Решение № 5188 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5188 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100510266 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 53890/18.08.2023 г. на Н. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. В.В., срещу разпореждане от 04.08.2023 г. по изп. д. № 20238440400521 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без уважение молбите на Н. Д. за спиране на изпълнителното дело.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и за неговата немотивираност. Жалбоподателката сочи, че е уведомила съдебния изпълнител, че между нея и взискателя е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение, с предмет вземанията по изпълнителното дело, произтичащи от сключен между нея и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит, които са били цедирани на „ОТП Ф.“ ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД, като е представила и копие от самото споразумение. Твърди, че към момента заплаща ежемесечно вноските, дължими съгласно погасителния план към споразумението. Сочи, че взискателят не оспорва това обстоятелство в адресирано до нея писмо от 06.06.2023 г., съдържащо се и в кориците на изпълнителното дело, което следвало да се приеме като израз на съгласие от негова страна да не се извършват действия по принудително изпълнение, тоест изпълнението да бъде спряно. Такова действие бил наложеният по отношение на поръчителя по договора за кредит запор на трудово възнаграждение. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и спиране на изпълнителното дело.

Взискателят „Еос М.“ ЕООД, чрез юрк. М.М., в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата. Не оспорва, че е сключено споразумение между 1 взискателя и жалбоподателката, което се изпълнява, но сочи, че взискателят не е изразявал съгласие за спиране на изпълнителното производство. Поради това моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Поддържа, че с разпореждане от 19.06.2013 г. е посочил на длъжника, че искане за спиране следва да бъде направено единствено от взискателя като правоимаща страна. Впоследствие била осъществена кореспонденция с взискателя, който изрично е посочил, че в сключеното споразумение с длъжника не фигурира клауза, предвиждаща спиране на изпълнителното производство. С оглед това изявление на взискателя, ЧСИ е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане. Счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателката за немотивираност на разпореждането поради липса на законово задължение за мотивиране на актовете на съдебния изпълнител. Също така поддържа, че процесният случай не попада в нито една от хипотезите на чл. 432, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20238440400521 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ , е образувано на 20.02.2023 г. по молба на „ЕОС М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 14.10.2011 г., с който Н. Г. Д. и Катя Г. Антонова са осъдени при условията на солидарност да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД вземания, дължими по договор за кредит от 29.09.2008 г., като вземанията по изпълнителния лист са били първоначално цедирани на „ОТП Ф. България“ ЕАД, което впоследствие ги е цедирало на „ЕОС М.“ ЕООД. Молбата за образуване на изпълнително дело съдържа искания за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за цесия, извършване на справки за съществуващи трудови договори и банкови сметки на длъжниците, както и налагане на запор на банкови сметки.

След образуване на делото ЧСИ е извършил съответни справки относно имущественото състояние на длъжниците и е предприел действия по принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 30362/12.05.2023 г., с която Н. Г.

Д. е уведомила съдебния изпълнител, че на 10.02.2023 г. между нея и взискателя „ЕОС М.“ ЕООД е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение, в предмета на което са включени задълженията по изпълнителното дело, произтичащи от договора за кредит от 29.09.2008 г. Посочено е, че споразумението е сключено като израз на желанието на страните доброволно да уредят отношенията помежду си във връзка с договори за кредит, включително процесния, като в чл. 1 от него изрично било предвидено, че за срока на действие на същото кредиторът спира да начислява законна лихва върху главниците по посочените в чл. 3 задължения, както и че със споразумението бил договорен погасителен 2 план с месечни вноски в размер на 200 лева, които към момента на депозиране на молбата били платени на съответните падежи. По тези съображения Н. Д. е поискала производството да бъде спряно и да не бъдат предприемани нови изпълнителни действия, а вече предприетите да бъдат отменени. Към молбата е приложен препис от споразумението, както и вносни бележки за извършените съобразно него плащания по сметка на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД. Препис от молбата е бил изпратен на взискателя, който не е взел становище.

На 16.06.2023 г. Д. е депозирала нова молба с искане за спиране на изпълнителното производство и е представила писмо от взискателя, с което я е уведомил, че действия по принудително изпълнения няма да бъдат предприемани нито срещу нея като главен длъжник, нито срещу поръчителя, докато споразумението се спазва. В писмото е посочено, че дружеството няма практика да иска спиране на изпълнително производство в подобни хипотези, но фактически изпълнителни действия няма да бъдат извършени, докато споразумението е активно. С разпореждане от 19.06.2023 г. съдебният изпълнител е указал на молителката, че искане за спиране на изпълнителното дело на соченото от нея основание може да направи само взискателят, който към този момент не е взел становище. Посочено е, че представената кореспонденция (писмото от 06.06.2023 г.), макар и относима към вземането, не може да бъде приложена и администрирана по изпълнителното дело. Въпреки това, съдебният изпълнител е разпоредил да не се предприемат изпълнителни действия до изясняване на волята на взискателя.

На 04.08.2023 г., чрез имейл, взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че във връзка с отправено до дружеството искане за спиране на изпълнението Н. Д. е била уведомена, че делото няма да бъде спряно. Уточнил е, че споразумението се изпълнява, но то не съдържа клауза, предвиждаща спиране на делото, както и че дружеството няма практика да иска спиране, когато споразумението се изпълнява редовно. С оглед на становището на взискателя, с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 04.08.2023 г. ЧСИ С.Я. е оставил без уважение молбите на длъжника за спиране на изпълнителното дело, както и за вдигане на наложените по делото запори.

При тези данни, настоящият състав счита, че депозираната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се спира в следните случаи: 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. в случаите по чл. 624б; 6. в случаите по чл. 627б, ал. 2; 7. в други случаи, предвидени в закон. Същите са императивно и изчерпателно посочени, поради което не е в компетентността на съдебния изпълнител да излиза извън техния обхват и да прави преценка на други обстоятелства.

В случая жалбоподателката поддържа, че писмото от 06.06.2023 г., адресирано от взискателя до нея, съдържа изявление за съгласие изпълнението да бъде спряно. Видно от 3 съдържанието на това писмо, а и от материали по делото, а именно - сключеното споразумение за разсрочване на парично задължение и кореспонденцията от 04.08.2023 г. между служителите на кантората на ЧСИ и взискателя, такова съгласие не е налице. От цитираните доказателства безспорно се установява, че е налице сключено споразумение между взискателя и длъжника, което се изпълнява, поради което взискателят се въздържа от предприемане на действия по принудително изпълнение, но не желае изпълнителното дело да бъде спряно, като уточнява, че дружеството няма такава практика в сходни хипотези.

С оглед на изложеното, не се установява наличието на нито едно от изчерпателно посочените в закона основания за спиране на изпълнителното производство, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е оставил искането на Н. Д. без уважение. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 53890/18.08.2023 г. на Н. Г. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 04.08.2023 г. по изп. д. № 20238440400521 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, в частта, с която съдебният изпълнител е оставил без уважение молбите на Н. Д. за спиране на изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4