Решение № 19914 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19914 гр. *******, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110104201 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. Е. с която срещу „*******“ ЕООД е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

10, ал. 1 ЗПК, а условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *******, сключен между страните, поради противоречието му със закона, а евентуално – поради противоречие с добрите нрави, като са предявени и установителни искове при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а именно на чл. VI от процесния договор, на клаузата, регламентираща и годишния процент на разходите, както и на клаузите, предвиждащи заплащането на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 , предл. 2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *******, по който ответникът бил кредитор, а ищецът длъжник, като отпуснатият заем бил в размер на 5 000.00 лв., видът на погасителната вноска месечна, а броят на вноските - 36, при годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.06 %, като общата дължима сума по кредита възлизала в размер от 8 726.74 лева. Сочи се, че в Договора е било предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва допълнителни услуги „Факс“ на стойност 2 000 лева и „Флекси“ на стойност 2 500 лева, като било упоменато, че размерът на допълнително закупената услуга е 125.00 лева, която е дължима, заедно с месечната вноска по кредита. Излага, че договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не е написан на ясен и разбираем език, поради грешно посочване размера на ГПР, както и поради липса на ясно разписана методика досежно формирането му, евентуално и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва клаузите, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ като нищожни поради заобикаляне на закона.

Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузите са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, понеже тези допълнителни услуги не били включени в разходите по кредита, за което развива подробни съображения. Прави възражение за нищожност на целия договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание.

Навежда подробни доводи в насока, че настоящото производство е недопустимо поради висящността на друг спор, с предмет предявен иск по реда на чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК, касаеща процесния договор за потребителски кредит. Моли съда да прекрати производството като недопустимо.. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално на предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че сочените клаузи са индивидуално уговорени.

Доколкото ищецът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП с доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка съдът е предоставил възможност на страните да заявят становищата си преди обявяване на доклада за окончателен.

Безспорни между страните са обстоятелствата относно сключване на договора за потребителски кредит, направените от ищеца плащания в размер на сумата 236.37 евро. по процесния договор, както и че ответницата е получила от ищеца сумата в размер на 400.00 лв.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит ****** Стандарт № *******/05.05.2023 г., съгласно който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника сума в размер на 5000 лева, а последният се е задължил да върне сумата на 36 месечни вноски при годишен лихвен процент 41.00 % и годишен процент на разходите 49,06 %. Съгласно вписаното в договора потребителят е избрал и се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги в размер на сумата от общо 4500 лева, като така общото задължение по договора за кредит е достигнало сумата 13 226.74 лева при отпусната главница в размер на сумата 5 000.00 лева и срок за издължаване на кредита 36 месеца, като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 125.00 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, която била в размер на 242.40 лева на месец.

Представени по делото погасителен план, преддоговорна информация, както и ОУ, приложими към договора.

От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „****** ******“ ЕООД към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет допълнителни услуги „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите по договорите, без закупен допълнителен пакет в рамките на един час. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакета „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания.

Предвижда се обаче за това страните да подпишат допълнително споразумение към 2 договора.

Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41.00 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 49,06 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не отразява реално приложимия към кредитното правоотношение ГПР.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая само формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Размерът съгласно договора не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при 3 законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В тази насока - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.