Решение № 277 от 02.11.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Монтана, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. М. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500243 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 260044 от 14.04.2022 г. ,постановено по гр. дело № 127 по описа за 2020 г. Районен съд- Лом е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,предявен от Г. Д.,В. З., В. З. И З. Т. срещу „Б. Т.“, ЕИК *и „Ю.„ ООД .

Така постановеното решение е обжалвано от „Ю. „ ООД чрез процесуалният му представител с оплакване за незаконосъобразност в частта, с която по отношение на него е признато правото на собственост на ищците по отношение на процесните имоти .

Жалбоподателят поддържа ,че съдът не е обсъдил в мотивите си всички събрани по делото доказателства,а именно представените РКО,с които на част от ищците е заплатено арендно плащане,с който факт е установено,че атакуваното арендно правоотношение е потвърдено.Твърди също така,че решението е неправилно и по отношение на внория ответник „Б.Т.“ ЕООД поради процесуални нарушения, поради което и моли решението да бъде отменено изцяло, като се отхвърлят предявените искове .

Въззиваемите Г. Д.,В. З.,В.З. И З. Т. чрез своя процесуален представител поддържа в съдебно заседание , че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения.Направено е искане и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ищците са наследници на З.В., като чрез наследяване са придобили съответните права на съсобственост/общо 5/10 ид.ч./ Жалбоподателят упражнява фактическата власт върху процесните имоти на основание сключен Договор за аренда на земеделска земя, сключен през м.януари 2016г. и вписан на 01.02.2016 г.Цитирайки ТР № 3/2020 г. по т.дело № 3 /2020 г. е приел,че ответникът осъществява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца да упражнява фактическата власт съобразно правата му,поради което и е уважил предявения иск.

Настоящата инстанция намира решението в атакуваната част за правилно като резултат, като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от ответника,че ищците са придобили правото си на собственост върху процесните имоти по наследство от З.В./същите притежават общо 5/10 ид./

Не се спори също така,че жалбоподателят е придобил право на собственост върху 1/10 ид.ч.като е закупил наследствените права на Е.З. /един от наследниците на З.В./ с Договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗН на 27.01.2016 г./вписан на 28.01.2016 г./.

Безспорно е установено също така,че на неустановена дата през м.януари 2016г.е сключен Договор за аренда на земеделски земи, по силата на който Е.З. чрез пълномощника Ю.К. е предоставил процесните земеделски имоти за временно и възмездно ползване на ЕТ“М. А.-Ю.“-Ю.К.“ / ответникът „Ю. „ ООД е правоприемник на същия / .

Договорът е вписан на 01.02.2016г.

Твърдението на ищците е в насока,че този договор е в нарушение на чл.3,ал.4 от ЗАЗ ,освен това в момента на сключване на договора Е.З. не е бил съсобственик на процесните имоти.

Следва да се отбележи,че изменението на ЗАЗ в земеделието, с което се въвежда изискването договорът да бъде сключен от лице, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот,е въведено в изменението на ДВ бр.13 от 07.02.2017 г.Към момента на сключване на процесния аренден договор не е било налице такова ограничение,поради което и така направеното възражение е неоснователно .

В случая обаче съдът намира,че към момента на сключване на договора Е.З.не е имал качеството на съсобсвеник ,като аргументите за това са следните:

Както бе изложено по-горе, в самия аренден договор не е посочено на коята дата е сключен, но заверката на подписа от нотариуса е с дата 28.01.2016г. ,а вписването е извършено на 01.02.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.1 ЗАЗ д оговорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно.Ето защо съдът намира,че процесния договор е сключен на 28.01.2016 г.

Договорът за продажба на наследствени права е от 27.01.2016г., от която дата е и нотариалната заверка .

Съпоставяйки датите на двата договора е безспорно,че договорът за аренда е сключен след продажбата на наследствените права. А след като това е така, то същият е сключен от лице, което не е съсобственик на процесните имоти , поради което и не е породил желаните правни последици . Следователно жалбоподателят владее процесните 5/10 ид.части от земеделските имоти без основание ,поради което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен.

Жалбоподателят е направил искане в жалбата да се отмени изцяло атакуваното решение/ и в частта по отношение на необжалвалия ответник/,но това искане е недопустимо,тъй като е извън правомощията на настоящата инстанция съгласно 2 разпоредбата на чл.269 ГПК .

При тези мотиви съдът намира,че атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044 от

127 по описа за 2020 г. на Районен съд-Лом .

14.04.2022 г. ,постановено по гр. дело №

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3