Решение № 110 от 07.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Добрич, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253200500284 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от Т. А. И., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Д.длъжник по изп.д.№758/2012г. на ЧСИ Л.Т.,чрез пълномощника си адв.С. С., ВАК, с адрес на кантората: гр.В. срещу Постановление на ЧСИ Л.Т., с рег.№737 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд гр.Добрич от 17.02.205г., с което е постановен отказ да се прекрати изп.д.№758/2012г.по описа на съдебния изпълнител, с искане за вдигане на допуснати по делото обезпечителни мерки,наложени от съдебния изпълнител.

Спори се и по размера на дължимите разноски по изпълнението, които са неправилно начислени от съдебния изпълнител в размер на 5 914, 80 лв.

От насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД,ЕИК 831919536, чрез адв.М. Ж., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №9, ет.3, офис 49 е постъпило възражение срещу 1 подадената жалба, в което се оспорва нейната основателност.

Съдът, като се запозна с доказателствата по изп.д.№758/2012г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие Окръжен съд гр.Добрич, намира за установено следното:

Жалбата, подадена от длъжника на 14.03.2025г., с правно основание чл.435 ал.2 т.6 от ГПК е депозирана от него в срока по чл.436 ал.1 от ГПК – съобщението е изпратено до процесуалния представител на длъжника на 28.02.2025г., като получаването му е потвърдено на 10.03.2025г.-видно от представеното извлечение от електронна кореспонденция на стр.205 от изпълнителното дело.

Длъжникът е активно легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство,както и разноските по изпълнението.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Изп.д.№ 758/2012 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 776/2012 г.по описа на РС гр.Добрич, с който длъжниците Т. А. И. и П. А. И. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 7 962,92 евро главница, считано от 09.03.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 521, 17 евро лихва за периода 30.01.2011г. до 08.03.2012г. и 743,58 лв.-съдебно деловодни разноски и втори изпълнителен лист от 09.03.2012г., издаден по ч.гр.д.

№777/2012г. по описа на РС гр.Добрич, съгласно който длъжниците са осъдени да заплатят на „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 16 918,93 лв.- неиздължена главница по договор за банков ипотечен кредит от 15.07.2010г., 3 091,12 лв.-просрочена лихва за периода от 20.01.2011г. до 08.03.2012г., както и 790, 26 лв.-сторени разноски в заповедното производство.

По делото са насрочвани три поредни публични продани на недвижим имот-Апартамент №3, представляващ самостоятелен обект 2 в сграда с идентификатор *** , ведно с прилежащото му избено помещение и 0, 990% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, находящ се в гр.Д., като първите две продани са обявени за нестанали, поради неявяване на наддавачи , а третата продан, насрочена за 21.02.2013г. до 21.03.2013г. е спряна по молба на взискателя от 05.03.2013г., поради постигнато споразумение с длъжниците по изпълнениетостр.139-140 по делото.

С молба от 22.04.2019г. взискателят по делото е поискал след заплащане от страна на длъжниците на дължимите на съдебния изпълнител такси и разноски по делото, то да бъде прекратено , поради пълно погасяване на задължението по двата изпълнителни листа, осъществено на 16.04.2019 г.

Вместо да прекрати делото, на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, съдебният изпълнител е наложил запори върху вземания, произтичащи от трудово възнаграждение на длъжника П. И. и вземания, произтичащи от трудово възнаграждение на длъжника Т. И.

- запорни съобщения, находящи се на л.161 и л.162 от делото, които са предназначени да обезпечат събирането на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело. Изпратени са и запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, БАНКА ДСК АД и ЦКБ АД.

С молба от 17.02.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя Т. И. – адв.С. е поискал да бъде прекратено производството по изп.д.№758/2012г. на ЧСИ Л.Т., поради настъпила перемпция, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С Постановление от 17.02.2025г. съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство, като в мотивите е приел, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е имал правен интерес да поиска извършването на изпълнителни действия, след като е удовлетворено 3 вземането му.Приел, че делото следва да се приключи, когато вземането на взискателя е удовлетворено, което условие е изпълнено и са събрани разноските по изпълнението,което не е изпълнено.Вдигнати са наложените запори със съобщения от 24.01.2025г., като е оставено без уважение искането за вдигане на наложените обезпечителни мерки до 28.06.2019г.

Постановлението, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство е неправилно по следните съображения:

Съгласно съдебната практика, а именно Решение №102/10.07.2015г. на ВКС по гр.д.№1136/2015г. на Трето ГО, ГК , Решение №60273/ 10.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2413/2021г. ,Четвърто ГО, ГК, както и Решение №2680/ 12.04.2019г. на СГС по В.гр.д.№3917/2019г., в случай на молба от страна на взискателя за прекратяване на производството по изпълнението, поради пълното му удовлетворяване , е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и делото следва да бъде прекратено, независимо, че взискателят е поставил условие за прекратяването му.В настоящия случай взискателят е заявил искането си за прекратяване на изпълнителното производство, след като бъдат събрани дължимите такси и разноски по изпълнението.Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК е с императивно естество и не може да бъде поставяна в зависимост от изпълнението на каквито и да е условия.Взискателят се явява господар на процеса и може да се разпорежда с изпълняемото право, дори и преди неговото удовлетворяване.Изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено още на 22.04.2019г.След десезирането му от взискателя съдебният изпълнител не може да извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани такси и разноски.

Взискателят не е извършвал изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което е налице и основанието по 4 чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на производството.Това не накърнява интересите на взискателя, който е получил изцяло дължимите суми по изпълнителните листи, поради което е загубил правен интерес от предприемането на последващи изпълнителни действия.

Наложените обезпечителни мерки подлежат на отмяна, което следва да бъде извършено от съдебния изпълнител, тъй като съдът не може да замести действията, които са му вменени по закон при прекратяване на изпълнителното производство.

Що се отнася до оспорването на начислените разноски в размер на 5 914,80 лв.-жалбата е просрочена.Длъжниците са уведомени за начислените им разноски със съобщения, които са им връчени на 27.01.2025г.Двуседмичният срок за обжалване на това действие е изтекъл на 10.02.2025г., а жалбата е подадена на 14.03.2025г. и е недопустима.В тази част производството по делото следва да се прекрати, поради просрочие на подадената жалба.

Водим от изложеното Окръжният съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 17.02.2025г. по изп.д.№758/2012г. по описа на ЧСИ Л.Т., вписана под №737 при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на Т. А. И., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Д.длъжник по делото за прекратяване на производството по изп.д.

№758/2012г. и за вдигане на допуснатите по делото обезпечителни мерки.

УКАЗВА на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото и да вдигне всички допуснати обезпечителни мерки в изпълнителното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д.№284/2025 г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, в частта, с която е подадена жалба срещу 5 определените разноски в изпълнителното производство, поради просрочие на жалбата.

В прекратителната част решението, с характер на определение подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

В останалата част решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6