЕООД след 21.05.2018 г. и след 26.06.2018 г., защото ищецът в качеството на кредитор на основание чл.442 ГПК има право да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Освен това – нормата на чл.133 ЗЗД предвижда, че цялото имущество на 4 длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Без значение за фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД е дали стойността на атакуваните разпореждания надвишава вземането на ищеца. Това е така, защото кредиторът има право на избор от кое вземане от имуществото на длъжника да се удовлетвори, а искът по чл.135 ал.1 ЗЗД има за цел да обезпечи именно това право.

Следва да се спомене и следното – атакуват се множество договори за прехвърляне на вземания, а в този случай съществува възможност не всички вземания да могат реално да се съберат от ищеца кредитор. Дори и с оглед обезпечаване събирането само на неговото найранно вземане в размер на 3000 лв., ищецът има право да иска отмяна на всички договори за цесия, сключени след възникване на най-ранното вземане.

По отношение на имущественото разпореждане. С определението от 30.01.2023 г. по чл.374 ГПК за доклад съдът е задължил на основание чл.190 ГПК ответниците да представят посочените в петитума на исковата молба 137 на брой договори за продажба на вземания и ги е предупредил, че при неизпълнение на това задължение съдът на основание чл.161 ГПК ще приеме, че са сключени възмездни договори за продажба на вземания. Ответниците не са изпълнили задължението по чл.190 ГПК, поради което следва да се приложи правилото на чл.161 ГПК, за което са били предупредени.