Определение № 389 от 30.11.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 297/2020
- Вид
- Определение № 389
- Подписан
- 30.11.2020
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- Рая Петкова Йончева, Атанас Дечков Христов, Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 , ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.289 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389 гр. Разград , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20203300500297 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 419 ГПК.
По заявление на "Ай тръст" ЕООД, ЕИК203508899, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, на производство пред ИРС е било образувано чгрд №656/2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. С. И. за парични вземания, дължими по сключен на 3.VI.2019г. Договор за предоставяне на поръчителство, в изпълнение на който и в обезпечение на сключения между Б. И. и "Кредисимо" АД ДПК №2038089/3.VI.2019г., на 3.VI.2019г. заявителят е сключил с кредитодателя договор за поръчителство и на 19.Х.2020 е престирал изпълнение по просрочени от кредитополучателя задължения. В предмет на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление са индивидуализирани, както следва:
1/регресни претенции в размер на 3 532,40лв ., от които
- 2 131,90лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г главница ;
- 604,15лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г договорна лихва за времето от 21.Х.2019 до 20.IX.2020г.;
- 37,70лв. платени по дължима в обезщетение лихва за забава на главницата по ДПК №2038089/3.VI.2019г за времето от 21.XII.2019 до 9.X.2020г. и
- 66,31лв. за административни разноски, извършени от кредитора по ДПК №2038089/3.VI.2019г във връза с предприети по уведомяване и извънсъдебно погасяване на задълженията.
2/дължими в изпълнение на Договор за предоставяне на поръчителство вземания в общ размер на 371,70лв., от които
- 346,63 лв. за възнаграждение, договорено в полза на заявителя при изпълнение на поетото по договора за поръчка задължение за обезпечаване на сключения от длъжника кредитен договор и - 25,07лв., дължими в обезщетение за забава на дължимото по договора за поръчка възнаграждение в 1 периода 21.XII.2019 до 9.Х.2020г.
В приложение към заявлението, съответно на изискванията за редовността му по чл.410, ал.3 ГПК, заявителят е депозирал: сключения между Б. И. и "Кредисимо" АД ДПК №2038089/3.VI.2019г с избрано от кредитополучателя обезпечение: "банкова гаранция" или поръчителство, приложение № 1- условия на кредита, включващи и погасителен план, ОУ за предоставяне на кредити; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; сключен между Б. И. и "Ай Тръст" ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 3.VI.2019г., ведно с Приложение № 1 към последния, касаещо договореното за поръчителя възнаграждение; сключен на 3.VI.2019г. между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД поръчителство договор за
Твърди се, че поради неплащане от страна на длъжника-кредитополучател, поръчителят е бил поканен от кредитора и е изплатил на последния регресно претендираните в заявлението вземания .
С постановеното по чгрд №65/2020 Разпореждане № 584/29.Х.2020 ИРС е уважил заявлението частично, приемайки за дължими регресните претенции за
- 2 131,90лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г главница ;
- 604,15лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г договорна лихва за времето от 21.Х.2019 до 20.IX.2020г. и за
- 37,70лв. платени по дължима в обезщетение лихва за забава на главницата по ДПК №2038089/3.VI.2019г за времето от 21.XII.2019 до 9.X.2020г.
Издадена е по делото заповед за платените в изпълнение на дължимите по ДПК главница, договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното й изплащане, както и за сторени, съразмерни на уважената част от заявлението разноски.
Настоящото производство е образувано по частна жалба от "Ай тръст" ЕООД, ЕИК-203508899, заявена чрез ю. к. В. Маркова против Разпореждане № 584/29.Х.2020 г. по ч. гр. д. № 656/2020 г. по описа на РС-Исперих, в частта, с която съдът е отхвърлил частично заявлението му за издаване на заповед по чл. 410 ГПК против Б. С.
И. за изпълнение на следните парични вземания:
1/ регресна претенция за 66,31лв., платени от завителя за извършени от кредитора по ДПК №2038089/3.VI.2019г административни разноски, свързани с действия по уведомяване и извънсъдебно погасяване на задълженията и
2/ претенция за дължими в изпълнение на Договор за предоставяне на поръчителство вземания в общ размер на 371,70лв., от които
- 346,63 лв. за възнаграждение, договорено в полза на заявителя при изпълнение на поетото по договора за поръчка задължение за обезпечаване на сключения от длъжника кредитен договор и - 25,07лв., дължими в обезщетение за забава на дължимото по договора за поръчка възнаграждение в периода 21.XII.2019 до 9.Х.2020г.
В мотив на отказа си да издаде заповед за изпълнение на посочените по горе вземания, първоинстанционният съд е приел, че същите са недължими поради нищожност и неравноправност на предвиждащите ги в задължение на длъжника клаузи по ДПК и по сключения със заявителя Договор за за предоставяне на поръчителство.
2
Районният съд е приел, че клаузите в кредитния договор за заплащане на административни разходи за извънсъдебно събиране на кредита имат за цел заобикаляне на чл. 33 от ЗПК (уреждащ възможното обезщетение за кредитора при забава) и е приел, че са нищожни, поради което и длъжника не следва да възстановява сумите на поръчителя, който твърди да ги е платил на кредитора. Издводимо от съдържанието на ДПК и сключения от заявителя Договор за за предоставяне на поръчителство, първоинстанционният съд е приел, че противно на предвиденото в чл.10 О ЗПК, същите са договорени за бъдещи, абстрактно обосновани и присъщи за управлението на кредита разходи.
Относно претендираното от поръчителя възнаграждение, ИРС е приел, че поръчителството е съглашение между кредитор по обезпеченото със сключването му вземане, а не договор между длъжника и обезпечелия вземането поръчител. Както и че по природата си договорът за поръчителство е безвъзмезден.
Обосновано от предвидените в Договора за предоставяне на поръчителство уговорки относно основанието, размера и анюитетна дължимост на договореното в полза на поръчителя възнаграждение, първоинстанцинният съд е приел, че това вземане е договорено в противоречие със закона и с цел да оскъпи задълженията на длъжника по кредитния договор с разход, надхвърлящ законово лимитирания размер на ГПР по кредита.
Позовано на неправилност и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и обосновава доводи за уважаване на заявлението му изцяло. Твърди определеност на претендираните по заявлението административни разходи; Твърди, че сключеният между между него и длъжника договор не представлява договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, така както е приел заповедният съд, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД, по силата на който се е задължил за сметка на длъжника да извърши възложените му от последния действия – да поръчителства неговото задължение по договора за кредит; че е изпълнил задължението си по договора и срещу това за длъжника е възникнало насрещно задължение за заплащане на договореното възнаграждение в размер и срок, съгласно условията на договора, съгласно чл. 286 от ЗЗД; Оспорва като неправилен извода на заповедния съд, че със сключения договор за предоставяне на поръчителство се цели извличане на по - голяма за кредитора икономическа изгода. Моли за присъждане на разноски.
По аргумент на чл. 413 , ал.2 ГПК, препис от жалбата не е връчван на конституирания в заповедното производство длъжник- Б. С. И.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с въведените с Договор за поръчителство клаузи за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на задължението, при определени условия след сключване на договора, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и поради товау те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
3
В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Разходите за извънсъдебно събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита.
Съответно на депозираните към заявлението приложения ИРС е приел, че искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд е длъжен да извърши служебно преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изследва и въпроса за наличие на неравноправни за потребителя договорни клаузи.
В чл. 12, Раздел ІІІ "Кандидатстване за кредит“ от предварително изготвените от кредитора Общи условия /ОУ/ , регламентиращи общите правила по предоставяне на кредити на физически лица от "Кредисимо" АД е записано, че „кредитополучателят може да предостави Обезпечение на кредита“, което по изискване на кредитодателя(вж.§17 от ОУ ) може да бъде от вида на: 1/„банкова гаранция“ в размер, покриващ всички задължения на кредитополучателя по договора, представена в 10-дневен срок от подаване на заявлението, платима от банката в еднодневен срок от искането на кредитора или
2/ безусловно, в срок от 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител- „добрено от КРЕДИСИМО юридическо лице“.
Разпечатката съдържа 47 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51d60b15-c929-4d46-b9d3-7d6604692e8e