Решение № 110 от 03.11.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л. Д. Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20231860100291 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, ЕИК131039433, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Н.

Рилски“ № 13, вх. Б, ет. 14, ап. 18, представлявано от управителя В.Д.С.-М. срещу Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***************“ **, ет.*, ап.**, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 4200лв с ДДС, представляващо неизплатено възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот №******/27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „************“ №*, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Дружеството-ищец осъществявало търговска дейност с предмет: посредничество при сделки с недвижими имоти, във връзка която дейност ответницата е потърсила услугите му за продажбата на собствения си недвижим имот. По силата на сключения между страните Договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот №******/27.08.2022г. собственост на ответника, ищецът е следвало да посредничи за продажбата на имот в гр. З., находящ се на ул. „************“ №* срещу възнаграждение в размер на 3% от рекламираната цена на имота -140 000лв, именно в размер на 4200лв. с ДДС. При сключване на договора ответницата представила на ищеца необходимите за продажбата на имота документи- нотариален акт за собственост и скица. На 21.01.2023г. бил проведен организиран от дружеството, в качеството на 1 изпълнител по договор за посредничество оглед на недвижимия имот, собственост на ответницата и подписан протокол за оглед на имота, между осигуреният от дружеството клиент /евентуален купувач/ и представител да дружеството. Ответницата била продала имота си на 20.02.2023г. при действието на валидно сключения между страните договор за посредничество, като за продажбата не уведомила ищеца противно на задължението си, да води преговори с купувачите на имота, единствено посредством ищеца. Сключила е нотариален акт за покупко-продажба на имота с осигурения от дружеството клиент, без да е заплатила дължимото възнаграждение за посредничество в размер на 4200лв. с ДДС по сключения между страните договор. С това си действие ответницата била нарушила свое задължение, а именно да заплати на изпълнителя възнаграждението му, дължимо и уговорено, съгласно клаузата на чл. 1 от договора, както и съгласно чл. 2, б. „ж“, изр. последно от същия, в който е предвидено: „Ако по време на действие на настоящия договор с договорения имот се извърши сделка, възложителят дължи пълно възнаграждение на изпълнителя, независимо дали последния може да докаже принос за сключване на сделката.“ На ответника била изпратена нотариална покана за плащане на дължимото му се възнаграждение. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №130/2023г на РС Пирдоп, по което в полза на ищеца е издадена Заповед №78/22.03.2023г. за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение. В условията на евентуалност заявява претенция срещу ответника за заплащане на неустойка в размер на сумата от 4200,00 лв. с ДДС на основание чл. 5 от сключения между страните договор за посредничество, в клаузата на който е предвидено: „ Ако след сключването на този договор възложителят продаде имота по чл. 1 без посредничеството на изпълнителя, той е длъжен да заплати на последния неустойка в размер на договореното в чл. 1 възнаграждения за изпълнителя“. Прави искане за осъждане на ответника да заплати на „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, ЕИК131039433 на основание чл. 92, ал.

1 ЗЗД, сумата от 4200,00 лв. – неустойка по чл. 5 от договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „************“№*, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и гражданското производства.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е налице пълно неизпълнение и злоупотреба с права от ищеца и желание за неоснователно обогатяване, въвел е в заблуждение ответника да подпише договора, не е положил никакви усилия във връзка с изпълнение на същия, не е водил нито един клиент за имота, не е реализирана сделка с негово съдействие, още помалко на цена от 140 000,00 лв., от която иска комисионна. Твърди се пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца, немислими били никакви неустойки, ищецът бил неизправна страна, нямало нито един протокол за оглед подписан от евентуален купувач на имота, 2 заведен от ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №78/22.03.2023г. по ч.гр.д.№ 130/2023г. по описа на РС-Пирдоп за сумата от 4200,00 лв. с ДДС, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „************“ №*, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 20.03.2023г. до окончателното плащане на вземането. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника, за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. На 27.08.2022г. между страните е сключен договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот под №******, с който ищецът като изпълнител се е задължил да предложи купувач за собствения на ответника, като възложител недвижим имот, описан съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т. 1, 81/2021г. с адрес: находящ се в гр. З., ул. „************“ №* за сумата 140 000,00 лева.

Съгласно чл.1 от договора, посредникът получава като възнаграждение 3% комисионна от стойността на имота, а именно 4200.00 лева с ДДС, платими най-късно при подписване на предварителен договор, като е постигнато съгласие имотът да се рекламира на цена 144 000,00 лева /включваща цена на възложител и комисионна/. По делото са представени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т. 1, д.№79/2021г на Нотариус с район на действие РС Пирдоп, рег. №108 в НК на РБ, видно от който е, че ответницата е собственик на описания в него недвижим имот, предмет на продажбата по договора за посредничество, както и скица на поземлен имот №15-1132420/04.12.2020г. с идентификатор 31044.503.***. Представена е нотариална покана, рег. №989/23.02.2023г., том: 1, акт: 41 на Нотариус с район на действие РС Пирдоп, рег. №108 в НК на РБ, връчена на ответника на 06.03.2023г., с която е поканен от ищеца да заплати сумата по проформа фактура №4/23.02.2023г. в 7-дневен срок, която фактура е представена по делото. Представен е и протокол за оглед на недвижим имот по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., видно от който е, че на 21.01.2023г в 10.30ч в гр.

З. на ул. „************“№* е извършен оглед на имота, на който присъствал осигурен клиент -Т. Д. Я., с придружител Ц.Т.Я. и представител на ищеца-управителя на дружеството В.С..

От показанията на разпитания свидетел Т. Д. Я. се установява, че познава Л. Б. Н. и В.С.. Той е управител на дружество „*******“ ЕООД и дружеството е закупувало от Л. Н. недвижим имот през 2023г., който имот представлява къща в гр.З., стара къща към 600-700кв.м. с двора. Преди да закупи къщата, за оглед бил поканен от сина си, който видял сложена табела на имота с телефона и му се обадил с искане да я огледа. Отишли и я огледали, след което синът му се отказал да купи този имот, но той решил, че на него е нужна и я взел. На първоначалния оглед го поканил сина му. На място, когато отишли там, била В.С. и 3 съпругата на С.Г., не помни как се казва. На обявата имало изписан телефон, сина му се бил обадил на него и явно е на В.С.. В качеството на каква В. е била там не знае, тя им показала къщата. Преди да отидат на огледа не знаел кой ще дойде и ще води огледа. Не си спомня дали е виждал стария нотариален акт, но когато правили сделката сигурно го е виждал.

Документите за имота му ги показала В.С. може би един месец или 15 дни след огледа, след като сина му се отказал. В. му показала скица и тогава я попитал: „В. имаш ли договор с тия хора?". Тя му казала, че договора й е изтекъл на 31.12. Протоколът В. му го донесла месец и половина или два след огледа и казала: „Абе, тук трябва да се подпише един протокол“ и се подписал тогава. Присъствал на този оглед, затова се подписал, че присъствал. Няма представа колко време след огледа отишли при нотариуса. Януари месец са ходили на оглед, а сделката няма спомен кога е била. В.С. не е била при нотариуса. Собственикът на имота бил при нотариуса. Синът му живее на 2-рия етаж, а собственичката на къщата живее на 6тия етаж. Те всеки ден се виждали и договорили всичко. Нямал представа на каква цена се рекламирал имота. Не е заплащал никаква сума на В.С.. По време на огледа, когато ходили имало табела с обява за продажба на къщата с телефонен номер. След продажбата на къщата тази табела стояла към още 2 месеца.

Свидетелката П.Х.П. познава В.С., с която са колежки в ДЗИ, а внучката й и нейната дъщеря са съученички, познавали се много добре. Тя също така упражнявала посредническа дейност за продажба на имоти. През 2023г., месец не си спомня, началото на годината някъде, защото още било студено, били заедно с Н. срещу къщата на паркинга, която й казали после, че ще я купува Т., а Т. със сина му се качвали в колата. В. не й обърнала внимание, защото си говорели с Н. и когато изпратила Н., В. й казала, че прави сделка за продажба на къщата. Н. е дъщеря на Б., къщата е тяхна. Н. има сестра, която се казва Л. Б., но фамилия не знае. Н. е семейна, има две деца, съпруга й го знае, но имената му не. В гр.З. било това, точно срещу въпросната къща, В. й казала, че правят сделка с Т.. Не знае как се казва улицата, площад някакъв е, ама какъв не знае. Тя видяла, че Т. се качвал в колата, били заедно с В. и Н., а те двете останали на паркинга да си говорят. По къщата виждала афиш, но точно тогава не обърнала внимание, но В. й казала, че продава къщата от Н. и Л. на Т..

Свидетелят С.Д.Г. за въпросния имот, за продажбата му, обяснява, че нямало никаква реклама на въпросната къща. Имал лични опасения за това нещо и ги споделил с Л. Н., че къщата не се рекламирала по една или друга причина. Личните му опасения произтичали от това, че в града, а пък и в С. се носели слухове, че определени имоти от въпросната госпожа и въпросната агенция не се рекламирали умишлено, за да може по този начин да им бъде пониска цената и да бъдат продадени на определени хора. Дали е вярно или не е вярно той не можел да каже. Факт е, че видял, че къщата не се рекламирала никъде. Неколкократно споделял с Л. да се обади на В. да рекламира къщата, защото не я виждал никъде. Л. се е свързвала с нея, даже последните пъти, доколкото си спомня, се били събрали и тя казала: